Европейският съюз направи труден, но показателен избор на срещата на върха на 18 декември. Лидерите се договориха да финансират отбраната и бюджетната устойчивост на Украйна през следващите две години чрез общ европейски заем, вместо директно да използват замразените руски активи. Решението, което беше постигнато след повече от 17 часа преговори в Брюксел, разкрива не само мащаба на подкрепата за Киев, но и силните разделения вътре в самия ЕС и нежеланието за конфронтация с Русия.
Одобреният безлихвен заем в размер на 90 млрд. евро ще бъде осигурен чрез емитиране на дълг на международните пазари от името на Европейския съюз, като участието в схемата ще бъде доброволно за държавите членки. Унгария, Словакия и Чехия няма да участват.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен уточни, че Украйна ще бъде задължена да върне тези пари едва след като получи реални репарации от Русия. Дотогава руските активи ще останат блокирани, а ЕС си запазва правото да ги използва за погасяване на заема.
Формално това изглежда като демонстрация на гъвкавост и единство, но по същество решението е компромис, зад който стоят сериозни страхове. Въпреки политическата логика да се използват замразените руски активи като източник на финансиране за страна, която е жертва на агресия, Евросъюзът засега не е готов да премине тази граница.
Дебатът за руските активи, както можеше да се очаква, беше водещата тема на срещата. Само дни по-рано Брюксел започна процес по безсрочното блокиране на около 210 млрд. евро руски средства, концентрирани основно в белгийския депозитар „Юроклиър“.
Теоретично тези пари можеха да послужат като обезпечение или директен източник за т.нар. репарационен заем за Украйна. На практика обаче правните рискове, опасенията от ответни действия на Москва и заплахата за европейската финансова стабилност надделяха.
Белгия, Италия и Австрия бяха сред най-притеснените държави. За тях въпросът не е абстрактен морален избор, а пряка икономическа заплаха. Русия вече даде ясен сигнал, че ще отговори на всяко използване на активите ѝ с конфискация на западна собственост.
Факт е, че над 200 млрд. долара активи на чуждестранни компании и инвеститори все още са изложени на риск в Русия. Освен това „Юроклиър“ може да бъде засегнат с активи на клиенти за около 17 млрд. евро, а рейтингови агенции вече реагираха с негативни перспективи.
Тези аргументи натежаха и въпреки първоначалния оптимизъм, изразен от някои лидери, включително полския премиер Доналд Туск, в крайна сметка Европейската комисия беше натоварена със задачата „да продължи работата“ по темата за руските активи.
Планът за репарационен заем беше отложен, а ЕС премина към „план Б“, както го нарече белгийският премиер Барт де Вевер. Той беше особено доволен от решението и заяви, че разумът е надделял, защото алтернативата е била риск от хаос и сериозни удари по доверието в еврото като глобална валута.
Унгария открито се противопостави на идеята за използване на руските активи, както и Чехия и Словакия.
От гледна точка на Киев решението е жизненоважно. Украйна е изправена пред бюджетен дефицит от 45–50 млрд. евро, който застрашава не само социалните разходи, но и собственото ѝ военно производство. Президентът Володимир Зеленски многократно каза, че без стабилно и предвидимо финансиране страната може да бъде принудена да намали отбранителните си способности. В този смисъл заемът от 90 млрд. евро не е просто финансова инжекция, а гаранция за оцеляване през следващите две години.
В по-широк план решението показва границите на европейската решителност. ЕС демонстрира готовност да поеме дълг и политическа отговорност в подкрепа на Украйна, но същевременно избягва действия, които биха могли да подкопаят международния правен ред или собствената му икономическа стабилност.
В този смисъл решението на европейските лидери е най-добрия и прагматичен възможен вариант. Дори всички държави от блока да бяха подкрепили идеята Русия да плати директно цената на войната, тя щеше да се сблъска тежко с международното право и да донесе големи загуби.
За сметка на желанието на ЕС за компромис и разсейване на напрежението с Москва, руският президент Владимир Путин не пести обиди. Преди срещата на върха той нарече европейските лидери „прасенца“ и отправи заплахи за съдебни действия и национализация на чужди активи, за да повиши цената на всяка стъпка срещу Русия.
В крайна сметка срещата в Брюксел не доведе до историческия пробив по темата за руските активи, който мнозина очакваха, но пък очерта ясна линия. Украйна ще получи необходимата финансова подкрепа, дори ако това означава ЕС сам да поеме риска чрез общ дълг. Замразените руски средства ще останат блокирани като потенциален лост за бъдещ натиск, но без да се рискуват скъпи компенсации.
Миналата седмица в интервю за „Политико“ президентът на САЩ Доналд Тръмп осъди Европа като „разпадаща се“ група от страни, водена от „слаби“ политици. Той омаловажи способността на ЕС да прекрати войната между Русия и Украйна. „Те говорят, но не произвеждат резултати, а войната просто продължава ли, продължава“, заключи американският президент.
Европа е по-пасивна в международен план и това е обективен факт. Но пък си има собствен стил – без резки жестове, а с бавни, внимателно изчислени ходове, съобразени с възможностите й. За разлика от САЩ, Старият континент тепърва ще засилва отбраната си, така че не може да си позволи грандомански действия.
Източник: Banker.bg
