През 1975 г. млад инженер в компанията Kodak прави първата снимка с ръчна цифрова камера – момент, който променя историята на фотографията, пише BBC.
Когато Стив Сасън постъпва в Eastman Kodak през 1973 г., фирмата е символ на американския индустриален успех. Основана от Джордж Истман през 1870-те, Kodak доминира във всички етапи на филмовата фотография – от филмите и камерите до химикалите за проявяване и фотохартията. Девизът „Вие натискате копчето, ние се грижим за останалото“ описва този затворен цикъл.
Но Сасън, 23-годишен електроинженер, не се вписва естествено в света на филмовите технологии. Още от началото го дразни бавния процес на снимане и проявяване. Повлиян от научната фантастика, той започва да се пита дали може да улавя и съхранява изображения изцяло електронно – без филм.
Когато постъпиш в Kodak, трябва да преминеш през обучение по фотография. Трябва да обработваш снимките. Да излезеш, да снимаш и всичко това. И да ви кажа честно, за мен беше много досадно. Снимаш, трябва да чакаш дълго време, да се занимаваш с химикали“, признава Сасън, сега 75-годишен, в интервю за медията.
Първи крачки
Технологичните предпоставки вече съществуват. Отдавна е известно, че някои материали генерират електрически ток под влияние на светлина. NASA и астрономически обсерватории използват обемисти електронни сензори за изображения, но те са прекалено големи и скъпи, т.е. не нещо, с което човек може да снима празничните си дни например.
През 1969 г. изследователите в Bell Labs създават CCD – зарядово-свързано устройство, което може да регистрира и пренася електрически заряди. През 1974 г. Fairchild представя първия търговски CCD с размер 100 × 100 пиксела, но все още никой не е успял да заснеме и визуализира изображение чрез него.
По това време Сасън работи в Applied Research Laboratory на Kodak – място за експерименти. Началникът му го насочва да изследва новия CCD. Заинтригуван от възможността светлината да управлява електроника, Сасън решава, че с наличните технологии може да се изгради камера без филм и без движещи се части.
Средствата обаче са нулеви.
Нямах пари да създам това нещо. Никой не ми беше казал да го направя и със сигурност не можех да искам финансиране за него“, добавя той.
Сасън буквално събира нужните компоненти от складове и изхвърлени части – оптика от стар филмов апарат, евтин аналого-цифров преобразувател, магнитофон за звук за запис на данните. Камерата улавя изображението чрез CCD, а малка касета записва цифровия поток. За да визуализира снимката, Сасън и колегата му Джим Шюклер изграждат отделно устройство, което превръща информацията в телевизионен NTSC сигнал. Единственият начин да обработят данните е чрез новите, скъпи микропроцесори на Motorola, които Kodak одобрява да закупят под претекст за „обща изследователска работа“.
Голям тостер
След повече от година труд прототипът е готов. Устройството тежи 3.6 кг и със сигурност не прилича на нещо, което би привлякло внимание на конференция на фотоиндустрията или в магазин за камери. Вместо това повече прилича на огромен тостер.
През декември 1975 г. Сасън тества камерата, заснемайки своя колежка Джой Маршал. Записът трае 23 секунди, след което изображението се възпроизвежда на телевизор. Първата снимка е силно изкривена, но разпознаваема. След корекция на окабеляването лицето става ясно видимо. Това е първата снимка, направена с ръчна цифрова камера.
Откритието моментално привлича вниманието на ръководството. Сасън започва серия демонстрации пред мениджъри от различни отдели, които реагират със смесица от любопитство и скептицизъм. Вместо технически подробности и въпроси, започващи с „Как“, те се интересуват „защо“: „Защо някой би се снимал така?“, „Какво не е наред със сегашния фотопазар?“ и пр. Сасън, неподготвен за подобни стратегически въпроси, започва да прогнозира развитието на технологията. Опирайки се на аналогия с Moore’s law, изчислява, че цифровото качество ще достигне най-евтиния филмов формат след 15–20 години. Първата потребителска камера на Kodak – DC40 – излиза през 1995 г., точно 18 години по-късно.
Първи патент
През 1978 г. Kodak получава първия патент за цифрова камера – изобретение на Сасън, което по-късно носи на компанията милиарди долари от лицензи и съдебни дела. Други инженери, като Брайс Байер, допринасят за развитието на цифровата фотография – например с Bayer филтъра, който позволява реалистично цветно изображение.
Оригиналната камера на Сасън днес е експонат в музея George Eastman в Рочестър, Ню Йорк, САЩ. През 2009 г. той получава Националния медал за технология и иновации на САЩ. Истинският момент, в който осъзнава, че визията му се е сбъднала, идва през 1998 г. по време на семейна ваканция в Йелоустоун. Наблюдавайки туристи, въоръжени със стандартни, видео- и цифрови камери пред гейзера Олд Фейтфул, той разказва на съпругата си за откритието си, тогава оценено от изследователите, но не и от хората от бизнеса, които имали съмнения доколко технологията има бъдеще.
Въпреки разпространения мит, че Kodak „проспива“ цифровата революция, според Тодд Густавсон, куратор на музея, този наратив е грешен. Според него изобретението на Сасън е било „твърде рано“ за Kodak, че да извлекат ползи от него. Липсвали са личните компютри, интернет и потребителският контекст, които да направят дигиталната фотография масова.
Сега съм на почивка с жена ми и децата ми. И тогава осъзнаваш: „Това е, за което съм мислел. И все още съм жив. Виждам го (как се случва)“‘, добавя Самсън.
Източник: Economic.bg
