Приемането на т.нар. удължителен закон за бюджета миналата седмица, който трябва временно да регулира публичните финанси до гласуването на редовен държавен бюджет за 2026 г., се превърна в нов повод на напрежение между политическите сили, бизнеса и институциите.
Формално представен като техническо решение в условията на политическа криза, законът предизвика остра реакция от страна на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Тя предупреди на 22 декември, че с тази мярка се прекрачват конституционни и фискални граници и се създават опасни прецеденти в управлението на публичните финанси.
Основният спорен момент е включването на еднократна индексация на заплатите в публичния сектор с размера на годишната инфлация към 31 декември. По предложение на „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ при второто четене на закона единодушно бе гласуван текст, че всички бюджетни заплати ще бъдат индексирани с инфлацията към края на декември, т.е. около 5 процента.
Никой не посочи тогава в пленарна зала какъв допълнителен разход е това и дали срещу него стоят достатъчно приходи.
Според бизнеса това решение е несъвместимо със самата философия на удължителния бюджет, чиято функция по закон е да запази статуквото, а не да въвежда нови политики с дългосрочен разходен ефект. Работодателските организации изчисляват, че подобна мярка може да доведе до допълнително натоварване на бюджета между 500 млн. и 1 млрд. лева, без ясна политическа отговорност, стабилно парламентарно мнозинство или осигурени приходи.
Този спор се развива в условията на задълбочаваща се политическа нестабилност и лов на избиратели. След като стана ясно, че редовният бюджет за 2026 г. няма подкрепа в парламента, въпреки че формално не е оттеглен, Народното събрание прие удължителния закон заедно с бюджетите на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване. ГЕРБ и „Има такъв народ“ отказаха да подкрепят проектите за редовен бюджет и определиха внасянето им в пленарната зала като политически тест за опозицията.
В същото време самите проектобюджети предвиждаха рязко увеличение на разходите, промени в данъчната политика и в осигурителните вноски. Тези мерки срещнаха силна съпротива от бизнеса и гражданите и доведоха до масови протести. Този обществен натиск изигра ключова роля за оставката на правителството на Росен Желязков и за последвалото предложение за удължен бюджет като временна мярка.
Именно временният характер на този закон е в центъра на критиките. Според работодателите удължителният бюджет не бива да се използва за вземане на решения с траен фискален ефект, особено в условията на предизборна кампания и разпокъсан парламент.
Председателят на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал Румен Радев предупреди, че парламентът създава нереалистични очаквания и опасни тълкувания за възможностите на бюджета. По думите му „смисълът на подобен механизъм е да осигури минимално функциониране на държавата, а не да разширява разходната част“.
В този контекст бизнесът настоява президентът или омбудсманът да сезират Конституционния съд заради спорния текст за индексацията. Аргументът е, че Законът за публичните финанси ясно определя режима на временно управление при липса на приет бюджет и не оставя място за подобни интерпретации. Според работодателите става дума за „предизборен популизъм, упражнен от парламент с ограничена политическа легитимност“.
Водещи икономисти също предупреждават за рисковете. Доц. Красен Станчев от Института за пазарна икономика посочи в интервю за „Фокус“, че удълженият бюджет сам по себе си не означава автоматично нарастване на дълга, особено ако държавата харчи в рамките на реално събраните приходи. Това според него е положителна стъпка и връщане към принцип, нарушен след 2020 г. Рисковете обаче остават, ако се запазят увеличенията на заплатите в сектори без реален икономически принос или ако се стигне до непредвидени плащания, които могат да създадат сериозен бюджетен натиск.
Допълнително напрежение създава перспективата страната да бъде управлявана дълго време от служебен кабинет. Това поставя въпроси за управлението на изтичащи стратегически договори, особено в енергетиката, включително договора за изкупуване на електроенергия от „Марица-изток 1“.
Станчев описа ситуацията в парламента като съревнование между партии за разширяване на държавната администрация с цел да трупа дивиденти на парламентарните избори. Този модел може да доведе до високи дефицити и последващи болезнени съкращения.
Управителят на БНБ Димитър Радев подчерта пред БТА, че макар липсата на редовен бюджет да не е желателна, удълженият бюджет е най-адекватното решение при сегашната политическа турбулентност, защото съхранява фискалната дисциплина. Според него институциите могат временно да компенсират политическата нестабилност, но не могат да заменят политическата отговорност.
В крайна сметка удълженият бюджет е и трябва да се приема като временна мярка, а не като решение на по-дълбокия проблем, а именно дефицита на стабилно политическо управление. Историята показва, че временните компромиси често се превръщат в трайни практики, а цената им се плаща от икономиката и данъкоплатците. Именно затова въпросът не е само как да се удължи бюджетът, а как да се възстанови доверието, дисциплината и отговорността в управлението на общите ни пари.
Източник: Banker.bg
