България ще започне 2026-а – първата година от членството си в еврозоната – със стар, но удължен бюджет. Това удължение, по принцип, има единствено за цел да гарантира нормалното функциониране на държавата със стария Закон за бюджета. Но политиците и този път успяха да изненадат с популизма си, прокарвайки през този удължителен закон и вдигане на заплатите на държавната администрация с около 5% – нещо, определяно и от управляващите, и от работодателските организации като незаконно.
Водата в повечето населени места поскъпва от 1 януари 2026 г., предвижда решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). По-рано днес Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) разпореди операторите с държавно участие да не прилагат поисканото от самите тях поскъпване.
Българската администрация прави още една крачка към дигиталната си модернизация. С решение на Министерския съвет бяха приети промени в правилата за работа в администрацията, които превръщат електронния подпис в задължителен стандарт. С други думи, скоро традиционният печат и ръчният подпис върху купища документи ще останат в историята, заменени от Квалифицирания електронен подпис (КУКЕП).
Удължителният закон за бюджета, който, според управляващите и бизнес организации, предвижда незаконно 5-процентно увеличение на заплатите на държавните служители, вече е обнародван в „Държавен вестник“. Това се вижда от публикувания във вторник, 23 декември, брой на официалния вестник. В понеделник Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) излезе с отворено писмо до президента и омбудсмана, с което настояват или държавният глава да наложи частично вето заради заплатите, или да се сезира Конституционният съд.
Европейската комисия съобщи днес, че отпуска на България 1.465 млрд. евро от третото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
След получено становище от Икономическия и финансов комитет към Съвета и след получен отговор от българските власти относно предварителната оценка Европейската комисия е приела на 22 декември официално решение за частично трето плащане от 1.465 милиарда евро, както и за временно задържане на 152.9 милиона евро.
Министерството на транспорта и съобщенията одобри шест проекта за изграждане на бързи зарядни центрове за електрически превозни средства по пътищата. Те са на обща стойност от близо 2,7 млн. лева, осигурени от Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027.
Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) издаде разрешение за ползване на язовир „Луда Яна“ за питейни нужди. С това приключва 10-годишното изграждане на съоръжението, започнало през 2016 г. Водоемът трябва да гарантира водоснабдяването на Панагюрище и региона.
България прави крачка напред към израждането и внедряването на малки модулни реактори, които ще осигурят беземисионна електроенергия за индустрията. В понеделник българската енергийна и технологична компания Blue Bird Energy, с акционери „Главболгарстрой“, „Асарел Медет“, и полският разработчик и инвеститор в SMR проекти, SGE S.A., подписаха документ, изразяващ готовността на страните да създадат съвместно дружество, чиято цел е да изгради малки модулни реактори BWRX-300 по технологията на GE-Hitachi в страната.
Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ) официално навлиза в добивния сектор. Компанията ще стопанисва находището за варовици „Карлуково“ за срок от 35 години и ще инвестира 2 млн. лв. Това става ясно от решение на Министерския съвет, прието на едно от последните заседания.
Източник: Economic.bg
