2025 г. е още една година, в която търговските банки в България продължиха да трупат рекордни печалби и да раздават високата си ликвидност под формата на заеми, стимулирайки устойчиво силната кредитна активност в страната. През тази година обаче банковият сектор предприе крачки и за важна промяна, която ще настъпи на 1 януари 2026 г. – денят, когато България официално ще стане 21-я член на еврозоната.
Какви пари прибраха банките
На всяко тримесечие Българска народна банка (БНБ) публикува бюлетин с информация за доходността и печалбите на финансовите институции. Economic.bg направи справка в него, която показа, че доходността на системата остава силна.
Както Economic.bg писа, ефект върху големите печалби на банките в последните 2 – 3 години oказаха бурното кредитиране, особено в жилищния сектор, както и ножицата между покачващите се лихви по заемите и нулевите ставки при депозитите.
Тези резултати станаха причина служебното правителство на премиера Димитър Главчев да предложи в своя проектобюджет за 2025 г. облагане на свръхпечалбата на банките. Напомняме, че в бюджета за 2023 г. такава мярка влезе в сила за енергийните дружества, от които държавата прибра 217 млн. лв. през същата година. След поредица от остри реакции, включително от БНБ, предложението бе зачеркнато.
Впоследствие обаче министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова сподели това лято, че се говорело банките да внесат авансово данък печалба за 2026 г. Така и стана.
Данните за четвъртото тримесечие на 2025 г. тепърва предстои да бъдат публикувани. Традиционно, това е тримесечието, в което представянето на финансовите институции е най-силно – така например през 2023 г. и 2024 г. това са трите месеца, в които печалбата на банките минава 3 млрд. лв., като през този период на 2024 г. сумата почти достига 4 млрд. лв.
Какво стои зад резултатите
Причините зад устойчивите печалби са разнородни. Една от най-очевидните е нарастването на доходите на домакинствата вследствие на продължаващо покачващите се заплати. Както се посочва в множество анализи, за момента предпочитана инвестиция за българите продължават да са банковите депозити и покупката на имот. Именно второто спомага и за високата кредитна активност, а оттам и печалби – както Economic.bg писа, само през октомври едни 700 млн. лв. са отишли в жилищни кредити.
Отделно, депозитите на домакинствата в банковата система продължават да нарастват. Най-актуалните изчисления на БНБ, които са за края на месец ноември (с натрупване), показват, че спестяванията на българите в банките са вече 100.88 млрд. лв., или 46% от прогнозирания брутен вътрешен продукт (БВП) на България.
Друга причина са и плавно нарастващите такси и комисиони. Към края на септември 2025 г. нетните приходи от тези две пера достигат 1.3 млрд. лева, или с 9.5% повече спрямо същия период на миналата година.
Подготовка за еврото
Новост в дейността на банките тази година е подготовката за предстоящото на 1 януари 2026 г. влизане на България в еврозоната. За целта банките започваха да изписват сумите – по операции, наличности и други – както в български левове, така и в евро. През декември започна и продажбата на стартовите комплекти с български евромонети. Големият интерес към тях накара БНБ да обяви извънредни работни дни на касите си в три поредни съботи.
Данните на Асоциацията на банките в България (АББ) сочат, че само към май тази година разходите на сектора в подготовката за еврото достигат 400 млн. лв. Трансакционните разходи, които се очаква да бъдат спестени на бизнеса от преминаването към единната европейска валута обаче се очертава да достигнат около 1 млрд. лв. годишно.
Източник: Economic.bg
