Ако трябва да намерим една дума, която да обобщи 2025 г. в българския транспорт, тя е „дисонанс“. Това бе годината, в която „светлината в тунела“ се оказа просто насрещен влак.
Най-мрачният момент на 2025-а безспорно бе сблъсъкът край Локорско между товарни композиции на държавната „БДЖ – Товарни превози“ и частната „Пимк“. Смъртта на двама машинисти и тежкото състояние на техните колеги не бяха просто „инцидент“, а присъда за десетилетното нехайство. Последвалият брифинг на министър Гроздан Караджов, на който бе поставен ултиматум за „нито една катастрофа повече“, прозвуча по-скоро като политическо безсилие, отколкото като реална стратегия. Причината бе изречена по-късно от самото министерство: „Пари за повишаване на сигурността в железниците няма“.
Докато държавата чертаеше жп линии до Скопие и Гърция, от гардероба изпаднаха скелети за стотици милиони. Разкритието за 700 млн. лв. неразплатени задължения в министерството обясни защо ремонтите се бавят, а сигурността е компрометирана.
На този фон цената на големите инфраструктурни обекти продължи да набъбва. Индексациите се превърнаха в норма: жп линията Елин Пелин – Костенец поскъпна със 122 млн. лв.; реконструкцията на трасето Елин Пелин – Септември също поиска допълнителен ресурс; проектът Медковец – Срацимир достигна космическите за българските стандарти 1 млрд. лв.
2025-а трябваше да бъде годината на голямата промяна в пътническите превози. Лицензирането на частни оператори като „Ивкони Експрес“ и интересът на нови играчи към пазара създадоха илюзията за предстояща реална конкуренция. Пътниците очакваха, че монополът на БДЖ най-сетне ще бъде разбит, което ще доведе до по-добро качество. Надеждата обаче се изпари в края на годината. Въпреки формалната конкуренция, БДЖ остана единствен кандидат за най-голямата държавна субсидия и си подсигури най-големия лот от жп мрежата.
Сега остава да стане ясно как, кога и дали изобщо ще заработи т.нар. системата „бонус-манус“, която трябва да стимулира качеството. „Единният билет“ за влак и автобус пък остава да чака приемане някога през следващата година.
Разбира се, имаше и стъпки напред. Доставката на маневрени локомотива по ПВУ, договорът за 35 нови влака и пристигането на първите мотриси „Шкода“ бяха важни моменти. Исторически момент бе и постигнатата договореност със Северна Македония за довършване на жп линията до Скопие.
В авиацията ситуацията бе не по-малко напрегната. Конфликтът за концесионните такси на летище София показаха, че публично-частното партньорство в България продължава да боксува в неясни клаузи и спорове. На този фон в началото на годината министърът на транспорта обяви изграждането на „Железен купол“ над летищата в България за повече сигурност.
Обзорът на 2025 г. показва един сектор, който се движи на две скорости. На хартия – милиарди по ПВУ, нови мотриси. На практика – увеличаващи се сметки, фатални грешки в координацията и липса на смелост за истинска реформа.
Два товарни влака са се ударили челно край София, съобщава БНТ. На този етап информация за пострадалите е разнопосочна. Първоначално медии съобщиха за загинали. По информация на БТН петима души са пострадали, а двама се издирват.
Транспортният министър Гроздан Караджов постави ултиматум на отговорните за жп транспорта държавни структури. Той поиска от агенциите и дружествата под шапката на ресорното ведомство да анализират слабостите в системата за безопасност в жп транспорта и да изпратят доклади с конкретни мерки, които да се реализират в спешен порядък, така че повече да не се допускат катастрофи.
След като в началото на седмицата транспортният министър Гроздан Караджов очерта трагичната ситуация в железниците, днес той допълни картината. По време на парламентарния контрол той обясни, че липса на средства спира модернизацията на системата, така че да бъде сигурна и да се минимизира човешкият фактор.
Около 656 млн. лв. са неразплатените средства през миналата година в Министерство на транспорта. Те ще се прехвърлят за плащане в бюджета за тази година. Това стана ясно от изслушване на ресорния министър Гроздан Караджов в транспортна комисия в парламента.
Нови хора поемат управлението на железопътните дружества под шапката на Министерство на транспорта. Сменени са директорите на „Холдинг БДЖ“, както и на двете му дъщерни дружества – „Пътнически превози“ и „Товарни превози“.
Министърът на транспорта Гроздан Караджов подписа договор с консорциум „Булему“ за доставка на 35 електрически мотрисни влака. Той изтъкна, че това е най-голямата инвестиция в жп подвижен състав на България за последните 20 години. Общата стойност на проекта възлиза на над 1 млрд. лв., като една част от финансирането е осигурено от Плана за възстановяване и устойчивост, а за другата – ще се търсят още евросредства.
Първият нов електрически влак „Шкода“ пристига в България през януари 2026 г., а от април ще превозва пътници по основните железопътни направления в страната. Това обяви министърът на транспорта Гроздан Караджов по време на посещение в завода на компанията в Пилзен, Чехия, съобщават от ресорното ведомство.
Още два маневрени локомотива, финансирани със средства по Плана за възстановяване и устойчивост, са доставени от българската компания „Експрес Сервиз“ ООД. Новите придобивки ще помагат за дейностите в депата в Горна Оряховица и Пловдив, съобщават от Министерство на транспорта.
Министерството на транспорта пусна обществената поръчка за 10-те нови влака на биодизел. За планирания търг съобщи ресорният министър Гроздан Караджов в средата на юни. От публикуваните документи става ясно, че освен доставка на десет едноетажни мотрисни влака поръчката включва поддръжка за 15 години и обучение на персонал.
Българският железопътен сектор получи значителен тласък, след като Европейската комисия одобри промените в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), осигурявайки допълнителни 517 млн. лв. Това съобщи транспортният министър Гроздан Караджов, цитиран от БТА. Според него, Министерството на транспорта е основният бенефициент на тези средства и това било „ясен знак за доверие от страна на ЕК към предприетите реформи в железопътния транспорт“.
Правителството одобри отпускането на 238 млн. лв. за изплащане на стари индексации по договори за изграждане и ремонт на железопътна инфраструктура. Допълнително 9.5 млн. лв. се насочват към „Български пощи“ за подготовка на държавното дружество за предстоящата обмяна на левове в евро. Това съобщи министърът на транспорта Гроздан Караджов след заседание на Министерския съвет.
Въвеждането на единен електронен билет и изграждането на Национална транспорта схема (НТС), базирана на реални данни за пътникопотока в страната, предвижда да въведе Министерство на транспорта. Промените са заложени в нов Закон за обществения транспорт. С тях ще започне „реформа“, планирана да продължи три години, а фокусът й ще бъде върху железопътните превози.
Очаквано неефективното държавно предприятие „БДЖ-Пътнически превози“ спечели най-апетитния лот от търга за жп превоз на пътниците през следващите 12 години. Решението за отпускането на държавната субсидия за извършване на работа в Западния регион е подписано от транспортния министър в оставка Гроздан Караджов на 15 декември, показва справка в Регистъра на обществените поръчки.
Нова система „бонус-малус“ ще бъде въведена в предстоящия търг за възлагане на пътнически железопътни услуги. Това стана ясно от изказване на транспортния министър Гроздан Караджов, който пред депутати в ресорната комисия представи условията по предстоящата процедура за избор на нови жп пътнически оператори. От думите му се разбра, че въпросната система ще е пряко свързана с разпределението на държавната субсидия и печалбата, като ще цели директно да стимулира качеството на услугите за пътниците и да промени облика на българския железопътен пазар.
Министерството на транспорта предвижда създаването на ново дружество, което да поеме изцяло ремонтната дейност на БДЖ. Плановете бяха обявени от вицепремиера и министър на транспорта Гроздан Караджов по време на първата от поредицата срещи за обществено обсъждане на новите договори за възлагане на обществени пътнически превози.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ще може да бъде заместена в управлението на железните пътища от частни компании. Това предвиждат промените в Закона за железопътния транспорт, които бяха приети окончателно на второ четене от Народното събрание.
Да плаща или да не плаща концесионни такси? Това е основният сблъсък между Министерството на транспорта и концесионера на столичното летище, „Соф Кънект“. Ресорното ведомство настоява компанията да започне да плаща пълния размер на концесионната такса от 1 януари 2026 г. Дължимата сума само за 2025 г. възлиза на близо 40 млн. евро, обяви транспортния министър Гроздан Караджов след среща с ръководството на оператора.
Министерството на транспорта ще инициира законодателни промени, така че органите, които отговарят за безопасността на летищата в България, да могат да свалят дронове, които нерегламентирано навлизат във въздушното пространство. Докато това се случи, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ до края на месеца ще инсталира антена, която ще открива дронове на територията над цяла София.
Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) направи крачка към завършването на българската част от Трансевропейския железопътен коридор 8, като определи изпълнители за два от най-стратегическите обекти по направлението към Република Северна Македония. В рамките на един ден (19 декември) държавната компания подписа решенията за избор на строители за участъците Перник – Радомир и Гюешево – граница със Северна Македония, с което общата стойност на планираните инвестиции по това трасе надхвърли половин милиард лева.
Строителството на жп линията Елин Пелин – Септември, която е част от по-голямото основно направление София – Пловдив, ще поскъпне. Причината е свързана с укрепване на тунел по първия лот между Елин Пелин и Вакарел. Неговата дължина е около 7 километра и трябва да бъде най-дългият жп тунел както в България, така и на Балканите. Оказва се, че методът, използван до момента за укрепването му, не е ефективен. Това ще наложи ново проектиране, за което Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ще обяви нова обществена поръчка, тъй като лимитите на досегашната вече са достигнати.
Мащабната модернизация на жп линията Елин Пелин – Костенец, която е част от направлението София – Бургас, поскъпва драматично. В периода от 2022 г. до края на 2024 г. проектът е оскъпен с над 122 млн. лв. без ДДС. В тази сума влизат индексации, авторски договори и решения за допълнително тунелно укрепване. Само новият тип укрепване струва над 71 млн. лв.
До 14 – 15 юли се очаква да бъде готов ключовият анализ на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и Минно-геоложкия университет, който да даде яснота как ще продължи строителството на най-дългия железопътен тунел в България – този край Вакарел. Въпреки сериозните геоложки проблеми Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) ще направи всичко възможно да не забави проекта, увери ръководителят на проекта инж. Крум Палапуов.
До 2029 г. трябва да бъде завършена железопътната линия между Костенец и Септември, заяви транспортният министър Гроздан Караджов по време на инспекция на новоизградения най-дълъг тунел в участъка с дължина от 2.5 км.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) най-сетне определи изпълнители за мащабния проект за модернизация на жп участъка Медковец – Срацимир. Отсечката е част от направлението Видин – София, а търгът с прогнозна стойност близо 725 млн. лв. без ДДС (870 млн. лв. с ДДС) бе разделен на два по-малки участъка. По едната позиция е избран изпълнител с най-ниска предложена цена за изпълнение, а по другата – с най-високата. До това се стига след поредица от интересни развои, при които победители стават победени.
Правителството изненадващо осигури близо 570 млн. лв. за модернизацията на жп участъка от Медковец до Срацимир, въпреки че средствата не бяха първоначално разписани в бюджета за 2025 г. На заседанието в сряда кабинетът одобри националното съфинансиране за участъка, който е част от трасето от Видин до София. Парите се осигуряват по стария непрозрачен метод – чрез постановление в последните дни на годината – нещо обичайно за управлението на ГЕРБ.
Петият опит на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) да възложи модернизацията на проблемния жп участък между Ямбол и Зимница (при гара Завой) предизвика международен интерес. След серия от прекратени процедури и драматично поскъпване на проекта, в състезанието за обекта влизат някои от големите строителни компании в Централна Европа. Включват се австрийските PORR (чрез българското си дружество) и Strabag, както и унгарската Belfry.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) приключи прединвестиционното проучване за нова жп линия, която да свърже Ямбол с граничния пункт при Лесово. От него става ясно, че планираната дължина ще е 71 километра.
Процедурата за избор на концесионер на Летище Пловдив ще бъде открита през втората половина на тази година или началото на следващата. Това съобщи транспортният министър Гроздан Караджов по време на петъчния парламентарен контрол.
До края на 2025 г. българското правителство ще обяви процедура за публично-частно партньорство (ПЧП), която цели да даде нов тласък на развитието на Пристанище Варна. Това съобщи вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов по време на среща със заместник министър-председателя и министър на националната икономика на Република Казахстан Серик Жумангарин. Очакванията са процедурата да обхване както терминал Варна-Изток, така и Варна-Запад.
Министерството на транспорта планира да отдаде на концесия шест пристанищни терминала по река Дунав. За целта е стартирана обществена поръчка за изготвяне или актуализация на подробни концесионни анализи за обекти във Видин, Русе, Тутракан и Силистра. Търгът е с прогнозна стойност от 390 хил. лв. без ДДС, а оферти се подават до 15 август.
Изграждането на дълго отлагания интермодален терминал в Русе отново е поставено сред приоритетите на транспортното министерство. Този път акцентът пада върху възможността проектът да бъде реализиран чрез публично-частно партньорство. Това става ясно от изявление на зам.-министъра на транспорта Любен Нанов по време на Японско-български бизнес форум, проведен в София.
Интермодалният терминал в Русе беше включен за финансиране по програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. Общата стойност на проекта е 117 млн. лв., а безвъзмездното финансиране от Европейския фонд за регионално развитие е над 97 млн. лв.
Министерството на транспорта има готовност да закупи още 80 вагона втора ръка от Deutsche Bahn. Условието обаче е преди това да бъдат произведени елементи от климатичната инсталация за всички вагони, за да се реши проблема с климатиците. В момента тече такъв експеримент. Това се разбра от изказване на транспортния министър Гроздан Караджов по време на блиц контрол в парламента.
Освен третия бъдещ мост над Дунав при Русе, България има амбиция да изгради и други два – при Силистра и Никопол. За целта страната ни и Румъния и Гърция подписаха Меморандум за разбирателство в Брюксел. Освен мостове, „екшън планът“ за действие залага още на надграждане на фериботни линии по река Дунав, както и модернизация на пътни и жп връзки в три направления.
Източник: Economic.bg
