Надеждите на еврозоната да се върне към растеж през 2026 г. почиват до голяма степен на планираното от Германия финансиране от 1 трилион евро чрез емитирането на дълг за инфраструктура и отбрана, констатира проучване на „Файненшъл таймс“. Въпреки това, участвалите в анкетата 88 икономисти са разделени по въпроса дали фискалният тригер на Берлин ще доведе до „европейски ренесанс“ или ще потъне във вкоренените структурни слабости и геополитическата несигурност. С най-голямата си икономика, хваната в клопката на рецесия от края на 2022 г., Европа трябва да си върне „животинския дух“, за да задвижи възстановяване, водено от вътрешното търсене, посочва главният икономист на ABN AMRO Ник Кунис.
Очакванията са растежът на еврозоната да се забави с 0,2 процентни пункта през следващата година – до 1.2%, след което да се повиши до 1.4% през 2027 г, според анализа на „Файненшъл таймс“. Прогнозата като цяло съвпада с последните предвиждания на екипа на Европейската централна банка. Миналогодишната оценка за растеж от 0.9% за 2025 г. се оказа твърде песимистична и стопанството на блока на еврото изненада с ръст от 1.4 процента. Опасенията, изразени от икономисти в миналогодишното проучване на британската медия, че ЕЦБ е била твърде бавна в намаляването на лихвените проценти, сега изглеждат неоснователни.
„Като цяло сме изненадани положително от устойчивостта на растежа през 2025 г.“, отбелязва Пиа Фромлет – икономист в SEB. Леа Дофас – главен икономист в TAC Economics пък посочва, че експертите не са сигурни „дали фискалният тласък може да се превърне в траен вътрешен стимул, а не просто да смекчи външните шокове“. Анализаторът на TD Securities Джеймс Роситър прогнозира „битка за надмощие“ между геополитическата несигурност и експанзивната фискална политика.
Оптимистите очакват, че базовата устойчивост ще бъде подсилена от фискални стимули през следващата година. Ян фон Герих – главен стратег в Nordea, който е сред най-оптимистично настроените участници в проучването с прогноза за растеж от 1.5% през 2026-а, заяви, че „частното потребление има голям потенциал да изненада във възходяща посока“. А Рейо Хейсканен – главен икономист във финландския кредитор OP Pohjola, е още по-голям оптимист с предвиждането си за „завръщане на (европейския) Север“.
Въпреки че мненията за растежа са разделени, има широк консенсус, че ЕЦБ е овладяла инфлацията. Голямо мнозинство от икономистите очакват тя да постигне средносрочната си целева стойност от 2% годишно през 2027-а след лек спад под 1.9% през 2026 година. Три четвърти от анкетираните предвиждат, че банковите парични стратези ще запазят без промяна основната лихва по депозитите от 2% до края на 2026-а. А до края на 2027 г. усреднената прогноза на икономистите е за еднократното й повишаване до 2.25 процента.
В бъдеще растежът „ще зависи по-малко от паричната политика и повече от фискалните резултати, доверието и напредъка в структурните реформи“, коментира Сабрина Канихе – икономист в Pictet Asset Management.
Не всички обаче са убедени, че Берлин може да постигне резултати. „Увеличените държавни разходи механично ще повишат германския растеж, но ключовият въпрос е дали това ще се превърне в по-широко възстановяване“, смята Хенри Кук – икономист в MUFG Bank. Скептиците предупреждават, че милиарди евро от новите заеми могат да се насочат за финансиране на социални помощи и други текущи разходи, а не за нови инвестиции, докато парите, отпуснати за отбрана, може да имат само ограничено въздействие върху растежа.
„Оптимизмът, с който беше посрещнато съобщението на Фридрих Мерц по-рано тази година, избледня през последните месеци“, отбелязва Бен Бланшар – анализатор в Absolute Strategy Research. „Всеки, който очаква значителен скок в икономическото състояние на Германия през 2026 г., вероятно ще бъде разочарован“, предупреждава икономистът от Абърдийн Феликс Федър.
В същото време големи части от индустриалната база на Европа са под нарастващ натиск от 15-процентната митническа ставка на президента на Съединените щати Доналд Тръмп и засилващата се конкуренция от китайските съперници, което тревожи потребителите и ограничава охотата им да харчат.
Въпреки че американските налози „досега не са оказали значително отрицателно въздействие върху растежа в еврозоната“ … „може би сме видели само върха на айсберга“, казва икономистът, следящ еврозоната, в HSBC – Фабио Балбони. Слабо мнозинство от анкетираните смятат, че над 50% от общото отрицателно въздействие от митата вече се е материализирало.
Аполин Меню – икономист във френската компания за управление на активи Carmignac, предупреждава за ожесточената конкуренция от китайски износители, която заплашва да „изпразни допълнително“ промишления бранш на Европейския съюз. Блокът като цяло и отделните правителства следваха подход „твърде малко, твърде късно“, за да се справят със засилващия се „китайски шок“, допълва тя.
Върху европейския растеж може да натежи и спукването на това, което някои икономисти описват като „балон на изкуствения интелект“ на американските фондови пазари. „Рязката корекция в оценките на американските технологични компании остава най-големият глобален риск“, убеден е Кристиан Шулц – главен икономист в Allianz Global Investors. Стръмните сривове на американските акции и на щатския долар биха „отекнали и в Европа“, потенциално увеличавайки разходите по кредитите за правителствата и компаниите.
„Рискът от финансова криза от някакъв вид, която да се разпространи в икономиката на САЩ и във финансовите сектори и стопанствата на други страни, е висок и нараства“, предупреждава Джон Луелин – бивш главен икономист на ОИСР и партньор в консултантската фирма Independent Economics.
Все пак, някои икономисти очертават по-оптимистични сценарии, включително край на войната в Украйна или поне трайно прекратяване на огъня. Ако едно мирно споразумение бъде „надеждно и не е неблагоприятно за Украйна“, то би могло „да охлади значително геополитическата несигурност и да подобри доверието“, твърди Кристоф Буше – главен инвестиционен директор в ABN AMRO Investment Solutions. В този сценарий цените на енергията биха могли да паднат, а инвестициите и износът да се увеличат. В комбинация с фискални стимули от държавните програми за разходи и потенциален обрат във високите нива на спестяване на домакинствата, това би могло дори да предизвика „благоприятен цикъл“ и „европейски ренесанс“, посочва Райнхард Клузе – икономист в UBS.
Източник: Banker.bg
