Британският петролен и газов сектор риключва най-лошата си година за проучвания заради замразени инвестиции, които се очаква да паднат още повече, тъй като компаниите са отложили плановете си в Северно море, докато чакат яснота за данъчните намерения на правителството. Енергийната консултантска компания Wood Mackenzie заяви, че през миналата година в британските води не са пробити проучвателни кладенци за първи път откакто там са открити нефт и газ през 60-те години на миналия век. Инвестициите, които са били 4.4 милиарда паунда през 2025 г., се очаква да паднат с повече от 40% – до малко над 2.5 милиарда паунда през 2026-а – най-ниският размер от началото на 70-те години на предишното столетие когато британската петролна индустрия беше обременана от високи разходи, индустриални конфликти и мощна инфлация.
В продължение на повече от половин век Северно море е биещото сърце на енергийния пейзаж на Обединеното кралство – бурна, сива шир, криеща огромни запаси от петрол и газ, които са захранвали нацията, генерирали са огромно богатство и са затвърдили статута на Лондон като глобален център за финанси и търговия с енергия. Днес обаче „сондажите са на рекордно ниско ниво“, посочва Гейл Андерсън – директор на изследванията в Wood Mackenzie за Северно море. Тя очаква броят на операторите там да се свие допълнително в хода на продължаващата консолидацията под натиска на данъчната ставка от 78 процента.
Въпреки отсъствието на нови проучвания, в Северно море са пробити 36 оценъчни и развойни кладенци – половината от броя им през 2020-а – първата година от пандемията от КОВИД-19.
„Активността беше ужасна през 2025 г. заради наличието на толкова много несигурност“, коментира Мартин Копланд – главен финансов директор на производителя на петрол и газ в Северно море Serica. Фирмени мениджъри и анализатори обаче са оптимисти, че макар 2025-а и 2026-а вероятно ще паднат до най-ниската си точка, инвестициите във водите на Обединеното кралство ще се увеличат в очакване на по-щедър данъчен режим, който ще влезе в сила през 2030 година.
Добивът на горива в териториалните води на Великобритания в Северно море е в дългосрочен спад – от върховите около 2.3 милиона барела суров петрол на ден през 1983 г. до 530 хил. барела на ден, според правителствени данни. Причината е перфектна буря за сондажните компании и техните поддръжници на фондовия пазар от трите сили, прогонили капитала.
Първата сила и вероятно най-непосредственият катализатор е смразяващият ефект на фискалната политика, произтичащ от „данъка върху неочакваните енергийни печалби (EPL), въведен от правителството на Острова, за да се уловят нарастващите печалби на производителите на енергия след руската инвазия в Украйна. Макар и популярен в политически аспект, лидерите в сектора твърдят, че той е наказателен и лошо проектиран.
Вторият фактор е призракът на енергийния преход в глобален план. С нарастващия натиск на инвеститорите в областта на околната среда, социалните въпроси и управлението (ESG) и затягащата се регулаторна среда, големите петролни и газови компании се насочват към деликатен баланс. Те трябва да задоволят текущото търсене на енергия, като едновременно с това насочат масивните си операции към възобновяеми енергийни източници, което създава огромна несигурност за проекти с жизнен цикъл от 20 до 30 години.
На трето място е проблемът „Зрял басейн в един нестабилен свят“. Северно море не е границата, която някога беше. Останалите резерви често са в по-малки, по-сложни в геоложки аспект джобове, чийто добив е по-скъп. Когато цените на петрола изскочиха над 100 щ. долара за барел, тези проекти бяха жизнеспособни. Но със стабилизирането на цените на по-ниски нива, изчислението на риска и възнаграждението се промени драстично. Компаниите сега дават приоритет на проекти с по-нисък риск в други части на света с по-добра възвръщаемост и по-стабилна политическа и фискална среда.
Големите петролни групи, работили навремето в този регион, са продали или обединили активите си или са се оттеглили изцяло в търсене на по-висока доходност и са оставили басейна в ръцете на по-малки независими фирми. Играчите от бранша обвиняват данъка EPL, въведен от предишното консервативно правителство през 2022 г., за ускоряването на спада. Той налага допълнителни 35% върху печалбите, когато цените на черното злато надхвърлят 76 долара за барел или когато цените на газа са над 59 пенса за термална единица.
Петролът се търгуваше под прага през по-голямата част от 2025 г., но газът надхвърли 140 пенса за термална единица в началото на годината и остана доста над нивото, на което влиза в сила данъка. Официалните прогнози показват, че данъчните постъпления от EPL ще спаднат от 2.9 милиарда паунда през 2024-25 г. до 300 милиона паунда през 2029-30 г., тъй като компаниите оптимизират данъчната си стратегия или напускат басейна.
„Това е най-лошата фискална среда сред всички страни, в които работим“, оплака се Линда Кук – главен изпълнителен директор на Harbour Energy – един от най-големите производители в Северно море, добавяйки, че британската индустрия се конкурира „с едната ръка, вързана зад гърба“.
Лейбъристкото правителство заяви, че от 2030 г., когато изтича срока на действие на EPL, допълнителен данък ще се налага само върху приходите от продажба на петрол над 90 долара за барел и газ над 90 пенса за термална единица.
„Това, което зще амени EPL, е много прагматична система, работеща за всички страни“, каза Джеймс Мидгли – анализатор на петролни и газови изследвания в Cavendish. И добави, че компаниите могат да започнат да инвестират от 2027 г., за да започнат производство през 2030 година.
Копланд информира, че Serica ще се насочи към „бързи и лесни“ възможности засега, добавяйки, че „вероятно има неща, които компаниите могат да направят, които са икономически разумни и добри за нашите акционери“. И че британското правителство е „пропуснало възможността“ като е използвало Северно море, за да стимулира икономическия растеж.
Кук от Harbour обаче смята, че Обединеното кралство остава враждебна среда за инвестиции в петрол и газ. Последните проекти, като например разработването на Rosebank на „Екуинор“ и находището Jackdaw на „Шел“, са засегнати от съдебни дела и правителството все още не се е произнесло дали могат да продължат. „Всяка друга държава, когато посещавам, ни пита какво може да направи, за да ни насърчи да инвестираме повече. Във Великобритания дискусията винаги е точно обратната. Продължавам да се мъча да разбера защо, след като Лондон се нуждае от петрол и газ, не избира да подкрепя производството им на местно ниво“, пита Кук.
Правителството на Острова заяви, че е изготвило план за изграждане на „проспериращо и устойчиво бъдеще за Северно море – с рекордни инвестиции за развитие на чисти енергийни индустрии, като същевременно подкрепя управлението на съществуващите нефтени и газови находища“ по време на прехода към зелена енергия. „Знаем, че петролът и газът ще бъдат с нас десетилетия напред, поради което нов постоянен данък върху неочакваните приходи ще замени EPL, когато той приключи, давайки на сектора и неговите инвеститори дългосрочна сигурност да планират, инвестират и поддържат работни места.“
Източник: Banker.bg
