-0.1 C
София
понеделник, 29 дек. 2025

AI в Европа: Кои са лидерите и къде е България?

Най-четени

Още от същото

Генеративният изкуствен интелект (GenAI) вече не е просто технологична новост, а част от ежедневието. От планиране на пътувания до писане на код, милиони европейци използват инструменти като ChatGPT, Gemini и Grok. Данните на Евростат за 2025 г. обаче разкриват огромни разлики в начина, по който отделните държави приемат тези технологии.

Кои са лидерите и къде е България?

Средно за Европейския съюз около една трета от хората (33%) са използвали AI инструменти поне веднъж. Разликите по държави обаче са драстични:

  • Лидери: Скандинавските страни и технологичните центрове водят класацията. Начело е Норвегия (56%), следвана от Дания (48%), Швейцария и Естония (по 47%);
  • Изоставащи: На дъното на таблицата са Турция (17%) и Румъния (18%);
  • Балканите и Източна Европа: Тук използването на AI остава слабо. България (23%) попада в групата на страните, където под една четвърт от населението е докосвало технологията, наред със Сърбия (19%) и Полша (23%).

Интересно е представянето на големите икономики: докато Франция (37%) и Испания (38%) са над средното за ЕС, Германия (32%) и Италия (20%) показват по-консервативен подход.

Защо съществуват тези разлики?

Според Колин ван Ноорд, изследовател от университета KU Leuven, приемането на AI зависи пряко от общата дигитална култура на нацията.

В страни като Дания и Швейцария хората имат високи цифрови умения и естествено влечение към технологиите. Там, където липсва тази основа, е малко вероятно хората изведнъж да започнат да използват AI“, обяснява той пред Euronews Next.

Основните бариери пред масовото навлизане:

  • Липса на информираност: Много хора в страните с ниско потребление просто не знаят за съществуването на GenAI или как да работят с него;
  • Липса на практическо приложение: Основният отговор на много европейци е: „Не знам за какво да го използвам в ежедневието си“. Това подчертава нуждата от по-висока AI грамотност;
  • Културни фактори: Проучванията показват, че правителствените стратегии и политически документи нямат голям ефект, ако липсва практическа дигитална култура сред гражданите.

Източник: Economic.bg

spot_img

Последни публикации