Фразата „ала-бала покрай президента“, излязла от поразяващата уста на Кирил Петков, се превърна от аватар на една шарлатания в обобщаваща характеристика на агонизиращата българска партийно-политическа система. В тази екосистема ала-балистите дебнат отвсякъде и са неуморни в опитите си да се докопат до облагите на властта чрез измама. Както е казал народът, луд умора няма, само се поти.
Нека започнем с един социологически факт, който агенциите се осмелиха за пръв път да обявят: 40 на сто от българите искат страната да се управлява от партия, която досега не е била представена в парламента. Това съвсем не е случайно. Тоталното отрицание е насочено не към едни или други моментно орезилили се, а към всички вкупом. Защото
всички са измамници, практикуващи ала-бализми.
Но, да караме подред и както се казва, да зачитаме авторското право и други сродни права.
За тези, които бързо забравят, нека припомним първоизточника – следното несвързано изказване на Кирил Петков: „Истината е, че цялата схема, която ние направихме тези 2 години, интелектуалците са 7% до 10%. Ако пуснеш народа, както е структуриран в момента, ние трябва да сме 10% с ДБ, с всичко. Направихме леко ала-бала през президента, вкарахме един кон, лека-полека естествения процес, ако успеем да направим нещо, ще бъде това.“
Наред с правдиви самооценки (нямам предвид идентифицирането с „интелектуалците“), тук препускат някакви коне, което отправя анализа по-скоро в професионалната област на д-р Цветеслава Гълъбова. Това говорене и породилият го манталитет очевидно е ала-бала (нещо несериозно, глупаво, безсмислено), защото издава неадекватно усещане за превъзходство и комично усещане за непогрешимост и недосегаемост. Например, че ще вземеш Мария Габриел за „политически заложник“, който ще обезпечи стабилността на правителството и одобрението му зад граница. Как свърши целият този „хитър план“, е добре известно.
Нека припомним най-важното от този епизод.
Най-скандалното нещо в публикуваното петчасово словоблудство бе крещящото лицемерие, желанието на „добрите сили“ хладнокръвно да заблудят обществото относно истинската си същност. Откровената дискусия в ръководството на „истински демократичната партия“ показа същността на една нова порода в българската политика – шмекерите-алабалисти. Техният „номер в живота“ е да се представят за такива, каквито не са. Трябва да признаем, правеха го талантливо. Само за няколко месеца те изградиха невероятна Политическа Пирамида, която подмами стотици хиляди хора, включително държавния глава, повярвал в техните качества и добри намерения да работят за благото на народа, а не за собствените си джобове.
Това, което Кирил Петков чистосърдечно признава е, че ако не се бяха представили за верни съратници на Румен Радев и не бяха обикаляли с него предизборните му прояви, ПП-тата щяха да вземат 7-8 процента. Петков, Василев и компания не се промениха, след като взеха властта. Те просто показаха истинската си същност. Тогава изглеждаше, че ала-балата е приключила.
Но, както се видя,
примерът на ала-балистите първопроходци се оказа заразителен.
Използвайки техните словоблудства, се развихриха уж заклетите м опоненти, крепителите на статуквото. Първоначално ГЕРБ, но след това ИТН (не толкова изненадващо), БСП (бързо обърнали палачинката) и новопръкналото се Ново начало се втурнаха да обясняват, че „ала-бала през президента“ всъщност се отнасяло до … машинното гласуване. Което напълно заслужава да бъде обозначено като „ала-бала 2.0“ или „ала-бала покрай машините“.
Нека припомним, че гласуването само с машини бе въведено преди ПП да възникнат като политическо явление. Неговото прилагане на изборите през 2021 г. нанесе болезнен удар не само по ГЕРБ, но и по всички ползватели на изгодите, което даваше и дава гласуването с хартиена бюлетина и ръчното пресмятане на резултатите. Ако някой все още се е съмнявал в ефектите или се е доверявал на мнението на почетно пенсионирани (в Галъп – Ново начало) специалисти, меродавната оценка се съдържа във фамозното решение на Конституционния съд. То показа, че
автентичната воля на върховния суверен е сериозно изопачена,
и то не чрез машинното гласуване, а чрез „възможностите“, които предоставя гласуването с хартиените бюлетини, оползотворявани чрез всевъзможните ала-бализми на изборната администрация.
Нека един път завинаги стане ясно: „ала-бала през президента“ няма нищо общо с машинното гласуване. В оригиналното си значение това се отнася до наистина безспорния талант да заблудиш един човек, а чрез него стотици хиляди избиратели, че си негов честен партньор, докато всъщност целиш единствено да се възползваш от авторитета му.
Но
„ала-бала през машините“ бе само поредният епизод от сагата
на нашенските политически ала-балисти. Много скоро този иновативен подход бе възприет на широк фронт. Така стигнахме до шокиращото (от гледна точка на стандартите за държавност) „ала-бала през Конституцията“. Тук нещата придобиха съвършено друг характер. Ако при оригиналното „ала-бала през президента“ потърпевши бяха Радев и стотици хиляди негови привърженици, повярвали в добронамереността на ПП-тата, на този етап ролите на тарикати и балъци се разпределиха между самите участници в „хитрия план“ и техните наивни последователи.
Така стигнахме до „ала-бала 2,5“ (за по-ясно да го кажем две и половина). Оригиналните ала-балисти си намериха майстора. В необузданото си желание да натрият носа на президента, който ги нарече „шарлатани“, те не просто станаха инициатори на тотално подкопаване на институционалността, а скочиха в капана на далеч по-опитни и обиграни от тях измамници.
Докато ГЕРБ просто се възползваха от ситуацията,
преследваха своите политически цели чрез „сглобката“ и внимателно избягваха стъпки с опасни последици (именно те разбраха опасността от безумната идея на ПП-ДБ за смяна на националния празник), Петков, Василев, Иванов, Денков и сие скочиха право в бърлогата (или както е модерно да се казва в скута) на Пеевски, готови на всичко, за да прокарат своите разрушителни идеи за промени в Конституцията. И платиха (а и ще продължават да плащат) скъпа политическа цена за този ала-бализъм. Всички претенции за предводителство на протестите срещу модела КОЙ ще срещат убийствения въпрос: „А КОЙ пи мазно кафе при Пеевски?“ Защото истинският смисъл на този въпрос е: „Кой легитимира Пеевски и му даде в ръцете инструментите на служебното правителство?“
Нека отбележим един ключов факт:
всички вариации на подхода „ала-бала“ са по някакъв начин свързани с президента Радев, по-точно, със стремежа някой да се възползва от неговата популярност, или, обратното, да я потисне с всички възможни средства. Това е лесно обяснимо – само силните фигури изкушават слабите да се присламчват или да се опитват да трупат някакъв капитал с атаки срещу тях.
Така стигаме до „хита на сезона“ – анонсът за учредяване на т.н. партия „Трети март“. Номерът не е нов – през 2001 г. чрез такива „отровни двойници“ бяха отмъкнати 5 на сто от гласовете за Симеон Сакскобурготски и (за зло или добро) му бе отнето абсолютното парламентарно мнозинство. Но неслучайно се казва, че в историята драмата се повтаря като фарс.
Цялата история около тази несебърска авантюра
изглежда наистина пределно бутафорна, особено като се има предвид, че Радев двукратно изрично се разграничи и предупреди, че става дума за измамници. Но все пак, за бързо забравящите или опитващите се да се възползват от късата памет, са необходими някои уточнения.
Първо, трябва да припомним как възникна и се разви идеята за гражданското движение „Трети март“. Импулсът бе даден от скандалната идея за смяна на националния празник. В своето слово на връх Шипка през август президентът Радев спомена за „народно движение Трети март, което ще се противопостави на подмяната на историята“. Малко по-късно бе учреден Инициативен комитет за събиране на подписи за референдум относно националния празник, оглавен от евродепутата Петър Витанов.
Комитетът проведе успешна кампания и в предвидения от закона срок събра над 370 хиляди подписа, въпреки че в края на краищата те не бяха внесени в парламента.
Още по време на подписката имаше предложения „отдолу“
той да прерасне в гражданско сдружение, но част от членовете на Инициативния комитет бяха против и това не се осъществи.
След приключването на подписката настояването да бъде продължен натрупания политически импулс стана явно. Няма спор, че това бе свързано с очакването президентът Радев да предприеме някакви стъпки за активно навлизане в политиката. Тогава наистина имаше готовност за учредяване на гражданско движение „Трети март“, дори бяха проведени подготвителни срещи. Начинанието обаче бе посрещнато негативно от определени фактори около президента и не намери продължение. (Една част от активните участници в подписката за референдум, разочаровани от това развитие, по-късно станаха учредители на партия „България може“). Именно по това време изведнъж се разбра, че Весела Лечева е запазила наименованието „Трети март“ както за гражданско сдружение, така и за политическа партия.
Предвид тези обстоятелства – ако наистина Лечева е запазила и държи правата на наименованието – учредяване на партия „Трети март“ е невъзможно, поне от лицата, които обявиха това намерение (освен ако не се разчита на нестандартно съдебно решение). Но това не прави излишен въпроса
кой стои зад подобно по своята същност безсмислено начинание.
Едва ли можем да се съмняваме в мотивите за това поредно ала-бала – предвид страха от евентуално явяване на президента на предсрочни избори да се отнемат част от неговите избиратели или просто да се посее съмнение с оглед на одиозните фигури на учредителите.
Както и да зададем въпроса – кой има интерес или кой дава парите (например, за проведеното мероприятие в Несебър) – отговорът ще ни отведе към действителни фактори с възможности, а не към физически или политически мъртъвци, както се опитват да внушават някои публикации.
Но, който и да го прави, явно не се е поучил от опита на досегашните ала-балисти.
Източник: Banker.bg
