Следолимпийската 2025 година нямаше същия заряд като този от Олимпиадата в Париж, но пък предложи нови изключителни спортни успехи за България. Несъмнено на преден план изплува историческото представяне на националния отбор по волейбол, който спечели сребърни медали от Световното първенство, а това второ място изкара на площадите десетки хиляди българи в неописуема радост, каквато последно сме виждали през лятото на 1994 година за подвига на Пеневата чета във футбола.
Топ 3 спортисти на България за 2025 г. – класация на Actualno.com
Макар и отборен спорт, волейболът също има индивидуалности, които променят играта. Такива безспорно са братята Александър и Симеон Николови, капитанът Алекс Грозданов, но не само. Всички те заслужават малко или много да влязат и в годишната класация за „Спортист на годината“ на България. Разбира се, България жънеше успехи и в много други спортове – щангите (Карлос Насар), моторните спортове (Никола Цолов), художествената гимнастика (Стилияна Николова), плуването (Петър Мицин), зимните спортове (Алберт Попов, Тервел Замфиров, Милена Тодорова), боксът (Радослав Росенов, Рами Киуан), тенисът (Григор Димитров и младите Иван Иванов и Александър Василев). Дори и борбата, напук на всички скандали (Кирил Милов, Магомед Рамазанов, Семен Новиков, Юлияна Янева).
Спортният отдел на Actualno.com проследи изкъсо представянето на най-изявените български спортисти през годината, като се постара да информира аудиторията си за всички значими успехи в областта на спорта. В края на годината е време и за равносметки. Извън традиционната анкета „Спортист на годината“, в която българските спортни журналисти гласуват за 10-те най-добри спортисти на България, спортната ни редакция представя на читателите си своеобразна топ 3 класация, изготвена поотделно от спортните журналисти на медията.
Стефан Йорданов – главен спортен редактор, Actualno.com
3. Никола Цолов (моторни спортове)
Няма никакво съмнение, че за поредна година Карлос Насар заслужава да бъде ако не „Спортист на годината“, то поне в топ 3 на анкетата – благодарение на поредните си европейски и световни титли в щангите. Моят вот обаче има неофициален характер и ще даде предимство на спортисти, жънещи исторически успехи в нетрадиционни спортове у нас, които са изключително популярни в световен мащаб. Затова и на трето място поставям Никола Цолов – едно момче, което е едва на 19 години, но вече си прокарва път в една от най-свирепите конкуренции: тази в надпреварите за Formula Racing под егидата на Международната автомобилна федерация (FIA).
Цолов участва в поддържащите състезания на най-голямото автомобилно състезание в света – Формула 1. Той завърши втори в шампионата във Формула 3 с три полпозишъна, две победи и общо шест подиума в девет състезания. А в края на годината дойде и „черешката на тортата“ – дебют във Формула 2 със състезанията в Катар и Абу Даби, като веднага се качи и на подиума с трето място в спринта на „Яс Марина“. Цолов на практика е пионер за България във Formula Racing и върви уверено към голямата мечта: да се състезава един ден във Формула 1.
2. Алберт Попов (ски алпийски дисциплини)
Обикновено зимните спортове у нас остават в сянката на летните спортове, но всъщност българските успехи в тях често са дори по-впечатляващи, тъй като нито имаме големи традиции в белите спортове, нито пък имаме условия да се конкурираме с най-силните нации на планетата. Спортните журналисти често позабравят за тези спортове, тъй като зимният сезон е в началото на годината, а „Спортист на годината“ се провежда в самия край. Затова е и хубаво да се припомня, че България постигна исторически успехи в зимните спортове през 2025-та.
За отбелязване са не само успехите на Алберт Попов, който поставям на второ място в класацията си, но и на Тервел Замфиров – първият ни световен шампион в сноуборда, както и на Милена Тодорова, която на два пъти влезе в тройката на стартове от Световната купа по биатлон. Вотът ми обаче отива за Алберт Попов, който спечели старт от Световната купа по ски алпийски дисциплини, тъй като това несъмнено е зимният спорт с най-голяма конкуренция. Попов триумфира в Мадона ди Кампильо на същата дата, на която преди 45 години Петър Попангелов стана първият българин с победа на старт от Световната купа в алпийските ски.
1. Александър Николов (волейбол)
На първо място ще поставя един истински обединител на нацията, без да се натрапва като такъв: Александър Николов. Синът на легендарния Владимир Николов изпраща изключителен сезон във волейбола, в който показа, че е един от най-добрите реализатори и посрещачи на планетата. Доказа го и на Световното първенство във Филипините, когато бе големият лидер на България, а накрая завърши шампионата като най-добър реализатор и най-добър посрещач на турнира. И да, отнеха му наградата, която заслужаваше най-много, но вярваме, че един ден ще я получи – заедно със световната титла.
Само преди малко повече от година Алекс трябваше да премине през операция на дискова херния, като не се знаеше как ще протече възстановяването му. Той обаче показа воля и се завърна по-бързо от очакваното и заигра на дори по-високо ниво отпреди операцията. Показа го не само с националния отбор, но и с клубния си отбор Кучине Лубе Чивитанова. И там Алекс е лидер на отбора, водещ реализатор в първенството, един от най-добрите играчи на посрещане и в атака не само в Италия, но и в целия свят. България отново има волейболист на световно ниво и трябва да го оцени подобаващо.
Бойко Димитров – спортен редактор, Actualno.com
3. Никола Цолов (Формула 3/Формула 2)
Никола Цолов изпраща изключително силна година и няма логика да не попадне в Топ 3 на спортистите за изминалите 12 месеца. Българският лъв, както всички наричат родния състезател, се представи отлично и завърши на второ място в крайното класиране на пилотите във Формула 3. Никола също така постави и рекорд за най-много победи в третия по сила ешелон на надпреварата – нещо, което не трябва да остане незабелязано.
Отличното му каране пък му гарантира място във Формула 2. Никола Цолов участва в последните две състезания за сезона и дори се качи на подиума в спринта на пистата „Яс Марина“ в Абу Даби. По този начин той доказа, че може спокойно да се бори със своите колеги във Формула 2. Цолов, както и феновете му, вече чакат с нетърпение новия сезон, който може да му отвори вратата към най-комерсиалната автомобилна надпревара в света – Формула 1.
2. Рами Киуан (бокс)
Рами Киуан е едно по-непопулярните имена, които ще включа в тазгодишния си избор. През изминалите 12 месеца българският боксьор израсна страшно много и доказа това, след като спечели сребърен медал от Световното първенство в Ливърпул, което се състоя през месец септември. По този начин той показа, че продължава да бъде един от водещите състезатели в категория до 75 килограма в света.
Сега за родния боксьор предстои много важна година. Той ще участва на предстоящия международен турнир „Купа Странджа“, който ще се проведе през февруари 2026-та. След това пък на Рами му предстои участие на Европейското първенство по бокс за мъже и жени в София. През 2024-та той триумфира с титлата в своята категория, а сега ще има шанс да се утвърди като един от най-добрите български боксьори.
1. Карлос Насар (вдигане на тежести)
Карлос Насар е моят избор за спортист №1 на България за 2025 година. Без конкуренция. Суперзвездата на родните щанги за пореден път показа, че в този спорт няма човек, който да го победи. Дори и в новата категория, дори и с доста болежки и травми – най-вече в рамото. Въпреки контузиите през 2025 година Карлос защити европейската си титла, а също така завоюва трета световна титла в новата си категория до 94 килограма.
В последните месеци около Насар доста се шумя заради прословутия договор с Българската федерация по вдигане на тежести и договора му с нея. Както и заради конфликта му с председателя на БФВТ Стефан Ботев. Карлос дори на няколко пъти сподели, че е възможно да вдига за друга държава. В крайна сметка Ботев бе свален, а на негово място бе избран Асен Златев. Надявам се това да поуспокои страстите и Насар да се готви на спокойствие, за да покорява нови върхове с българския трибагреник на гърдите.
Джем Юмеров – спортен редактор, Actualno.com
3. Кирил Милов
В следващите редове ще прочетете една нестандартна класация, тъй като това е неофициална анкета за Спортист №1 на България. Официалната ми подредба със сигурност ще е различна. В топ 3 ще бъде включен Алекс Николов, а Алберт Попов, Тервел Замфиров и Никола Цолов също ще спорят за призовата тройка. По-голяма част от тях обаче вече са споменати от моите колеги.
Те обаче не са посочили един спортист, който бе забравен дори при наградите на собствената си федерация. Европейският шампион в категория до 97 кг, класически стил, за 2025 година – Кирил Милов, не попадна в топ 3 на класацията на Българската федерация по борба. Смея да твърдя, че това категорично е незаслужено. Затова Милов попада в топ 3 на моята лична класация.
2. Стилияна Николова
И тъй като вотът ми в този материал няма официален характер, винаги съм си позволявал да давам предимство на жените. През 2023-та дори направих изцяло женски топ 3, а през 2024-та поставих Боряна Калейн пред Карлос Насар въпреки феноменалния сезон на щангиста. Спазвайки традицията, отново ще поставя жена на призовите места.
Стилияна Николова показа характер през 2025 година. Тя се възстанови по впечатляващ начин след разочароващото представяне на Олимпийските игри в Париж и доказа, че е част от световния елит на художествената гимнастика. Стили завоюва световно и европейско сребро в многобоя съответно от Рио де Жанейро и Талин. В естонската столица тя има още три златни медала на финалите на обръч, топка и бухалки, а в Бразилия взе също сребро отборно, на обръч и на лента.
1. Карлос Насар
№1 е Карлос Насар! Това няма как да подлежи на изменение въпреки моите нестандартни ходове. Признавам си, че винаги съм бил критик на щангиста. В изминалите годишни класации съм го оставял в подножието на върха заради грешки извън залата по вдигане на тежести. Сега спортист №1 на България за 2024-та изглежда много по-разумен и премерен в своите изказвания и действия.
Да, Насар се снима с Пеевски. Да, може би прекалява с използването на коза, че има възможност да се състезава за друга държава. Със сигурност обаче на Карлос Насар му пука за развитието на българските щанги. Доказа го и с позицията си при избора на Асен Златев за нов президент на Федерацията. Решение, което по стар обичай вече беше оспорвано в съда (подробности четете в линка).
Въпреки контузиите през 2025 година Карлос защити европейската си титла, а също така завоюва трета световна титла в новата си категория до 94 килограма. Той е не само българската емблема във вдигането на тежести. Насар е световен феномен. За други феномени не съм сигурен, но Карлос Насар заслужава да е №1.
Дария Александрова – спортен редактор, Actualno.com
3. Иван Иванов (тенис)
За поредна година българските спортисти ни донесоха редица поводи за гордост. 2025-а започна с великите успехи на зимните ни атлети в лицето на Тервел и Малена Замфирови, Алберт Попов и Милена Тодорова. „Очакваните заподозрени“ от бокса и борбата също спечели куп медали от най-големите формати. Както винаги, обаче, няма място за всички, затова изборът ми за първите три места се ограничава до тези спортисти, които според мен оставиха най-сериозна след през изминалите месеци.
През изминалия сезон в света на тениса изгряха няколко нови звезди, а за огромен наш късмет една от тях беше от България. Иван Иванов впечатли при юношите, печелейки две титли от Големия шлем – Уимбълдън и US Open. Той триумфира и на два престижни турнира във Франция и Италия, а през май спечели първата си титла при мъжете в Унгария. Иванов завърши годината като №1 в света и не би било логично „световен шампион“ в тениса да остане извън тази класация. Освен с успехи, 17-годишният ни талант вече демонстрира умения на завършен играч и през следващия сезон ще се състезава само при мъжете. Иванов има потенциала да постигне велики неща на корта, ако успее да пренесе победния си манталитет и високото ниво на „голямата“ сцена.
2. Никола Цолов (моторни спортове) и Александър Николов (волейбол)
Тази година ще поделя второто място между двама невероятни таланти, които, по ирония на съдбата, останаха на крачка от шампионската позиция и през годината. Никола Цолов стана вицешампион във Формула 3, докато Алекс Николов спечели сребърните медали с националния отбор на България на Световното първенство по волейбол във Филипините. Двамата, чиито успехи не бяха следени през по-голяма част от сезона, блеснаха в точния момент и приковаха всички погледи към себе си.
По-големият син на Владимир Николов бе най-добрият ни играч във Филипините и се превърна в реализатор №1 на шампионата. След това той се завърна в Италия за началото на клубния сезон с Лубе, където играе основна роля за успехите на тима. Междувременно Цолов успя да си проправи път към Формула 2, демонстрирайки отлични умение в по-долната дивизия. Малшанс раздели българина от титлата във Формула 3, но това не бе от значение, тъй като от академията на Ред Бул и Кампос видяха това, от което имаха нужда още в първия му сезон. Те дори го качиха в болида за последните две състезания от кампания във Формула 2, а той отговори подобаващо – подиум още във втория си старт в дивизията. Не се съмнявайте, че тези двама „български лъвове“ ще обират заглавията и през следващите години.
1. Карлос Насар (вдигане на тежести)
Миналата година Насар бе джентълмен и отстъпи мястото си на една грация, която заслужаваше короната в последната си активна година. Още тогава казах, че „по всяка вероятност Насар ще стъпи на върха на класацията още догодина, защото изглежда без каквато и да е конкуренция в щангите.“ Речено, сторено. Този път феноменът от Червен бряг няма да бъде пренебрегнат за мястото, което му подхожда най-много – първото. През изминалата година Насар за пореден път донесе редица поводи за гордост на България. Той стана световен шампион за трети път, този път в новата си категория до 94 килограма, след като по-рано през годината защити европейската си титла. По този начин той затвърди доминацията си, доказвайки, че няма конкуренция, както на света, така и в България.
Николай Илиев – спортен редактор, Actualno.com
3. Никола Цолов (моторни спортове)
Никола Цолов постигна нещо историческо! Той е едва вторият българин, който се състезава във Формула 2. Освен това, той дори изпревари събитията – направи дебюта си още през този сезон, докато трябваше да го направи догодина. И на фона на този му успех, сякаш позабварихме и невероятното му представяне във Формула 3. Той стана втори и беше пилотът с най-много подиуми. А, и още нещо, което често остава назад в съзнанието ни – Никола Цолов е само на 19 години! Пламен Кралев, който е първият българин във Формула 2, е бил на 33 години когато е направил дебюта си през 2010 г. Последно, но не и на последно място за мен е един субективен показател – народната любов. Както и да звучи. Всички си спомняме какво шоу изнесе в центъра на София през юни, както и колко му се радваха хората.
2. Александър Николов и Симеон Николов
Тук, признавам си, копирам Бербатов. Преди години гледах клип, в който той обяви иделната му стартова 11-ка и на едната позиция, отредена за вътрешен халф, той комбинира Шави и Иниеста под името „Шавиеста“. Аз няма да си правя експетименти с имената на братята, но доводът ми да ги обединя е същият като на Бербатов – те са един тандем, който не може да бъде разделен. Те са лицето на отбора. Без тях той няма да работи. Именно за тях двамата се сещам когато чуя нещо за националния ни отбор по волейбол. Те двамата бяха водещите фигури и постигнаха такъв огромен успех. Не бяхме ставали сребърни медалисти на световно първенство по волейбол от над 70 години. А и не само на национално ниво – Александър и Симеон се представят блястящо и в клубните си отбори. Смея да твърдя, че при тях факторът народна любов е дори още по-силен. Всички знаем колко много хора излязоха в центъра на София, за да ги посрещнат.
1. Карлос Насар
За мен най-големият сред големите през 2025 г. Голямото ми чудене дойде когато трябваше да избирам между него и Александър Николов. Но все пак Карлос стана световен шампион. И не само стана световен шампион, а го направи по вревъзходен начин. Той показа непримирим дух, шампионски манталитет и даде пример на всички нас, че не трябва да се отказваме. След старт, далеч от перфектния, Карлос Насар трябваше да постави рекорд, за да стане световен шампион. И той го направи! Рекорд в изтласкването в неговата категория – цели 222 килограма и световна титла. Няма как да сложа победителят на място, различно от първото. А и няма какво да лъжа, още повече ме спечели изборът му да се състезава за българия, въпреки много милионните оферти от арабския свят. При Карлос народната любов също не липсва, видно защо. При завръщането му след световното първенство, той беше посрещнат с венец, куп букети и цветя.
Може да видите и вота на спортните журналисти на Actualno.com за топ 3 спортисти на България за 2024 и 2023!
Източник: Актуално
