„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
България се гордее с пет олимпийски шампиони в „Царицата на спорта“ – леката атлетика. Сред шампионите са Стефка Костадинова във високия скок, Христо Марков и Тереза Маринова в тройния скок, Йорданка Донкова на 100 метра с препятствия. Първата олимпийска титла за България в леката атлетика обаче е завоювана в тласкането на гюле: носи я великата Иванка Христова, която се труди неуморно четири олимпийски цикъла, за да може накрая да се окичи със златото на Игрите в Монреал през 1976-та.
Иванка Христова – олимпийската шампионка на България от Монреал 1976
Иванка Христова е родена в ботевградското село Осиковица на 19 ноември 1941 година, като от малка се е самотренирала, без да осъзнава това. За задача ѝ е възложено да пасе овце над селото, а времето на паша се запълвало със скачане на въже. В училище започва да участва на вкякакви околийски първенства, като се оказва всестранно развит талант. Бива я и в гимнастиката, и в леката атлетика. Първите ѝ стъпки в спорта в училището в Ботевград са под надзора на Благой Костов, а по-късно се мести Селскостопанския техникум в Кюстендил, където започва да я тренира Светослав Джумалиев.
Рекордьорка по национални рекорди: Иванка е родена, за да тласка гюле
Христова участва на трибой, на петобой – отдава ѝ се всичко, като печели титли и чупи рекорди с лекота. Това, в което обаче Иванка изпъква в многобоя, е гюлето. Тя просто е родена, за да тласка надалеч – без реална конкуренция в сектора. Това се потвърждава и в нейната дългогодишна кариера, в която става многократна републиканска шампионка, с многобройни национални рекорди. Не случайно се шегуват, че Иванка е световна рекордьорка по поставени национални рекорди, защото има на сметката си общо 61. А към тях могат да се добавят и два световни рекорда, но за тях малко по-късно.
Христова минава през четири олимпийски цикъла, за да стигне до олимпийското злато
Олимпийският дебют на Иванка Христова е в Токио 1964, където завършва на 10-то място. Първият значим успех пък идва през 1967 година, когато печели сребро на Европейското първенство. В онези години не се провеждат световни първенства, а Йорданка успява да влезе в топ 3 на Европа по време на шампионата в Прага. Година по-рано тя печели и първата си от общо девет балкански титли. През 1968-ма Христова заминава за Олимпиадата в Мексико, където пък вече е шеста. През 1969-та тя отново печели сребро от Европейското първенство в Белград.
Българката е готова да се откаже след бронза от Олимпийските игри в Мюнхен
След като записва 10-то място и 6-то място на първите си две олимпиади, Иванка е твърдо решена да се пребори за медал на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972-ра. И успява, като печели бронз в състезанието, въпреки че до последно не се знае дали ще може да стартира. Тогава Иванка е на 31 години и е пред дилема дали да сложи край на кариерата си, в която все остава зад водещите състезателки от Германия и Русия. В крайна сметка я убеждават да продължи за още един последен, четвърти олимпийски цикъл, в който да опита да атакува и олимпийския връх.
Иванка Христова остава в спорта, за да помете световния рекорд и да стане олимпийска шампионка
Следват неуморни четири години на тренировки, в които многото работа, съчетана с натрупания опит, дават още по-големи резултати. През 1975-та Христова печели бронз от Европейското първенство, а на следващата година стига и до европейската титла в Мюнхен, което ѝ вдъхва допълнително самочувствие за Олимпиадата. Освен това Иванка затвърждава изключителната си форма и на подготвителен лагер на Белмекен, където в рамките на два дни на два пъти чупи световния рекорд – първо с резултат 21,87 м, а после с резултат 21,89. Рекордът се задържа 20-на дни, преди да го подобри Хелена Фибингерова с 21,99 м.
За Игрите в Монреал Иванка Христова заминава в последния момент, за да не рискува да съсипе формата си, както се е случвало в миналото. Стратегията дава резултат, като тя става олимпийска шампионка на гюле, а с това и първата българка с олимпийско злато в леката атлетика. Това се оказва и последното състезание в знаковата ѝ кариера, а в края на годината закономерно е избрана за „Спортист на годината“ на България. В личен план Иванка създава голямо семейство и се радва на внуци до края на земния си път на 80-годишна възраст на 24 февруари 2022 г.
Иванка Христова – едно име, което винаги ще бъде свързвано не само с олимпийското злато в Монреал, но и с европейската титла, останалите многобройни титли и медали от национални и международни първенства, двата световни рекорда, рекордните 61 национални рекорда. И най-вече с нейната усмивка и доброта на и извън стадиона.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Една от най-великите българки в художествената гимнастика, която отстъпи трона си на Нешка Робева
Източник: Актуално
