Пълният размер на възнаграждението на шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард е с над 50% по-висок от оповестената ѝ заплата, сочи анализ на „Файненшъл таймс“. Тя е получила общо около 726 хил. евро през 2024 г., по сметки на британската медия, което е около с около 56% повече от „основното“ заплащане от 466 хил. евро, оповестено от ЕЦБ в годишния ѝ доклад. Това означава, че Лагард печели близо четири пъти повече от председателя на Федералния резерв на Съединените щати Джеръм Пауъл, чиято заплата се определя от американското федерално законодателство и в момента е ограничена до 203 хил. долара (грубо 172 720 евро).
Въпреки че пълното възнаграждение на Лагард е скромно в сравнение с главните изпълнителни директори на големи компании от Европейския съюз, анализът разкрива колко ограничена остава информацията за заплатите в ЕЦБ. Институцията не е подчинена на същите строги правила, касаещи регистрираните на борсата фирми в блока, които диктуват, че те трябва да предоставят „пълна и надеждна картина на възнаграждението“ на всеки от своите директори.
Фабио Де Маси – евродепутат и председател на германската популистко-лява партия „Съюзът Сара Вагенкнехт“ (BSW), заяви, че е „скандално“, че главният изпълнителен директор на „Дойче банк“ Кристиян Зевинг „предоставя на обществеността по-подробна информация за заплащането си, отколкото го прави мадам Лагард“. Зевинг е спечелил 9.8 милиона евро през 2024 година. Де Маси призова ЕЦБ да приеме подобен стандарт на европейските закони за разкриване на трудовите възнаграждения за публичните компании. „Председателят на ЕЦБ и най-високоплатеният служител на ЕС трябва да представлява златния стандарт за отчетност“, каза той.
Само основната заплата на Лагард я прави най-добре платеният служител в ЕС. Основното годишно трудово възнаграждение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е с 21% по-ниско. В допълнение към основната си заплата, Лагард получава приблизително 135 хил. евро допълнителни обезщетения за жилище и други въпроси, според анализа на „Файненшъл таймс“. Годишният доклад на ЕЦБ не предлага индивидуално разкриване на допълнителните плащания на членовете на изпълнителния борд.
Лагард също така печели приблизително 125 хил. евро за позицията си като един от 18-те членове на борда на директорите на Банката за международни разплащания (БМР), „звестна като „банката за централните банки“. В годишния доклад на ЕЦБ не е посочено възнаграждението на дамата в БМР, която пък, от своя страна, разкрива само общото заплащане за всичките членове на борда. Пауъл не е получавал пари за участието си в борда на БМР заради американския закон, който забранява на служителите да вземат заплати от организации извън Съединените щати, съобщил Федералният резерв на въпрос на „Файненъл таймс“.
Поради липса на подробни и консолидирани данни, изчисленията на британската медия се основават на годишните доклади както на ЕЦБ, така и на БМР, а също и на технически документ, в който се посочват „условията“ за заплащане на висшите служители на ЕЦБ. Оценката не включва вноските на институцията за пенсията на Лагард и разходите за нейния здравен план и застраховки поради липса на налични данни.
Експертите на „Файненшъл таймс“ са споделили подробно методологията, допусканията и резултатите от своите изчисления с ЕЦБ. От институцията са отказали коментар по анализа, но са посочили в изявление, че заплатата на председателя е била определена от комитет по възнагражденията и нейния управителен съвет „в началото на основаването на банката“ през 1998 година. „Оттогава единствената промяна във възнаграждението на всички управители е годишната корекция на заплатите, която се прилага за всички служители на ЕЦБ“, се казва още в изявлението.
От Европейската централна банка заявиха, че оповестяването ѝ „е в съответствие с много други международни публични институции“, добавяйки, че нивото на прозрачност е било повишени с течение на времето.
Банката за международни разплащания е отказала коментар. А в академичните изследвания се подчертава, че личната финансова независимост на централните банкери е ключова част от по-широката автономия, необходима за успешна борба с инфлацията.
Проучване на МВФ от 2004 г. относно управлението на централните банки заключи, че висшият централен банкер трябва да получава заплащане на нива, сравними с тези в частния сектор, и да бъде защитен от редукция на възнаграждението по време на мандата си, „за да се предотврати неправомерно влияние“.
Гуидо Ферарини – почетен професор по право в университета в Генуа и един от водещите експерти по възнагражденията в Европа, не е изненадан от общото заплащане на Лагард предвид „нивото на отговорност в институции като ЕЦБ и необходимостта от привличане на таланти“. Той обаче добавя, че оповестяването на заплатите на ръководителите в ЕЦБ е с „доста лошо качество“ и „има много компоненти, които трябва да бъдат по-добре огласявани“. Той подчертава, че много по-подробната информация от публичните компании „е правилната отправна точка“.
Поради допълнителни еднократни възнаграждения и потенциални преходни плащания за двете години след мандата ѝ, които ще зависят от следващата ѝ роля, Лагард може да очаква да получи общо до 6.5 милиона евро за осемте си години като председател на ЕЦБ, което се равнява на около 810 хил. евро за всяка година.
От 2030 г. нататък тя може да получава годишна пенсия от около 178 хил. евро от ЕЦБ, установява анализът на „Файненшъл таймс“.
Източник: Banker.bg
