Президентът Доналд Тръмп бързо се спря на едно „магическо число“ за Венецуела: 50 долара за барел петрол. И може да го постигне.
Съобщава се, че той залага именно на цена от 50 долара за барел като ключова цел в това, което се превръща в интервенция във Венецуела с отворен край и без определен срок. САЩ вече поеха контрола върху продажбите на венецуелски петрол и организираха прехвърлянето на количества, равняващи се на едномесечните доставки на страната, като същевременно обещаха, че американски енергийни компании ще се включат в усилията за възстановяване на обеднялата ѝ икономика.
Предпочитаното от Тръмп число сигурно ще разтревожи ръководителите в петролната индустрия, които се надяват на по-високи цени, но е малко вероятно да ги видят в близко бъдеще. Американският петролен и газов сектор съкращава работни места, въпреки че страната достига рекордни нива на дневен добив на петрол, сочат данни на Института за енергийна икономика и финансов анализ. Триото американски петролни гиганти – ExxonMobil, Chevron и ConocoPhillips – обявиха значителни съкращения на персонала през миналата година.
Натискът на Тръмп за понижаване на цените на петрола върви в разрез с интересите на американските петролни компании, които се борят да запазят печалбите и дивидентите за акционерите на високи нива на фона на спадащите цени.
Тръмп следва една стара енергийна логика, според която, ако имаме петрол по 50 долара за барел, ще имаме много по-ниски цени на бензина“, казва Каролин Кисейн, преподавател по енергетика в Нюйоркския университет, пред Quartz. „Но има и обратната страна на медала – какво означава това за американските енергийни компании: те няма да добиват, ако губят пари.“
Анализаторите прогнозират, че цените на петрола ще се понижат до 50 долара за барел това лято. След американската операция, която отстрани Николас Мадуро от власт във Венецуела, търговията с петрол не беше особено турбулентна. Венецуелският петрол представлява около 1% от световния пазар, така че по-малкият му обем предпази от сериозни ценови колебания в която и да е посока. Към петък петролът се търгуваше на цена от 59 долара за барел, или с 3% повече спрямо началото на седмицата. Основната част от ръста се дължи на нарастващите опасения от прекъсвания на доставките след избухването на антиправителствени протести в Иран.
Още в началото на годината ръководителите в петролната индустрия бяха притеснени от ефекта на по-ниските цени върху бизнеса им.
Понижаващите се цени на петрола правят много от сондажите на нашата компания икономически нерентабилни“, казва анонимен петролен мениджър в тримесечно проучване, публикувано в края на декември от Федералната резервна банка на Далас.
Друг участник в проучването отбелязва, че петролните пазари „може да се доближат до балансирано състояние“ само ако доставките от Иран и Венецуела останат ограничени.
Американските рафинерии са съсредоточени по крайбрежието на Мексиканския залив. Прагът на рентабилност за производителите на суров петрол е бил около 62 – 64 долара за барел, според Администрацията за енергийна информация. По-ниските цени обаче могат да подтикнат към съкращения на добива както сред петролните държави от Близкия изток, така и сред производителите в САЩ.
Той е откъснат от реалността на главните изпълнителни директори на ExxonMobil и Chevron“, твърди Кисейн по адрес на президента. „Сигурна съм, че вътрешно те направо полудяват от някои от изказванията, които той прави, защото това не е добре за бизнес модела им. Освен това те не искат да се чувстват принудени да навлизат в страна, която все още е изключително нестабилна.“
В петък Тръмп, заедно с няколко членове на кабинета си, се срещна с главните изпълнителни директори на най-големите западни мултинационални компании. От американска страна в списъка бяха Chevron, ExxonMobil, ConocoPhillips, Continental Resources, Halliburton и Marathon Petroleum. Късно в четвъртък той обяви, че петролните компании са се ангажирали да инвестират „най-малко“ 100 млрд. долара във Венецуела.
Източник: Economic.bg
