Ситуацията с износа на България продължава да се влошава, което праща в силно отрицателна територия външнотърговското салдо на страната. Това пък влияе промишленото производство и на икономиката като цяло. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за ноември показват, че експортът потъва с 4%, а вносът расте с 5.2% на годишна база.
Данните с натрупване (за целия 11-месечен период) също са отрицателни за общия износ – той потъва с 3.7%. Ситуацията щеше да е много по-зле, ако в първите месеци на годината балансът не беше положителен. След март обаче почти всеки следващ месец беше отрицателен. В крайна сметка изоставането на годишна база при постъпленията от българския износ е с 3 млрд. лв. (1.53 млрд. евро). За същия период вносът е нараснал с над 4.6 млрд. лв. (2.4 млрд. евро), което образува невиждано от десетилетия отрицателно търговско салдо на стойност 18.8 млрд. лв. (9.6 млрд. евро).
Статистиката показва, че в последните три месеца „дупката“ расте средно с по два милиарда на месец и ако тенденцията се запази, отрицателното търговско салдо за цялата година ще надхвърли психологическата граница от 20 млрд. лв.
Особено тревожен е спадът при търговията с трети страни (извън ЕС), където през ноември износът се свива с 5.8%. Най-сериозен удар е регистриран в сектори като „Минерални горива, масла и подобни продукти“, където експортът се е сринал с цели 38.6%. Тази динамика подсказва, че българските производители срещат сериозни затруднения на външните пазари, породени от охлаждането на глобалното търсене и нестабилните цени на енергоносителите.
Вносът продължава да расте
В рязък контраст с колебливия износ, вносът в страната бележи значителен скок. Само през ноември в България са внесени стоки за 9.5 млрд. лв., което е ръст от 5.2% на годишна база.
Основните двигатели на този ръст са вътрешното потребление и нуждите на индустрията, но в контекста на свиващ се износ, това създава сериозен дисбаланс. На годишна база през ноември най-много расте (с 25.8%) групата на „Машини, оборудване и превозни средства“, следвани от храни (20.2%) и безалкохолни, алкохол и цигари (20.6%).
Външнотърговско салдо и икономически растеж
Разликата между „потъващия“ в дългосрочен план износ и растящия внос води до рязко влошаване на външнотърговското салдо.
Това оказва натиск върху икономическия растеж на страната, тъй като част от формулата е нетното изменение на външната търговия (износа минус вноса) и ако той е отрицателен, „изяжда“ от растежа.
Но това не е само статистически проблем – когато дефицитът се разширява (както в случая с близо 19 млрд. лв.), на практика, вместо да генерира добавена стойност чрез производство за продажба на външните пазари и фирмите получават валута, страната изнася капитал за плащане на чужди стоки.
Тъй като външното търсене (износът) не успява да подкрепи икономиката, растежът на България остава почти изцяло зависим от вътрешното потребление и държавните разходи. Това прави икономиката по-уязвима на вътрешни инфлационни процеси.
Спадът в износа на специфични сектори (като енергийни продукти и суровини) е сигнал за забавяне на индустриалната активност, което в средносрочен план може да доведе до преразглеждане на инвестиционните планове на големите предприятия.
Източник: Economic.bg
