Мартин Бийстербош – заместник-директор на отдел „Външен сектор на еврозоната“ в Генерална дирекция „Икономика“ на Европейската централна банка с ексклузивно интервю за banker.bg (Част 1)
Мартин Бийстербош е заместник-директор на отдел „Външен сектор на еврозоната“ в Генерална дирекция „Икономика“ на Европейската централна банка. Постъпва на работа в ЕЦБ през 2001 г. и е работил на различни позиции в Генерална дирекция „Икономика“, Представителството на ЕЦБ във Вашингтон и Генерална дирекция „Макропруденциална политика и финансова стабилност“. Става координатор (ръководител на мисията) на ЕЦБ за Гърция през октомври 2020 година. Има богат опит в наблюдението на държави и работата по мисии, свързани с кризи, и е участвал активно в решаването на проблеми, свързани с отделните страни, включително в няколко държави членки на Европейския съюз от Централна и Източна Европа – Гърция, Кипър, Латвия и Португалия.
Публикувал е статии за ролята на кредита в икономическата активност, икономическите последици от несигурността и трансграничните капиталови потоци. Преди да постъпи в ЕЦБ, е работил в Banque du Canada и De Nederlandsche Bank, където е започнал кариерата си. Господин Бийстербош има магистърска степен по икономика на паричната политика и е учил в университетите в Грьонинген и Сиена.
Какви са предимствата и недостатъците за малка държава като България, да прилага независима и автономна парична политика и обратното – да работи съгласно общата политика на ЕЦБ?
– Предимствата на независимата парична политика включват възможността за адаптиране на лихвените проценти към специфичните икономически условия на страната, като например контрол на вътрешната инфлация. Наличието на национална валута също така позволява на валутния курс да реагира директно на развитието на националното стопанство, което помага за поддържане на международната конкурентоспособност или стабилизиране на икономиката след външни сътресения.
В малки, отворени икономики със свободни капиталови потоци обаче тази гъвкавост често е ограничена на практика. През 1997 г., след период на парична стратегия с плаващ валутен курс, експанзионистична фискална политика и икономическа и банкова криза, България прие фиксиран валутен курс чрез своя валутен борд (първоначално обвързан с германската марка, по-късно с еврото). Бордът осигури икономическа дисциплина, доверие и ниска инфлация. С приемането на еврото България ще запази тези предимства, като същевременно ще спечели и други – да използва втората по важност валута в света и да има глас при вземането на решения относно паричната политика в еврозоната.
Ще внася ли БНБ повече средства в държавния бюджет след влизането ни в еврозоната?
– Приемането на еврото не означава, че Българската народна банка (БНБ) ще внася повече средства в държавния бюджет. Въпреки че централната банка все още може да прехвърля печалби на правителството, тези трансфери зависят от финансовите ѝ резултати и са лимитирани от ограниченията върху паричното финансиране, които са необходими за защита на независимостта на Европейската централна банка (ЕЦБ) и способността ѝ да поддържа ценова стабилност.
След като покрие оперативните разходи и нормативните резерви, БНБ може да прехвърли част от печалбите си на правителството, както е правила преди приемането на еврото. Сумата обаче зависи от финансовите резултати на централната банка, които се регулират от правилата на Евросистемата. Регламентите на ЕС и Договорът от Маастрихт строго забраняват на централните банки да финансират директно държавните бюджети, което означава, че БНБ не може да отпуска заеми на правителството или да купува държавни облигации на първичните пазари за покриване на бюджетни дефицити.
Какви са предимствата на членството в еврозоната за: малки предприятия; средни предприятия; големи предприятия; обикновени граждани?
– Предимствата на еврото са от полза за предприятия от всякакъв мащаб, както и за обикновените граждани, като допринасят за повишен просперитет и сигурност. Присъединяването към голяма валутна зона ще елиминира остатъчната ограничена несигурност на валутния курс, ще намали разходите за конвертиране и ще опрости трансграничната търговия и чуждестранните инвестиции, което в крайна сметка ще допринесе за по-висок жизнен стандарт. Приемането на еврото ще даде на България и достъп до по-дълбоките европейски капиталови пазари, като намали разходите по заемите и осигури солидна основа за дългосрочни инвестиции.
От гледна точка на сигурността, еврото ще защити България от външни икономически сътресения. Като малка, отворена икономика, тясно свързана с европейските вериги за доставки, България ще спечели институционален авторитет и стабилност от това, че е част от голям паричен съюз – съществено предимство в днешната нестабилна глобална среда.
Малките предприятия ще се възползват от по-ниски разходи и опростена трансгранична търговия, които са особено ценни за фирми с ограничени ресурси за справяне с административни задачи. Средните предприятия са в добра позиция да се възползват от подобрените възможности за финансиране и по-добрия достъп до пазара, докато големите предприятия могат да спечелят от икономии от мащаба и повишена конкурентоспособност на световния пазар. За гражданите еврото ще улесни трансграничното пътуване, като плащанията ще бъдат в същата валута, в която са и доходите им. Като цяло еврото насърчава интеграцията, стабилността и икономическия растеж, което го прави предимство за всички групи.
Как ще се отрази присъединяването ни към еврозоната на таксите и комисионните на кредитните институции в България?
– Приемането на еврото може да доведе до по-ниски такси и комисионни за потребителите и бизнеса, особено за трансгранични плащания и транзакции в еврозоната. Същевременно, кредитните институции ще имат по-ниски приходи от валутни операции, но пък ще се възползват от по-опростени и рационализирани процеси, които могат да намалят административните им разходи. Общото въздействие върху таксите и комисионните е трудно предвидимо и ще зависи от фактори като нивото на конкуренция в банковия сектор.
Важно е също да се отбележи, че надзорната рамка за българските банки ще остане непроменена, тъй като те са под банков надзор от ЕЦБ чрез тясно сътрудничество, откакто българският лев се присъедини към Механизма на валутните курсове II през юли 2020 година (1). Като цяло се очаква приемането на еврото да допринесе за по-интегрирана и ефективна финансова система в България.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1. Тясното сътрудничество в контекста на банковия съюз е рамка, в която държавите-членки на ЕС извън еврозоната участват в надзорните механизми на Съюза, което позволява на техните банки да бъдат контролирани от ЕЦБ, като същевременно запазват собствената си валута, докато не приемат еврото.
Източник: Banker.bg
