Мартин Бийстербош – заместник-директор на отдел „Външен сектор на еврозоната“ в Генерална дирекция „Икономика“ на Европейската централна банка с ексклузивно интервю за banker.bg (Част 2)
Имате ли оценка за това как приемането на еврото е повлияло на живота в Хърватия, която, подобно на България, беше обвързала куната първо с германската марка, а след това с еврото в продължение на много години?
– Приемането на еврото донесе значителни ползи за Хърватия. Премахването на валутния риск опрости трансграничната търговия, инвестициите и заемите, като същевременно намали разходите за държавните заеми чрез премахване на валутния риск за дълга, деноминиран в евро. Хърватия също така задълбочи интеграцията си в икономиката на еврозоната, като стимулира търговските и инвестиционните потоци. Туристическият сектор се възползва особено от липсата на разходи за конвертиране и подобрената прозрачност на цените за посетителите.
Забележително е, че реалният БВП на глава от населението на Хърватия – ключов показател за средния доход, се е увеличил от 68% от средния за еврозоната през 2022-а – годината преди приемането на еврото, до прогнозираните 78% тази година (коригирани за ценови разлики)(2). Въпреки че този сериозен ръст е в резултат на множество фактори, приемането на еврото със сигурност е изиграло подкрепяща роля. Хърватия регистрира умерено, еднократно повишение на потребителските цени веднага след преминаването към еврото, но въздействието беше ограничено(3). Опитът на Хърватия предлага ценна информация за България, въпреки че е важно да се отчете, че най-значимите ползи от приемането на еврото се реализират в средносрочен план.
Бихте ли споделили, посъветвали, насърчили или пожелали нещо на българските граждани след влизането на страната ни в еврозоната?
– Като европеец, аз съм вдъхновен от ангажимента на България към тази историческа стъпка. От ранното обвързване на лева с френския франк през 19-ти век до фиксирания му валутен курс към германската марка и по-късно към еврото от края на 20-ти век, страната ви винаги е гледала към Европа в своето икономическо пътуване. С приемането на еврото България не просто следва традицията – тя я надгражда, осигурявайки си по-силно и по-интегрирано бъдеще в сърцето на Европа.
Твърдо вярвам, че България може да процъфтява в еврозоната, при условие че следва необходимите икономически политики и реформи. Те включват поддържане на фискална дисциплина, защита на финансовата стабилност и напредък в структурните реформи за укрепване на управлението, инвестиции в образование и иновации и справяне с демографските предизвикателства.
Смятате ли, че политическата нестабилност в България ще повлияе по някакъв начин на позицията ни в еврозоната?
– Политическата стабилност е от решаващо значение за всяка държава. Участието в еврозоната изисква ангажимент за структурни реформи и политики, които осигуряват конкурентоспособност, фискална дисциплина и икономическа устойчивост. Политическата нестабилност може да възпрепятства тези усилия, като забави или усложни вземането на решения. С подобрена политическа стабилност България ще бъде в по-добра позиция да се възползва напълно от икономическите и финансовите ползи от еврото, подкрепяйки устойчивия растеж и по-дълбоката интеграция в рамките на еврозоната.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
2. Прогноза на Европейската комисия, Есенна икономическа прогноза за 2025-а, ноември 2025 година.
3. Вижте M. Falagiarda, C. Gartner et al, Наистина ли преминаването към евро е причинило допълнителна инфлация в Хърватия?, блог на ЕЦБ, 7 март 2023 година.
Източник: Banker.bg
