Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) официално е сключила договора, който оставя управлението на тол системата в ръцете на консорциум „Капш Трафик Солюшънс“ до края на 2030 г. Макар подписите под документа да са положени още на 19 декември миналата година и той да влиза в сила от 24 декември, договорът е „осветен“ в Централизираната автоматизирана информационна система (ЦАИС) едва месец по-късно – на 13 януари 2026 г.
До момента АПИ не е обявила официално, че е сключила нов договор за близо 65.2 млн. евро (над 127.5 млн. лв.) без ДДС, въпреки че тол системата и нейното поддържане са част от списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност.
Всичко между държавата и австрийския технологичен гигант се случва в условията на пълна липса на конкуренция и при информационно затъмнение относно ключови приложения в договора, които биха дали яснота за какво точно ще се разходват милионите на данъкоплатците.
Припомняме, че до подписването на новия, трети пореден договор с „Капш“, се стигна, след като през ноември миналата година АПИ откри процедура за „договаряне без предварително обявление“. Аргументът на държавата бе техническата зависимост от австрийския консорциум, който изгради системата през 2018 г. по договор за близо 92 млн. евро (180 млн. лв.).
През 2021 г. (в края на мандата на кабинета „Борисов 3“) компанията получи и договор за „проактивен мониторинг“ на стойност над 60.2 млн. евро без ДДС (117.7 млн. лв.) – контракт, който по-късно Сметната палата подложи на остри критики.
Сега новото следгаранционно поддържане от „Капш“ поскъпва с 5 млн. евро (над 9.7 млн. лв.). На пръв поглед сумата не изглежда грандиозна, но на практика не е ясно какво стои зад това поскъпване.
Какви дейности и колко ще струват?
Докато в договора от 2020 г. предмета на дейностите бяха назовани с истинските им имена – интеграция на национални доставчици, надграждане на системата, проактивен мониторинг – сега АПИ и „Капш“ са заложили на сухи препратки към точки и алинеи.
В новия текст услугите са описани просто като изпълнение на дейности по „чл. 1, ал. 2, т. 2.1“ и „т. 2.2“ и с препратки към липсващи приложения, които иначе трябва да са задължителна част от договора. Единственото разширение е направено в подточките за допълнителните дейности, където съвсем бегло се споменават актуализация на софтуер и нови компоненти.
Новият детайл в тази глава спрямо стария договор е обвързването на всички права и задължения с т.нар. „Ръководство за експлоатация“ (Приложение №4, което отново липсва). В договора е записано, че то се прилага във версията му към датата на подписване, но страните си запазват правото да го променят по „взаимно съгласие“. Тъй като това ръководство не е публично, държавата на практика е подписала документ, чието реално съдържание може да бъде пренаписано във всеки един момент без знанието на обществото.
Правата и задълженията по настоящия договор ще се упражняват/изпълняват в съответствие с версията на Ръководството за експлоатация, валидна към момента на предоставяне на съотвените услуги. Ръководството за експлоатация може да бъде променяно по взаимно съгласие между страните по всяко време; версията на Ръководството за експлоатация, валидна към момента на сключване на този договор, е приложена към него като Приложение №4 и представлява негова неразделна част“, гласи чл.1, ал. 5.
Общата сума на новия договор е разчетена за 60 месеца, но механизмът на усвояване не е особено ясен. Тази обща сума на практика се формира от различни компоненти:
- Базова поддръжка: За нея са отделени 50.2 млн. евро (над 98.2 млн. лв.). Държавата ще плаща по около 837 хил. евро (над 1.6 млн. лв.) на месец. Тази сума е „базирана на отделни единични цени, уговорени в Приложение №6“. Тъй като това приложение липсва, не е ясно как е калкулирана тази месечна вноска и защо тя е фиксирана на такова ниво;
- Прогнозна сума за „екстри“: Допълнителни 15 млн. евро (над 29.3 млн. лв.) са заложени за надграждане и интеграция. Тук обаче АПИ се отказва от принципа на фиксираната цена. Плащането ще става според „вложените от служителите на изпълнителя часове работа“ при прилагане на съответни „часови ставки“. Тук пак има препращане към членове, алинеи и точки, както и липсващото Приложение №6.
Ще си върне ли контрола АПИ върху системата?
В главата „Права върху интелектуална собственост“ на пръв пръв поглед текстът на чл. 10 звучи като триумф за държавния интерес:
Всички авторски и сродни права върху компютърните програми, разработки и приложения… и техния изходен програмен код… възникват за ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в пълен обем, без ограничения в използването, изменението и разпространението им.“
Това изречение създава илюзията, че държавата е пълноправен господар на тол системата. Истината обаче е, че същият текст бе записан и в стария договор за поддръжка, но на практика държавата така и не получи възможност да управлява собствената си система.
Това се потвърждава от частта, свързана с правата и задълженията на страните, е записано, че:
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ декларира, че е носител на съответните права върху обектите на авторско право и ноу-хау, които са необходими за изпълнение на настоящия договор, без да съществува риск от засягане на права върху интелектуална собственост на трето лице.“
Източник: Economic.bg
