Дългоочакваната среща на 14 януари в Белия дом между външните министри на Дания и Гренландия, американския вицепрезидент Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио завърши без резултат. Всяка от страните остана на непроменени позиции, а напрежението около бъдещето на арктическия остров продължава да нараства.
Според информация на NBC News Рубио е бил натоварен със задачата да подготви официално предложение за закупуване на Гренландия от Съединените щати. Неназован високопоставен служител от Белия дом е посочил, че този план е сред основните приоритети на президента Доналд Тръмп.
По оценки, представени на президента от експерти и бивши представители на американската администрация, САЩ биха могли да платят до 700 милиарда долара за самоуправляващата се датска територия.
Самият Тръмп нееднократно е подчертавал значението на Гренландия за националната сигурност на САЩ. Той заяви миналата седмица, че страната му ще придобие контрола над острова „по един или друг начин“, като предупреди, че Русия и Китай могат да го „завладеят“, ако Вашингтон не действа решително.
„Ако ние не вземем Гренландия, Русия или Китай ще го направят, а аз няма да допусна това да се случи“, подчерта президентът, въпреки че нито Москва, нито Пекин са отправяли официални териториални претенции към острова.
Според него сегашната отбрана на Гренландия е крайно недостатъчна, което допълнително засилва американските опасения. „Знаете ли каква е отбраната на Гренландия – две кучешки шейни“, твърди той.
Тръмп има предвид патрула „Сириус“, който е съставен от кучешки впрягове и охранява острова при температури до -50 С на терен, на който никакви спецчасти не биха могли да припарят. Всяка есен шест екипа с по двама души на една шейна, теглена от 11-13 кучета, тръгва да обикаля ненаселената територия.
Подигравките на Тръмп са изключително неуместни, защото става въпрос за традиция. Първите кучешки впрягове с войници започват да се използват още по време на Втората световна война, когато съюзниците разбират, че Германия строи метеорологични станции в Гренландия, за да предвижда по-добре времето в Европа. Войници с кучешки впрягове са откривали и унищожавали станциите.
След провала на преговорите в Белия дом за Гренландия се наблюдава засилена военна активност от страна на европейските съюзници в НАТО. Германия, Швеция, Франция и Норвегия потвърдиха, че ще изпратят военен персонал за участие в съвместни учения с датските сили. Упражнението, наречено „Арктическа издръжливост“, има за цел да подобри координацията и готовността на съюзниците в условията на нарастващо напрежение в Арктика.
Шведският премиер Улф Кристершон съобщи, че шведски офицери и войници от други партньорски държави вече се подготвят за съвместните действия. Френският президент Еманюел Макрон също обяви, че първите френски военни части вече са на път към острова.
Германското министерство на отбраната пък обясни, че изпраща разузнавателна група от 13 военнослужещи за изследователска мисия в Гренландия по покана на Дания, а Норвегия ще изпрати двама свои военни представители. Паралелно с това Канада и Франция обявиха планове да открият консулства в столицата Нуук през следващите седмици, в знак за засилен дипломатически интерес към региона.
Заплахите и пренебрежителният тон на Доналд Тръмп предизвикаха остри реакции в Европа, особено в Германия. Германският вицеканцлер и министър на финансите Ларс Клингбайл разкритикува американския президент като заяви, че трансатлантическите отношения преживяват много по-дълбоки сътресения, отколкото политиците са готови да признаят. По думите му „трансатлантическите отношения, които познавахме досега, се разпадат“. Тези коментари подчертаха разделенията в управляващата коалиция в Берлин относно подхода към Вашингтон.
За разлика от Клингбайл, канцлерът Фридрих Мерц зае по-предпазлива позиция. Той призна, че САЩ имат легитимни опасения за сигурността в Арктика, които НАТО трябва да обсъди с цел постигане на взаимно приемливо решение. Засега Мерц избягва директна конфронтация с Тръмп, защото вероятно смята, че поддържането на отворени канали за диалог с Вашингтон са жизненоважни, особено за мощна икономика, каквато е германската.
Според едно проучване сега едва 15% от германците смятат САЩ за надежден партньор, което е рекордно ниско ниво.
В по-широк международен контекст Доналд Тръмп направи изказвания и за войната в Украйна, които допълнително усложняват отношенията със съюзниците в Европа. В интервю за Ройтерс на 14 януари той каза, че украинският президент Володимир Зеленски, а не Русия, забавя евентуалното сключване на мирно споразумение. Според Тръмп руският президент Владимир Путин е готов да приключи войната, докато Киев е по-резервиран.
Тези думи рязко се разминават с позицията на европейските съюзници, които смятат, че Москва няма реален интерес от прекратяване на конфликта, а напротив – стреми се да превзема нови територии, за да засили преговорните си позиции в бъдеще.
Изявленията на Тръмп увеличиха опасенията в Европа, че утвърдените гаранции за сигурност са под все по-голям натиск. Брюксел и европейските лидери се стараят да се изказват предпазливо, за да не наливат масло в огъня, но в същото време проучват различни варианти.
Миналата седмица посланиците на НАТО се споразумяха в белгийската столица, че трансатлантическият алианс трябва да увеличи военните разходи в Арктика, да разположи повече техника и да провежда повече и по-мащабни учения, за да смекчи опасенията на Съединените щати.
Освен това Европейската комисия има предложение ЕС да удвои ангажиментите си към Гренландия, за да съответстват на датската годишна субсидия (около 4 млрд. датски крони или около 530 млн. евро), а островът би могъл да кандидатства и за до 44 млн. евро европейско финансиране за отдалечени асоциирани територии. Със сигурност се обмислят и други възможности, които по обясними причини, не се съобщават.
Трябва да се отчете фактът, че Евросъюзът, макар бавно и с леки стъпки, се е събудил за реалността, че не може да разчита на смекчаване на позицията на Вашингтон, а само на собствените си усилия.
Източник: Banker.bg
