Над 1200 източника, сред които спомени на очевидци, научни изследвания и архивни документи, стоят зад най-мащабното издание на проф. Вили Лилков – „Синове на Сатаната“. Книгата се появи в края на 2025 г. и предизвика бурен интерес сред читатели и изследователи на близкото минало на България и Съветския съюз, пишат от издателство „Сиела“.
Официалната премиера на изданието ще се състои на 28 януари от 18 ч. в Зала 2, ет. 2 на Съюз на архитектите в България (ул. „Кракра“ 11, София). Заедно с журналиста Любомир Огнянов проф. Лилков ще представи богато и разтърсващо изследване на историята на СССР, фалшивия мит за утопията, поддържан от комунистическата партия, както и болезнената реалност – лъжите, убийствата и Червения терор. Повече за събитието може да откриете на линка тук
В над 600 страници проф. Лилков продължава поредицата забележителни издания като „Бивши хора“, „Доблест и наказание“, „Наши хора“, „Стопанските абсурди на българския комунизъм“, „Атентатът в храм „Света Неделя“ и пътят към злодеянието на БКП“ и обръща поглед към най-кървавите години в историята на Съветския съюз в периода от 1917 г. до смъртта на Сталин през 1953 г.
Още: Почина най-известният американски агент на КГБ
Трудна за преглъщане, но безкомпромисна в мисията си да покаже истинското лице на Болшевишкия терор, „Синове на Сатаната“ събира най-важната информация за военния комунизъм, терора над буржоазията и интелигенцията, Гладоморите и концлагерите.
Снимка: Actualno.com
Проф. Вили Лилков прави паралели между ужасите в Съветска Русия и последвалия комунистически преврат в България през 1944 г., в който голяма част от кадрите са обучени именно в СССР.
Още: Защо е важно да разказваме комунистическото минало на България?
Допълнено с речник на специфичните термини и автобиографични бележки на най-ключовите фигури от периода, изданието проследява злокобната трансформация на руското общество, трагедията на милионите погубени животи и жертвите на политическите репресии.
Навременна в посланията си, „Синове на Сатаната“ припомня от колко голяма важност е да познаваме историята на България и Съветския съюз, да познаваме моделите на пропаганда и да се вглеждаме отвъд митовете и фалшивите представи, пишат още издателите от „Сиела“.
Из „Синове на Сатаната“ от Вили Лилков
От издателството разпространиха и откъс от книгата със заглавие „Коминтернът – оръжие на болшевиките за световна революция“. Публикуваме го без редакторска намеса:
Още: Не закриване, а надграждане: На кого пречи истината за досиетата
Болшевиките създават през март 1918 г. международната организация за „износ на революция“, наречена Трети интернационал, или Коминтерн. Организацията е с централизирана структура и действа като единна световна компартия „за организиране на общи акции на пролетариите от различните страни“ с цел „събаряне на капитализма, издигане диктатурата на пролетариата и създаване на интернационална съветска република“ .
Чрез хора от най-радикалните крила на социалдемократическите партии в другите страни Коминтернът създава местни компартии, строго подчинени на Москва, които задължително изграждат собствени нелегални терористични организации. Крайната цел на Съветска Русия е да запали световен комунистически пожар. Така терорът от Съветска Русия се пренася в различни точки на света.
Методите на работа на Коминтерна са пропаганда, разузнаване, революция и тероризъм. Изпълнителният комитет на Коминтерна (ИККИ) назначава и сваля хора от ръководни длъжности в компартиите членки, изключва членове, дори цели партии, а негови представители са прикрепени към тях с право да участват в заседанията на централните им органи и местните организации. По-голямата част от ръководствата на компартиите, в т.ч. и на БКП, се посочват от Москва. Към ЦК на всяка компартия се назначава резервно ръководство, в случай че тя излезе в нелегалност, а кадровите материали се предават в Москва. Централното ръководство на всяка компартия представя в ИККИ копия от протоколите от своите заседания и отчетите за извършената работа. Секретният отдел на Коминтерна, наречен Отдел за международни връзки, организира и ръководи мрежа от нелегални центрове по света и подстрекава местните комунисти към размирици, въстания и граждански войни.
Ръководителите на Коминтерна са наясно, че поставените цели не могат да се постигнат чрез легална дейност, а е необходима сериозна професионална и нелегална работа. На XI конгрес на болшевишката партия през 1922 г. Ленин заявява: „Несериозно е да се уповаваме в политиката на убеденост, преданост и прочие душевни качества“. Според него членовете и симпатизантите на партията трябва да следват професионалните революционери, които знаят как се работи. „Професионалният революционер не трябва да работи във фабриката по 11 часа на ден. Ние трябва да се погрижим той да живее от партийни средства!“ Според Ленин в средите на професионалните революционери „демократизмът“ е изключен, т.е. не става въпрос за партия, която е „демократичен авангард на работниците“, а за платена „гвардия“, в основата на която са конспирацията и взаимното поръчителство, а предателството и несъгласието с „вярната“ линия се наказват със смърт. По-голямата част от професионалните комунистически функционери или не са работили, или малко време са били работници, а между тях има и много декласирани и криминални типове.
Още: Проф. Александър Кьосев: Омраза, носталгия, пародия – това са трите начина за отношение към близкото минало
Специалните служби на руската държава обслужват дейността на Коминтерна. Изградена е мрежа от секретни лаборатории, радиостанции, печатници за фалшиви документи, собствени учебни заведения и специални школи, в които се подготвят кадри за политическа, пропагандна, военна и терористична дейност. Чрез тайни куриери Коминтернът снабдява с пари, оръжие, фалшиви документи и агитационни материали компартиите и техните звена. Към 1 януари 1929 г. Москва разполага с пропагандна мрежа в целия свят от 18 издателства, които издават 445 издания на различни езици в тираж от 22,5 млн. екземпляра и тези бройки растат в следващите години.
Коминтернът осигурява пари за медии, журналисти, писатели и политици и др. В много европейски страни са създадени интернационални „партийни групи за съдействие“, готови да действат в случай на нападение срещу Съветска Русия, а през останалото време изпълняват поръчки на съветското разузнаване.
Коминтернът създава и международни организации, които действат под различни имена, но всички се ръководят, контролират и финансират със средства от Москва:
– Международна организация в помощ на революционерите (МОПР, „Червена помощ“), създадена през 1922 г. с клонове в десетки страни. Оказва юридическа, финансова, материална и морална помощ на арестувани, осъдени и загинали комунисти и на техните семейства. От 1937 г. централата на МОПР е преместена от Москва в Париж. По канали на МОПР в СССР емигрират хиляди кадри на компартиите от света.
– Червен интернационал на професионалните съюзи (Профинтерн) – международна организация, която координира действията на комунистическите профсъюзи и комунистите по света.
– Международна работническа помощ (Межрабпом) за оказване на социални услуги на работниците. Основана е през 1921 г. по призива на Ленин за помощ на гладуващите в Съветска Русия. Първата централа на организацията, начело на която застава Вили Мюнценберг, е в Берлин, а по-късно е преместена в Париж. Почетен преседател на Межрабпом до смъртта си през 1933 г. е Клара Цеткин. Организацията помага на работниците при стачки, граждански войни и природни бедствия. На Межрабпом в СССР са предоставени с цел осигуряване на приходи за дейността риболовни стопанства около Царицин и Астрахан, огромни поземлени участъци около Казан и Челябинск, обувна фабрика и поликлиника в Москва, работилница в Петроград и др., но и те в крайна сметка „увисват“ на издръжка от държавата. Межрабпом в Германия е собственик на няколко киносалона, организира филмово производство и разпространение на филми.
– Селски интернационал (Крестинтерн) – международна селска революционна организация (1922–1933), която финансира левите земеделски формации.
Болшевиките са изключително изобретателни в създаването на революционни клетки по света под различни форми и имена, като Коминтерн на младежта; Антиимпериалистическа лига за борба с империализма по света; Червен спортен интернационал – международно обединение на работническо-селски физкултурни организации за революционна класова борба; Международен женски секретариат; Международно обединение на революционните писатели; Международно обединение на революционните театри; Международен комитет на приятелите на СССР; Интернационал на свободомислещите пролетарии. Те създават даже и Интернационал на „квартиронаемателите“. Целта им е да проникнат и превземат всички клетки на обществото в Европа и Америка и да ги заразят със своята идеология.
Работата по създаването и поддържането на тази гигантска международна мрежа се организира и контролира от партийни кадри, обучавани в школите на Коминтерна:
– Международна ленинска школа за ръководните кадри на компартиите;
– Комунистически университет на националните малцинства от Запада (КУНМЗ), който се състои от секции – унгарска, немска, българска, полска, югославска, еврейска и т.н., в които се обучават емигранти от съответните страни;
– Комунистически университет на трудещите се от Изтока за обучение на студенти от Близкия изток;
– Комунистически университет на трудещите се от Китай за обучение на китайци;
– Разузнавателна школа за кадри на Коминтерна.
През ваканциите хиляди възпитаници на школите на Коминтерна заминават по родните си страни със задача да информират подробно за „прекрасния“ живот в СССР.
Коминтернът предоставя по нелегален път средства за заплати на партийни функционери, въоръжаване, пропаганда и организиране на мирни и терористични акции, за командировъчни на куриери и партийни активисти; за вербуване на местна агентура и поддържане на съветската външна разузнавателна мрежа; за подкупване на чиновници и политици и др. Ленин заявява на Анжелика Балабанова – видна комунистка и високопоставена в Коминтерна: „Моля ви, не икономисвайте. Харчете милиони, много, много милиони“ . Пари, ценности, злато, диаманти и различни скъпоценности потичат от Съветска Русия към клетките на Коминтерна по целия свят. Яков Самуилович Рейх, който отговаря за връзките на Москва с компартиите в Централна и Западна Европа, разказва, че Ленин го изпраща с бележка при Яков Ганецки, който завежда секретната партийна каса, и му нарежда: „Вземете колкото може повече пари, изпращайте отчети за свършеното и ако е възможно, и вестници, и въобще, правете това, което налага обстановката. Само правете нещо!“.
„Познавах Ганецки от доста години и той ме прие като стар познат другар. Даде ми 2 млн. в чужда валута – немска и шведска. След това ме заведе в съкровищницата на партийната каса. Там навсякъде имаше всевъзможни съкровища: скъпоценни камъни, изтръгнати от колиета и бижута лежаха на цели камари на пода, някой явно се беше опитвал да ги сортира, но не беше довършил работата си. На входа на съкровищницата имаше сандък, пълен с пръстени. В други сандъци имаше златни бижута, от които бяха изтръгнати скъпоценните камъни. Ганецки освети с фенера всичко това и усмихвайки се ми каза: „Избирайте!“. После ми обясни, че всичко това, което виждам, са скъпоценности, иззети от ЧК от частни лица – по указание на Ленин. Дзержински ги е предал за секретни нужди на партията. „Всичко това е придобито от капиталистите чрез ограбване на народа. Сега трябва да бъде употребено за делото на експроприацията на експроприаторите“ – така бил казал Ленин. Беше ми много трудно да избирам какви скъпоценности да взема: как да ги оценя? Та аз нищо не разбирах от скъпоценни камъни. „Нима мислите, че аз разбирам повече? – отвърна ми Ганецки. Тук попадат само тези другари, на които Илич има доверие. Вземайте каквото и колкото прецените – толкова, колкото считате, че ще Ви е нужно. Илич ми е написал на бележката да Ви дам да вземете повече от обичайното.“ И аз започнах да трупам, а Ганецки все ми казваше – „Вземайте още“. И добавяше в Германия да не продавам всичко това наведнъж, а според нуждите. И наистина, всички скъпоценности, които взех, след това ги продавах няколко години. А това беше цял куфар със скъпоценности – злато не взех, твърде е тежко. Ганецки не ми поиска никаква разписка за скъпоценностите, които взех.“
Източник: Актуално
