На 21.01. от 18:30 ч. в галерия „Контраст“ се открива изложбата „Бряг-безбрежност“ на един от най-разпознаваемите съвременни живописци – Пламен Бонев. Според куратора Иво Алексиев от платната на майстора ще разберем защо още омировата „Илиада“ нарича морската шир първоизточник и начало на всички земни неща.
Пламен Бонев е привилегирован. Той е един от малцината наши художници-избраници на морската необят. Един от малцината, които тя видимо допуска до себе си. Платната говорят за дълбоко посвещение в тайнства. Веднъж уловени от четката на Бонев тайнствата стават икони, които могат да бъдат отнасяни и пазени далеч. Дори да не нарича себе си маринист, Пламен Бонев е възпитаник на морето, верен апостол на неговото учение.
А това има последствия. Пред морските пейзажи на майстора делничният аз на зрителя секва. Остава благоговение. Онова благоговение, което усещаме пред самото морско тайнство. То разсъблича условности. Разсъблича грижи и суети – несъвършенствата, от които така и не се отървахме… Остава съкровена голота. Оставаме по душа. По… морски вълнения.
Ако въпросът „Харесваш ли морето?“ е по-скоро риторичен, въпросът „Харесваш ли морето в платната на Пламен Бонев?“ се оказва не по-малко риторичен. От години е битуващо правило. Съвсем скоро, в сряда, 21.01., в салона на галерия „Контраст“, ул. „Цар Самуил“ 49, отново ще се убедим в правотата му. Насред януарски мраз ще останем „голи“. По души и морски вълнения. А този или онзи нищо чудно и да чуе морето от картините на майстора…
Пламен Бонев, който преди година и половина чества седемдесетгодишен юбилей, не се нуждае от представяне. Затова ще припомня само някои кратки биографични ориентири. Роден е през 1954 г. в София. Работи и живее в Благоевград. През 1979 г. завършва Националната художествена академия. Оттогава участва в над 150 общи изложби. Има и повече от 30 самостоятелни. Член е на СБХ, секция „Живопис“. В период от двайсет години е сценограф на кукления театър в Благоевград. Присъдени са му над десет награди за живопис и три за сценография. От 1991 г. до 2007 г. преподава живопис в „Лятна академия Люксембург“.
Творби на Пламен Бонев са притежание на Националната художествена галерия, почти всички галерии в страната, Пушкинския музей в Москва, кметството в Дюделанж (Люксембург), замъка Решел, галерията на гр. Олщин (Полша), банки в България, Германия и др. Негови картини са част от частни колекции в България, Швейцария, Полша, Русия, Германия, Люксембург, Италия, Уругвай, Франция, Белгия, Румъния, Гърция, Северна Македония.
Абстракционист или реалист е Пламен Бонев…? Въпросът досяга майсторство в живописта. Майсторство, градено с десетилетно натрупване. Че отговорът не е лесен показва мистиката на Боневия стил – дестилат на видяно, извлечен на границата между абстрактно и веществено. Всяко платно е магическо обобщение. Хиляди морски пейзажи, хиляди морски сантименти събрани ведно. В една оголена структура. В стила на Бонев виртуозно прозира и приказност, митичност. Може би приказността и митичността на Благоевградския куклен театър, чийто сценограф дълги години е бил.
Че това не е лесна работа, лесно се разбира. Действа със стилизирани намеци. Загадки от цветни тонове и полутонове, неусетно нахълтващи в зрителската душа. Бързо рушащи прегради, с които светът я дели сама от себе си. Пламен Бонев я увлича с цветните си повърхности, които парцелира и води с ефирно драснати линии. Резултатът е съвкупност от цветове, структури и контрасти с неустоима сугестивна сила. Лесно разпознаваеми като … „Боневи“.
Цветовете, структурите и контрастите му трептят в отвъдна динамика. Предизвикват се. Спорят. Отприщват диалектики. Но… единствено и само, за да се прегърнат ad infinitum в безтелесно равновесие. Равновесието на споменатата „съкровена голота“. А … сякаш морето знае защо е избрало именно Бонев за неин изразител. За тълкувател на човешкото себеусещане, което в свое видение мистикът Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ описа така: „Морето, което съм, се излива в собствените си вълни. Странно, безкрайно море съм!“.
А безбрежността е силен мотив в тази изложба. Част от нейното послание. Брегът като граница. Границата между суша и вода става метафора за граница между тукашно и отвъдно, между веществено и безтелесно. Граница, на която емоции, мисли и преживявания, ставайки гранични, отварят съзнанието на човек за неговата безграничност…
В изложбата духовитият художник не се сдържа да добави и провокация. Приземява споменатата безграничност чрез нейна антитеза – ограничен обем на ябълка. В няколко платна стилизира ябълката като символ на стеснена в материалното действителност. Дали „Ябълката на раздора“ от гръцката митология, дали „Забраненият плод“ от Стария Завет или „Златната ябълка“ от приказките – асоциации потичат сами. Безбрежният свят се свива до тясна форма и пространство – арена за съперничество между сладко и горчиво. В центъра ѝ – амбивалентната семка. Може да е зачатък, продължение на съществуването, но може и да е негово крушение в изкушение…
Пламен Бонев е част от онова златно поколение художници, родени през 50-те. Художници, не малка част от които вече считаме за живи класици. Не само талантливи, а и владеещи занаята в тънкост. Особено ценни и като приносители на живо, човешко изкуство. Незамърсено, некорумпирано от фарса, настъпващ с ИТ технологии и изкуствен интелект. Фарсът, имащ потенциал да заличи не само човешкото изкуство, но и самия човек…
Източник: Актуално
