България е сред първите осем държави в Европейския съюз, чиито национални инвестиционни планове в отбраната бяха одобрени от Европейската комисия в първата вълна по новия европейски инструмент SAFE (Security Action for Europe). Решението позволява на страната да получи дългосрочни нисколихвени заеми до 3.2 млрд. евро, насочени към модернизация на армията и развитие на отбранителната индустрия.
SAFE е част от по-широката европейска стратегия за укрепване на сигурността и отбранителната готовност на ЕС, като предвижда до 150 млрд. евро за съвместни отбранителни поръчки. Одобрението от Комисията все още трябва да бъде формално потвърдено от Съвета на ЕС, но именно тази стъпка дава зелена светлина за реалното финансиране.
Какво е поискала България
Министерството на отбраната официално потвърди, че България е подала до Европейската комисия национален инвестиционен план, придружаващ искането за финансиране по SAFE. Планът включва девет ключови проектни направления, свързани както с превъоръжаване на Българската армия, така и с изграждане на индустриален капацитет в страната. Сред заложените проекти са:
- придобиване на 3D радари;
- системи за противовъздушна и противоракетна отбрана;
- 155-милиметрови артилерийски системи и боеприпаси;
- технологии за противодействие на дронове;
- ракетни системи и способности за залпов огън;
- военна транспортна и логистична техника;
- безпилотни летателни апарати.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов нееднократно подчерта, че всички проекти по SAFE трябва да бъдат реализирани до 31 декември 2030 г., което поставя ясни срокове и изисквания към изпълнението.
Примерът Rheinmetall
Най-ясният и вече материализиран пример за това как европейската отбранителна политика се превръща в реална инвестиция у нас е проектът за завод за боеприпаси с германската компания Rheinmetall.
През 2025 г. бе обявено създаването на съвместно дружество между Rheinmetall AG и държавното предприятие ВМЗ – Сопот, с обща инвестиция над 1 млрд. евро. Проектът е пряко свързан с целите на SAFE – увеличаване на европейския производствен капацитет за критично важни боеприпаси и намаляване на зависимостта от доставки извън ЕС.
По официална информация заводът ще произвежда до 100 000 155-мм артилерийски снаряди годишно и барут. Очаква се производството да стартира поетапно след 2027 г., като проектът предвижда стотици нови работни места и дългосрочно позициониране на България като част от европейската верига на доставка на отбранителна продукция.
Главният изпълнителен директор на Rheinmetall, Армин Папергер, заяви при обявяването на проекта, че компанията разширява производствените си способности, за да подкрепи отбранителните нужди на ЕС и НАТО, а българското правителство определи инвестицията като стратегическа за националната индустрия.
Не само оръжия, а индустриална политика
За разлика от класическите програми за превъоръжаване, SAFE е замислен не просто като механизъм за покупка на техника, а като инструмент за изграждане на европейска отбранителна индустрия. Изискването за съвместни поръчки и участие на европейски производители цели част от средствата да останат в икономиките на държавите членки.
В този контекст България не е само получател на военна техника, а потенциален производствен партньор, особено в сфери като боеприпаси, енергийни материали и поддържащи системи – области, в които страната има традиции още от времето на държавните военни заводи.
Като се съсредоточаваме върху съвместното възлагане на обществени поръчки, ние гарантираме, че държавите членки купуват заедно, което намалява разходите и гарантира, че нашето оборудване работи безпроблемно през границите. Целта е отбранителната промишленост на ЕС да се развива, да се въвеждат иновации и да се създават повече работни места“, коментира Андрюс Кубилюс, комисар за отбраната и космическото пространство.
Какво предстои
След формалното одобрение от Съвета на ЕС ще започнат преговорите по конкретните договори и графици за финансиране. По данни на Европейската комисия първите плащания по SAFE се очакват през март 2026 г.
До края на десетилетието България трябва да превърне европейските заеми не просто в ново оборудване, а в дългосрочна промяна на отбранителния си капацитет и индустриална роля. Дали SAFE ще се окаже еднократен финансов инструмент или начало на по-дълбока трансформация, ще зависи от това колко бързо и прозрачно ще бъдат реализирани проектите.
Общият фронт с Украйна
Важен детайл от докладите на Комисаря по отбраната Андриус Кубилиус е, че 15 от общо 19 подадени до момента национални плана (включително тези на България) предвиждат проекти, в които участва украинската индустрия или които са насочени към съвместна поддръжка на техника. Това прави инструмента SAFE не просто заем, а политически мост между ЕС и Киев.
Инструментът SAFE
Първата вълна на SAFE: Кой колко получава и за какво?
Докато България прави своя решителен скок с над 3.2 млрд. евро, нашите партньори в ЕС чертаят своите зони на отговорност с общ бюджет от близо 38 млрд. евро. Абсолютният лидер в тази първа вълна е Румъния. С колосалните 16.6 млрд. евро Букурещ се превръща в основния стълб на сигурността в нашия регион. Тяхната стратегия е ясна: превръщане на страната в логистичен хъб чрез мащабни инвестиции в „военна мобилност“ (пътища и мостове) и изграждане на непробиваем щит с модерни системи за противовъздушна отбрана.
На другия край на континента Португалия (5.8 млрд. евро) и Испания (5.2 млрд. евро) укрепват Атлантика и Средиземноморието. Докато Лисабон залага на превъоръжаване на флота и киберсигурност, Мадрид насочва силите си към модернизация на изтребителите Eurofighter и сателитните комуникации.
Останалите държави запълват критични ниши: Белгия (2.4 млрд. евро) се фокусира върху общи поръчки за боеприпаси и иновативна защита на подводната инфраструктура. Хърватия (2.1 млрд. евро) и Кипър (1.18 млрд. евро) залагат на радари и щитове – Хърватия за небето си, а Кипър за критичната си енергийна инфраструктура в морето. Дания (1.3 млрд. евро) поема „студения фронт“, инвестирайки в дронове за далечен обсег и наблюдение на Арктика.
Какви са условията на заемите?
Инструментът SAFE осигурява дългосрочни, нисколихвени заеми с до 10-годишен гратисен период и до 45 години общ срок на погасяване – условия, които създават по-гъвкава финансова рамка за държавите членки.
Кой определя окончателно размера на заема?
Европейската комисия оценява националните планове и прави препоръка към Съвета на ЕС за одобряване на конкретния размер на финансиране за всяка държава. Одобрението на Комисията проправя пътя за сключване на договорите за заем и изплащане на средствата.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
