Над 20 браншови организации от различни отрасли на икономиката реагираха остро срещу приетия на първо четене от Народното събрание Закон за контрол на цените на основни стоки и услуги. Проектът е внесен от депутати от „БСП-Обединена левица“, „Морал, единство, чест“ и „Величие“, а на първо четене беше подкрепен от всички парламентарни групи, с изключение на „Продължаваме промяната-Демократична България“.
„Този законопроект представлява груба, системна и непропорционална намеса в свободното ценообразуване и пазарните механизми, която не е икономически обоснована, не е правно необходима и създава реални и значителни рискове за функционирането на пазара в изключително чувствителен и критичен момент за българската икономика – въвеждането на еврото“, се казва в позицията.
Тя е подписана не само от сдружения на търговци и производители на хранителни стоки и напитки, но също така от Асоциацията на банките, Газовата и петролна асоциация и Асоциацията на търговците с лекарства.
Те категорично се противопоставят на въвеждането на каквито и да било нови, допълнителни или извънредни форми на административен контрол върху цените и надценките извън действащото законодателство, включително и Закона за въвеждане на еврото.
Законопроектът, внесен още през юли 2025 г., предвижда държавата да регулира цените на основни хранителни продукти, лекарства, горива, банкови такси и услугите на мобилните оператори до края на 2026 година. Министерският съвет трябва да определя ценови тавани за тези стоки и услуги и да ги актуализира периодично. За хранителните стоки в големите търговски вериги се предвижда и ограничение на търговската надценка до 10 процента.
Част от предложените разпоредби предизвикват недоумение, като например изискването търговци, банки, бензиностанции и мобилни оператори да върнат цените и таксите си до нивата от 1 януари 2025 година.
По думите на вносителите основната цел на проекта е ограничаване на спекулата, свързана с преминаването от лев към евро. Именно поради това от БСП представят инициативата като закон „Антиспекула“.
„Еврозоната не може и не трябва да служи като оправдание за извънредни мерки, които де факто демонтират конкуренцията, подкопават принципите на свободния пазар и влизат в пряко противоречие с основополагащите правила на единния европейски пазар. Подобни законодателни инициативи злепоставят България пред европейските ѝ партньори именно в момент, в който страната търси доверие, стабилност и дългосрочни инвестиции като пълноправен член на еврозоната“, се казва в позицията на засегнатите бизнеси.
Бизнес организациите предупреждават за редица негативни последици като изтегляне на продукти от пазара и разширяване на сивия сектор, възникване на дефицити, свиване на българското производство, блокиране на инвестиционни решения, спад на вътрешното потребление и риск за финансовата стабилност на държавата.
„В България има достатъчно законови норми и механизми, които действат в защита на потребителите и санкциониране на нелоялни търговски практики, предотвратяване на картелни споразумения и злоупотреба с пазарно положение“, посочват засегнатите браншове. Те напомнят, че Законът за въвеждане на еврото също предвижда рестрикции и контрол срещу необосновано увеличение на цените в периода на двойното им обозначаване, т.е. до 8 август 2026 година. Поради тази причина Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Националната агенция за приходите и други компетентни органи са натоварени с допълнителни правомощия при извършване на проверките.
„Въвеждането на нов, паралелен режим на контрол дублира съществуващи функции, създава правна несигурност и отваря широко поле за противоречиви тълкувания, селективно прилагане и административен произвол“, предупреждават бизнес организациите.
Представителите на бизнеса посочват, че във връзка с въвеждането на новия режим вече са направили значителни инвестиции и са положили сериозни усилия за преструктуриране на работните си процеси, включително за адаптиране на ИТ системите, счетоводството, логистиката и за масово обучение на служителите.
По думите им, само дни след началото на този процес, вместо сигурна и предвидима среда, компаниите се сблъскват с нови прибързани и популистки законодателни предложения, които действат като административен шок и разклащат доверието в институциите.
Поради това бизнесът призовава Народното събрание да отхвърли спорния законопроект, както и всички подобни инициативи, включително предложението на „Новото начало“ на Делян Пеевски за въвеждане на 20% таван на търговската надценка.
Източник: Banker.bg
