Шефът на Централната банка на Хърватия, Борис Вуйчич, ще стане следващият вицепрезидент на Европейската централна банка и първият човек от Източна Европа, който ще влезе в Изпълнителния борд на институцията. Той е получил подкрепата на финансовите министри на еврорегиона на 19 януари да наследи Луис де Гиндос, след изтичането на мандата му в края на май, според президента на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис.
„Борис Вуйчич ще встъпи в длъжност в ЕЦБ на 1 юни“, каза Пиеракакис, който е и финансов министър на Гърция, пред репортери в Брюксел. Преди това хърватинът ще бъде изслушан в Европейския парламент, а Управителният съвет на ЕЦБ също ще бъде консултиран. Лидерите на Европейския съюз имат последната дума за назначението. В миналото те винаги са подкрепяли гласуването на Еврогрупата.
Решението е пробив за Източна Европа, която никога не е заемала място в борда на ЕЦБ, въпреки че регионът сега съставлява една трета от вече 21-членната еврозона. Държавите от тази част на блока приложиха най-силния натиск досега да се присъединят към висшето ръководство на централната банка за първи път.
Кандидатите на Литва, Естония, Португалия и Латвия последователно се оттеглиха от надпреварата поради липса на подкрепа в ранните кръгове на гласуване. Вуйчич най-накрая се изправи срещу ръководителя на финландската централна банка и бивш еврокомисар Оли Рен, който беше спряган за предпочитаната кандидатура. Германия, чиято подкрепа се оказа ключова, даде доверието си на Хърватия за поста в знак на подкрепа на усилията на новите членове на еврозоната и защото страната се застъпва за стабилна парична политика, каза висш служител.
Резултатът от 19 януари се различава от предпочитанията на законодателите на ЕС, които фаворизираха ръководителя на Латвийската централна банка Мартинс Казакс и бившия управител на Банката на Португалия Марио Сентено след неформални разговори с кандидатите. Въпреки това, Маркус Фербер – ключов член на парламентарната комисия по икономически и парични въпроси, смята, че Вуйчич може да бъде посрещнат благосклонно в Европейския парламент.
„Това е прагматичен избор, символ на стабилност, което е особено важно в бурни времена“, каза Фербер в официално изявление. Добавяйки, че „на Вуйчич предстои изслушване и гласуване в Европейския парламент“ и „че е уверен, че той ще премине тази последна стъпка без затруднения.“
Вуйчич е управител на Хърватската национална банка от 2012 г. и дълго време е бил заместник-председател на институцията преди това. Той е участвал в преговорите на страната си за присъединяване към ЕС и е част от Управителния съвет на ЕЦБ откакто адриатическата държава прие единната европейска валута през 2023 година.
Вуйчич е причисляван към по-агресивните членове на 27-членната група. Неотдавна той определи рисковете за инфлацията и растежа балансирани и каза, че следващото движение на лихвените проценти може да отиде в двете посоки. Говорител на ЕЦБ отказа коментар.
Назначаването на Вуйчич ще отвори широко вратата за избора на следващия шеф на институцията след като мандатът на Кристин Лагард изтече през октомври 2027 година. Както и за борда като цяло, за който изборът на двамата висши служители цели баланс между големи и малки държави, север и юг, ястреби и гълъби и – в идеалния случай – мъже и жени.
Сред фаворитите за креслото на Лагард са испанецът Пабло Ернандес де Кос, който ръководи Банката за международни разплащания, и бившият ръководител на нидерландската централна банка Клаас Кнот. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел и членът на Изпълнителния борд Изабел Шнабел също са заявили интерес към длъжността.
Вуйчич се състезаваше с трима други настоящи ръководители на централни банки – Рен от Финландия, латвиецът Казакс и Мадис Мюлер от Естония. Както и със Сентено от Португалия, който заемаше този пост до миналата година и също е бивш финансов министър, и бившия финансов ръководител на Литва Римантас Саджиус.
Според запознати с решението лица, опитите на балтийските страни да получат вицепрезидентския пост са били подкопани от решението им всяка от тях да издигне свой собствен кандидат.
ЕЦБ не е променяла посоката на паричната си политика от юни 2025-а, а пазарите не залагат на намаления на лихвения процент по депозитите тази година. Инфлацията, която се колебаеше около 2% в продължение на няколко месеца, и икономиката, която се очаква да поддържа умерен растеж, подкрепят това предвиждане.
Вицепрезидентът на институцията обикновено отговаря за финансовата стабилност и участва редом с председателя на пресконференциите след официалните съвещания по паричната политика.
Източник: Banker.bg
