ГЕРБ станаха нещо като социалисти. Опитът да бъдат дясна партия не им понесе. Депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров посочи и доказателствата за това. Взеха 18 млрд. лева заеми през 2025 г., което е негативен рекорд за новата ни история. Изпуснаха бюджетния дефицит, което ще се види, когато ЕК преразгледа тези 5.5 млрд., похарчени през ББР и БЕХ. Тръгнаха да вдигат данъчно осигурителната тежест. Подкрепиха създаването на държавни магазини за хранителни стоки. Приеха на първо четене законопроект, с който ще определят цените на стоките и надценките, както беше по времето на комунизма.
Държавата ще казва колко да струват сиренето, кашкавала, яйцата и т.н. Което сериозно ще изкриви пазарите и ще вдигне цените, предупреждава Димитров. Това, което ГЕРБ правят, не е „социална политика“, а класически държавен популизъм без контрол и отговорност. Лошото е, че се сдобиха с прекалено много последователи. Защото всички смятат за самоубийствено в предизборна обстановка да се противопоставят на нещо, което уж ще ограничи ръста на цените.
Първо: Масовото теглене на дълг не отива за реформи, инвестиции или растеж, а за закърпване на политически решения и раздуване на държавни разходи чрез ББР и БЕХ. Това е лява практика от най-лош тип – харчене без реформа, което плащат работещите.
Второ: Опитът да се скрие реалният дефицит извън бюджета е фискална манипулация, която неминуемо ще бъде отчетена от Европейската комисия. Това директно подкопава доверието към страната.
Трето: Повишаването на данъчно-осигурителната тежест в условия на инфлация и стагнация е икономически безотговорно. Добре е, че беше спряно – това е разликата между дясна икономическа политика и фалшив „социализъм“.
Налагането максималните надценки ще дерайлира пазарната икономика и ще ни прати при Унгария, която с подобни мерки, включително и върху горивата, изведе страната до първо място в ЕС по инфлация.
Жалкото е, че зад активните борци срещу поскъпване се нареди почти целия парламент, с изключение на ПП-ДБ. Цели 167 гласа „за”!
Безумието, което не би трябвало да надделее над икономическите закони, е „леко” закъсняло. Под заплахата от санкции, че оскъпяват стоки и услуги заради еврото, търговците надуха цените при лева. За това свидетелства и Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет.
По думите му голяма част от търговците са увеличили цените още преди да влезем в еврозоната. „Затова инфлацията от юли се вдигаше. Декември е първия месец, който се поуспокои. Тази година инфлацията ще е по-ниска от 2025 – някъде средно около 4%, вместо 5 – 5.5 процента. Това не е ефект, че сме в еврозоната и нещата са по-добри, а ефект, че търговците вече вдигнаха цените и няма да ги свалят независимо от глоби и нови закони“, каза той.
Оттук нататък през тази година ни чака укротяване на инфлацията, е мнението на редица водещи икономисти. Може би тази прогноза е особено съблазнителна за предизборни цели, когато всеки ще се тупа в гърдите, че едва ли не той е дръпнал юздите на поскъпването.
Целокупният бизнес обаче е против държавата да определя надценки.
„Организациите, представляващи значителна част от реалната икономика в Република България – търговия, производство, финансов сектор, горива, фармация и услуги – категорично и безусловно отхвърлят въвеждането на каквито и да било нови, допълнителни или извънредни мерки за административен контрол върху цени и надценки, извън вече съществуващата правна рамка, включително Закона за въвеждане на еврото в Република България”. Това написаха от БСК.
Оттам смятат, че предложеният законопроект представлява груба, системна и непропорционална намеса в свободното ценообразуване и пазарните механизми, която не е икономически обоснована, не е правно необходима и създава реални и значителни рискове за функционирането на пазара в изключително чувствителен и критичен момент за българската икономика – въвеждането на еврото.
Еврозоната не може и не трябва да служи като оправдание за извънредни мерки, които де факто демонтират конкуренцията, подкопават принципите на свободния пазар и влизат в пряко противоречие с основополагащите правила на единния европейски пазар. Подобни законодателни инициативи злепоставят България пред европейските ѝ партньори именно в момент, в който страната търси доверие, стабилност и дългосрочни инвестиции като пълноправен член на еврозоната.
Въпреки заявените цели, предложеният закон създава реална и напълно предвидима опасност от: изтегляне на продукти от пазара и разширяване на сивия сектор; ограничаване на предлагането и възникване на дефицити; свиване на българското производство и повишаване на безработицата; блокиране и отлагане на инвестиционни решения; отслабване на покупателната способност на потребителите и свиване на вътрешното потребление.
Всичко това ще се отрази пряко и крайно негативно върху икономическата среда, инвестиционния климат и финансовата стабилност на държавата, заключават от БСК.
Сдружението за модерна търговия (СМТ) призовава законопроектът за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинството да не бъде приеман.
От СМТ смятат, че той е вреден за българските потребители, производители и търговци, като застрашава икономическата стабилност и благосъстоянието на населението. Законопроектът не само противоречи на принципите на пазарната икономика, но и е в пряко несъответствие с редица европейски норми и установената практика на Съда на Европейския съюз, е отбелязано в позицията на сдружението.
Според него предложеният модел за изчисляване на „максимална търговска надценка“ от 20 на сто общо за цялата верига (съгласно формулата по чл. 6, ал. 2) е фактически и правно невъзможен за изпълнение. Прилагането му изисква крайният търговец да познава „производствената себестойност“ или „цената на придобиване от вносител“ – информация, която представлява търговска тайна и до която той няма (и не трябва да има) достъп.
Търговците на дребно купуват стоки на „цена на едро“ и нямат право на достъп до структурата на разходите на своите партньори. За да бъде спазено изискването за общ таван от 20 процента, отделните оператори по веригата ще са принудени да съгласуват поведението си, да обменят чувствителни данни и съвместно да определят ценовите си маржове. Подобно поведение е абсолютно забранено от националното и европейското антитръстово право и представлява тежко нарушение на правилата за защита на конкуренцията.
Производители също скочиха срещу тавана на надценките. „ Днес ще ви спестят 20 ст., утре ще ви вземат 2 евро”, казва Марияна Кукушева – председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. „Желаещите да участват в изборите се увеличават. Темата за цените е много „сладка“ в предизборно време, когато популизмът се разлива като мощна река”. Според нея приемането на законодателните мерки и въвеждането на таван на надценките ще удари най-слабите и бедни хора, а работни места ще бъдат закрити.
Двустранните търговски камари също скочиха. А те представляват 80% от чуждите инвестиции в България…
Източник: Banker.bg
