Европа обърна поглед навътре към собствените си суровини и като първа крачка публикува списък с 47 стратегически проекта, с които ще стимулира собственото производство на 14 от 17-те материала, които смята за критични за енергийния преход и сигурност.
Списъкът е част от прилагането на Закона за критичните суровини, договорен през 2023 г., с който Блокът има за цел да добива 10%, да обработва 40% и да рециклира 25% от своите нужди до 2030 г.
Дълго време суровините бяха сляпото петно в нашата индустриална политика… Европа често предпочиташе да купува по-голямата част от суровините, от които се нуждае, почти изключително извън своите граници“, каза еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне.
Материалите включват неблагородни метали, като алуминий, мед и никел, заедно с основния материал за батериите – литий и редкоземни елементи, използвани за вятърни турбини или в електрически превозни средства.
47-те проекта се намират в 13 държави членки на Европейския съюз: Белгия, Франция, Италия, Германия, Испания, Естония, Чехия, Гърция, Швеция, Финландия, Португалия, Полша и Румъния. 25 от тях включват добив, 24 обработка и 10 рециклиране, като някои комбинация от тези функции.
Проектите ще получат достъп до финансиране и разрешителни по ускорен график. Процесът на издаване на разрешителни за тях няма да надвишава 27 месеца за добив и 15 месеца за други проекти.
Те ще получават достъп до насоки и потенциално финансиране от частни и публични източници, включително Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и частни финансови институции. Влизането в списъка на ЕС позволява на регионалните и националните власти да използват финансиране от Европейския фонд за развитие и Кохезионния фонд за развитието им.
Проекти до България
За разлика от България, която не присъства в списъка, съседна Румъния има три проекта, които предвиждат добив съответно на графит, мед и магнезий.
Един проект се намира в окръг Марамуреш и се отнася до експлоатацията на метален магнезий, другият е в окръг Тимиш за мед, а третият е в окръг Горж, където ще се добива графит.
Според местни медии трите проекта ще получат финансиране за 615 милиона евро.
Имахме седем подадени проекта, от които бяха избрани тези три. Те автоматично ще доведат до хиляди работни места, но и до хоризонтално развитие на целия бранш“, каза премиерът на Румъния Марчел Чолаку.
Най-големият от трите проекта, за добив на мед, е разработен от базираната в Канада Euro Sun Mining. Проектът Rovina се намира в окръг Хунедоара, изисква 300 милиона евро инвестиции и включва добив и рафиниране на мед и злато.
В момента Румъния зависи от вноса на мед от страни извън Европейския съюз, но „с този проект, който ще произвежда 20 000 тона меден концентрат годишно, ще осигурим както нуждите на румънската икономика във всички аспекти на производствената индустрия, така и значителна част от европейската икономика“, каза министърът на икономиката и дигитализацията Богдан Иван.
Друг проект, който включва 200 милиона евро инвестиции, ще бъде разработен от контролираната от държавата компания Salrom и ще доведе до годишно производство на графит от 15 000 тона.
Третият проект (115 милиона евро) е насочен към производството на магнезий и ще бъде разработен от Verde Magnesium.
Verde Magnesium, компания, подкрепяна от американската инвестиционна компания Amerocap, се стреми да инвестира 1 милиард щатски долара в добив на магнезий и развитие на фабрика за магнезиев метал в Румъния. Добивните работи ще продължат до пет години, като успоредно с това ще се работи и по развитието на звеното за производство на метален магнезий.
Гръцките суровини
Гърция също е една от 13-те държави членки на ЕС, на които беше дадена зелена светлина да продължат с проекти, насочени към укрепване на независимостта на Европа от суровини, като гръцката инициатива се фокусира върху редкия минерал галий.
Гръцкият проект е съвместно предприятие на Metlen Energy and Metals и European Beauxites, добив на боксит, алуминий и галий.
Галият е включен в списъците на критичните минерали в САЩ и ЕС поради геоложки недостиг. Китай наскоро обяви ограничения върху експортните доставки както на продукти от галий, така и на германий, позовавайки се на съображения за национална сигурност.
ЕС спешно призова компаниите за алуминий и цинк да проучат производството на ключови полупроводникови метали.
Галиевият арсенид има подобна структура на силиция и е полезен заместител на силиций в електронната индустрия. Той се използва широко в полупроводниците за високоскоростни и високочестотни устройства като смартфони, сателитни комуникации и радарни системи. Съществува предимно като вторичен елемент в бокситната руда, като производството му е предимно страничен продукт от рафинирането на алуминий.
Това е универсален метал с набор от приложения в различни индустрии поради уникалните си свойства, включително ниска точка на топене, нетоксичност и способност да образува сплави.
Източник: Economic.bg
