137 дни! „Дните до Мондиал 2026“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Световното първенство по футбол 2026 в САЩ, Мексико и Канада.
Историята на Световното първенство по футбол помни множество легендарни мачове, велики сблъсъци между още по-велики играчи и емблематични голове. Има и някои попадения, които остават завинаги във футболния фолклор и спомените на феновете. Два гола обаче се открояват пред останалите. Това са головете, които покойният Диего Армандо Марадона вкарва във вратата на Англия по време на двубоя между Аржентина и „трите лъва“ на Мондиал’86 в Мексико.
Сблъсъкът между Англия и Аржентина завинаги остава в историята
Аржентина и Англия се изправят един срещу друг на 1/4-финалите на Световното първенство през 1986 година. Двубоят обещава да бъде истинско зрелище поради няколко причини. Първо, двете страни са считани от специалистите за едни от фаворитите за спечелване на титлата. Второ, само четири години по-рано Англия и Аржентина са във война заради Фолклендските острови. И трето – феновете на двата отбора хич не се харесват и си спретват масови боеве по улиците на Мексико Сити преди срещата.
Двубоят, който се играе пред повече от 110 хиляди зрители по трибуните на стадион „Ацтека“ в Мексико Сити, започва с натиск на Аржентина. „Гаучосите“, предвождани от своята суперзвезда Диего Марадона, създават няколко отлични ситуации за гол пред вратата на Питър Шилтън, но стражът на Англия успява да опази мрежата си „суха“. В крайна сметка първото полувреме завършва при резултат 0:0.
„Божията ръка“
След почивката обаче на терена настава истински хаос. Само шест минути след подновяването на играта Аржентина повежда със скандален гол, познат на феновете като „Божията ръка“. Марадона организира една атака на „гаучосите“ и опитва да намери своя съотборник Хорхе Валдано на границата на наказателното поле. Бранителят на Англия Стив Ходж обаче изпреварва своя съперник и опитва да изчисти. За негово съжаление той изритва високо топката назад към Питър Шилтън. В този момент дребничкият Марадона скача пред вратаря на „трите лъва“ и изпраща кълбото в мрежата със своята лява ръка.
Футболистите на Англия тръгват да се разправят с главния съдия Али Бин Насер като част от тях имат претенции за игра с ръка, а други претендират за засада. Тунизиецът обаче е непоклатим – голът е редовен. И тук идва българската връзка. Един от страничните рефери е Богдан Дочев. Именно той не сигнализира на Бин Насер, че има нещо нередно в ситуацията. Но, за да сме коректни към родния арбитър, трябва да признаем, че и той няма как да го стори, тъй като в онези години правилата са различни и страничните рефери нямат право да спират играта или да влияят на решението на главния съдия. Това разказва и самият Дочев пред колегата Милен Димитров в интервю за вестник „Шоу“ през 2013-та.
Разказът на Богдан Дочев
„Сигурно до гроб ще ме преследва призракът на този мач. Трябва да ви припомня, че на Мондиала в Мексико свирих срещата от групите между Белгия и Парагвай (2:2). Тогава отговорните фактори се скъсаха от хвалби по мой адрес. Логично ме назначиха и за ключовия четвъртфинал. Бях помощник на тунизийския съдия Али Бен Насeр. За мен това не е скандал и не се срамувам от нищо. Подобни моменти са част от играта. Стават и такива работи. Съжалявам само, защото положих много усилия в професията, исках да изведем нашето съдийство на пиедестал“.
„След мача никой не ме потърси за обяснение. Едва доста по-късно ме разпитваха. Случилото се преминава дори и сега като на кинолента през съзнанието ми. Само едно нещо ще ви кажа. Ако аз не бях заел мълчаливата позиция и веднага се бях насочил към центъра на терена, покрай мен нямаше да премине Марадона. Представете си от точката на дузпата до тъчлинията колко метра са. За да дойде към мен аржентинецът, значи аз съм стоял с флага и съм чакал какво ще реши Али Бен Насeр. Щом той даде знак, че всичко е наред, и призна гола, аз какво мога да направя? Едва когато той тръгна гърбом към центъра, тръгнах и аз“.
„Аз отдавна съм го видял и признал това. Но пак казвам – не чувствам и капчица вина за т.нар. „Скандал на века”. Още на секундата показах отношението си. Не случайно стоях статично на тъча. Не можех да размахам флага и да покажа на Бен Насeр, че голът е нередовен. Тогава съдийството беше различно, правилата бяха други. Тъчреферите нямаха тези правомощия, каквито имат сега да отменят голове, да посочват нарушения за картони и други. Нямах никакво право да влияя на ръководещия. Цялата власт на терена бе съсредоточена в ръцете на главния съдия. Бен Насeр знаеше само родния си френски език. Аз говоря немски и испански, но щяхме да се разберем, ако ми беше поискал мнението“, разказва тогава Богдан Дочев.
„Голът на века“
Само четири минути след „Божията ръка“ идва и „Голът на века“. Диего Марадона пробягва близо 50 метра от половината на Аржентина до наказателното поле на Англия. По пътя си, благодарение на страхотните си техника и дрибъл, той преминава необезпокояван през четирима футболисти на „трите лъва“ – Питър Биърдсли, Питър Рийд, Тери Бъчър (на два пъти) и Тери Фенуик. След това Дон Диего влиза в наказателното поле, финтира Питър Шилтън и на празна врата прави резултата 2:0 за „гаучосите“.
Десетина минути преди края на редовното време Гари Линекер връща един гол за Англия, но силите на „трите лъва“ не стигат за нищо повече. Аржентина пък успява да спечели световната титла, след като на финала побеждава състава на Западна Германия с 3:2. По този начин южноамериканците печелят втората си титла от Световно първенство – след триумфа на домашната сцена през 1978 година.
За съжаление Богдан Дочев и Диего Марадона вече не са сред нас
След края на срещата с Англия Диего Марадона споделя пред медиите: „Ние, като аржентинци, не знаехме какво се случва с войната. Казваха ни, че печелим. Истината обаче бе, че англичаните печелят. Бе тежко за всички ни. Всичко, случило се около мача, изглеждаше сякаш и ние отиваме на война. Знаех, че съм играл с ръка. Не това бе планът ми, но се случи толкова бързо, че страничният съдия не ме видя, че играя с ръка. Главният пък ми каза: „Гол“. Чувството да вземем символичен реванш от англичаните бе приятно. Голът бе благодарение на малко игра с глава на Марадона и малко с божията ръка“.
Така завършва и историята за два от най-емблематичните голове, падали някога на Световно първенство, както и българската следа при тях. За съжаление две от главните действащи лица в мача вече не са между нас. Богдан Дочев си отиде от този свят на 29 май 2017-та на 80-годишна възраст. На 25 ноември 2020-та пък ни напусна Диего Марадона. Поклон пред паметта им!
Автор: Бойко Димитров
ОШЕ от „Дните до Мондиал 2026“: Великият голмайстор, чийто рекорд едва ли някой ще подобри
Източник: Актуално
