Президентът Доналд Тръмп заяви в сряда, че е постигнал рамково споразумение с НАТО за бъдещето на Гренландия, което ще включва и права върху редкоземните минерали на острова.
Те ще участват в правата върху минералите, както и ние“, каза Тръмп за НАТО и Съединените щати в интервю за CNBC след първоначалното съобщение в Truth Social.
Той не уточни никакви предварителни условия. Но неизползваното минерално богатство на Гренландия издигна острова до върха в списъка с имперски амбиции на Тръмп, пише CNN.
Официални представители на Тръмп гледат на подземните богатства на Гренландия като на начин да се разхлаби китайската хватка върху редкоземните метали, които са от ключово значение за всичко – от изтребители и лазери до електромобили и ЯМР скенери.
Тръмп омаловажи природните ресурси на Гренландия, включително в речта си пред Световния икономически форум в Давос в сряда, когато заяви, че придобиването на редкоземни минерали не е причината Америка да се нуждае от територията.
Всички говорят за минералите. Те са толкова много“, каза Тръмп. „Няма такова нещо като редкоземни елементи. Има рядка преработка. Но редкоземни има в изобилие. А за да стигнеш до тези редкоземни, трябва да минеш през стотици метри лед. Това не е причината да ни трябва. Нуждаем се от нея за стратегическа национална сигурност и международна сигурност.“
Но часове по-късно Тръмп заяви, че сделката за Гренландия включва две части: неговата концепция за противоракетна отбрана „Златен купол“ и минералите. Това съвпада с казаното от бившия му съветник по националната сигурност Майк Уолц пред Fox News през 2024 г., когато Уолц заяви, че фокусът на администрацията върху Гренландия е „върху критичните минерали“ и „природните ресурси“.
Реалността е, че собствеността на Дания върху Гренландия не е това, което спира Съединените щати да се възползват от съкровищницата на острова. По-скоро е суровата арктическа среда.
„Абсолютна лудост“
Изследователи казват, че би било изключително трудно и скъпо да се извличат минералите на Гренландия, тъй като много от находищата се намират в отдалечени райони над Северния полярен кръг, където има полярна ледена покривка с дебелина около миля и е тъмно през голяма част от годината.
Освен това Гренландия – самоуправляваща се територия на Дания – не разполага с инфраструктурата и работната сила, необходими, за да се превърне тази минна мечта в реалност.
Идеята да се превърне Гренландия в американска фабрика за редкоземни елементи е научна фантастика. Това е просто абсолютна лудост“, каза Малте Хумперт, основател и старши сътрудник в Arctic Institute. „Все едно да копаеш на Луната. В някои отношения е дори по-зле от Луната.“
Въпреки името си, приблизително 80% от Гренландия е покрита с лед. А добивът на минерали – или почти всякаква дейност – в Арктика може да бъде пет до десет пъти по-скъп, отколкото другаде по света.
Интересът на Тръмп към Гренландия не е нов – и той не е първият президент на САЩ, който ламти за острова.
От години, ако не и от десетилетия, официални представители в Гренландия ухажват преки чуждестранни инвеститори. Хората в Гренландия казват, че вече са отворени за бизнес възможности, без каквато и да е враждебност.
Митът за „гърнето със злато“
Да се накарат американски компании да поемат риск в Гренландия може да е фантазия, казват експерти.
Ако в края на дъгата в Гренландия имаше „гърне със злато“, частният бизнес вече щеше да е отишъл там“, каза Якоб Функ Киркегор, старши сътрудник в Института „Питърсън“ за международна икономика.
Функ Киркегор, който преди е работил с датското Министерство на отбраната, добави, че просто е „много трудно“ да се изгради бизнес логика за толкова големи първоначални инвестиции, каквито биха били необходими.
Възможно е Тръмп да се опита да предостави финансови стимули и гаранции, за да примами американски компании да направят тези масивни инвестиции, подобно на гаранциите, които големият петролен бизнес търси, за да сондира агресивно във Венецуела.
„Ако им се дадат достатъчно пари от данъкоплатците, частният бизнес би бил готов да направи почти всичко“, каза Функ Киркегор. „Но добра основа ли е това, върху която да се купи една територия? Отговорът е „не“ за Гренландия, точно както е „не“ и за Венецуела.“
Екологични фактори
Климатичната криза доведе до топене на ледовете и бързо покачване на температурите в Арктика, което кара някои да се надяват на нови икономически възможности.
Все пак е твърде рано да се каже дали това ще бъде достатъчно сериозна промяна, за да преодолее екологичните предизвикателства пред добива в Гренландия. Докато топенето на леда отвори някои корабни маршрути, то също така направи почвата по-нестабилна за сондиране и увеличи риска от свлачища.
Климатичните промени не означава, че става лесно. Това не е Средиземно море или ваната ви. Просто има по-малко лед“, каза Хумперт от Arctic Institute.
Свързано с това, строгите екологични регулации на Гренландия биха увеличили разходите и трудностите пред мащабния минен добив.
Разбира се, тези регулации отразяват желанието на местното население да запази околната среда непокътната. Ако администрацията на Тръмп по някакъв начин премахне тези правила, това може да се окаже дълбоко непопулярно.
Може да се стигне до враждебна местна политическа ситуация“, каза Функ Киркегор.
Приятел или побойник?
Адам Лажоньос, ръководител на катедра по канадска и арктическа политика в Университета „Сейнт Франсис Ксавиер“, заяви, че „странната реторика“ на Тръмп за поемане на контрол над Гренландия рискува да подкопае икономическите и стратегическите цели на САЩ, като навреди на отношенията с Гренландия и Дания.
Може да се стигне дотам, че Съединените щати вече да не бъдат възприемани като приятел и партньор, а като побойник, на когото трябва да се противостои“, каза той.
До известна степен това може би вече се случва.
Кристиан Келдсен, управляващ директор на Асоциацията на бизнеса в Гренландия, предупреждава, че американските официални лица рискуват да навредят на отношенията с местното население.
В момента всичко американско е червен флаг“, каза той. „Всички се питат: „Подкрепям ли някого, който иска да превземе страната ми?“
Източник: Economic.bg
