Американският президент Доналд Тръмп влезе активно тази седмица в ролята на големия лош вълк спрямо Европа. Всеки ден измисля нова заплаха и стряска ведрите и усмихнати европейски лидери, които са свикнали да плават в спокойни води. В последните седмици обаче Тръмп превърна световната политика във врящ казан и заплашва да натика в него всички жаби, тоест онези, които не подкрепят противоречивите му предложения.
До късно през нощта в четвъртък срещу петък в Брюксел продължи извънредната среща на лидерите на ЕС, за да обсъдят последните събития, най-шокиращото от които бе обявеният от Тръмп Съвет за мир.
Ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас призна по време на срещата, че трансатлантическите отношения са понесли голям удар през последната седмица. Думите ѝ звучаха необичайно откровено за дипломатичния и доста уклончив език на Брюксел. Тя посочи също, че Европа навлиза в период на крайна непредсказуемост – „един ден нещата са по един начин, на следващия всичко може да се промени“. И все пак, добави тя, никой в Евросъюза не е готов лекомислено да зачеркне осем десетилетия стратегическо партньорство със Съединените щати.
Точно това противоречие между нежеланието за разрив със силния съюзник и необходимостта от самостоятелност вкарва ЕС в нова дилема. Как хем Тръмп да е сит, хем Европа цяла. Проблемът е, че Брюксел трудно се справя с дилемите.
Кризата около Гренландия се превърна в катализатор на процеси, които назряваха отдавна. Заплахата за американско завземане на автономната територия, която е част от Дания, и последвалите търговски наказания срещу европейски държави, които се противопоставиха, разтърсиха не само дипломатическите отношения, а самите основи на следвоенния ред. След 1945 г. Европа свикна да живее в рамка, в която американските гаранции за сигурност и икономическата взаимозависимост изглеждаха стабилни и необратими. Днес тази модел е в руини.
Обратът на Тръмп, като реши да приеме неясна сделка за сигурността в Арктика и да се откаже от митата, временно охлади напрежението, но не променя общата картина. Както признават европейски дипломати, Рубиконът вече е преминат.
Не е случайно, че този път Париж и Берлин говореха в необичаен синхрон. Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, които са на доста различни позиции по въпросите на икономиката и отбраната, отправиха едно и също послание: Европа навлиза в сурова нова реалност, в която стратегическата автономия вече не е идеологически проект, а условие за оцеляване. Урсула фон дер Лайен го формулира най-кратко – Европа трябва да действа като независима сила. Само допреди няколко години тези думи от нейната уста биха звучали революционно.
Макар срещата да не доведе до конкретни решения, зад кулисите се оформи тиха договореност, че старият модел на Запада с ясно разпределени роли и автоматични гаранции се разпада. Това, което доскоро смятахме за абстрактни разговори за „стратегическа автономия“, внезапно се превърна в конкретна задача. И първите реакции го показаха.
ЕС демонстрира готовност за твърд отговор – от обсъждане за спиране на търговското споразумение със САЩ и използване на Инструмента за борба с принудата, до идеи за военно присъствие в Гренландия. Дори да са само заплахи, самият факт, че подобни опции вече са на масата в плаха Европа, е показателен.
Особено значима е промяната в държавите от източния фланг. За тях НАТО и САЩ винаги са били екзистенциална гаранция срещу Русия, което ги правеше резервирани към френските идеи за автономия. Днес тази резервираност отслабва. Естония дори публично заговори за възможност да изпрати войски в Гренландия. Полша пък, която традиционно е сред най-лоялните партньори на Вашингтон, също даде сигнал, че е готова да подкрепи твърди търговски мерки, ако се стигне до принуда.
В Северна и Западна Европа преоценката е също толкова осезаема. Дания, Швеция и Нидерландия, които дълго време бяха защитници на свободната търговия и противници на конфронтацията със САЩ, започват да приемат, че новата реалност изисква и готовност за ответни удари. И предпазливата Германия вече не изключва твърд икономически отговор.
На този фон инициативата на Тръмп за създаване на Съвет за мир се възприе с открит скептицизъм. За мнозина тя е част от по-широк опит за разрушаване на съществуващата международна система и за заобикаляне на ООН. Фактът, че Тръмп обърка Белгия с Беларус и я включи в своя Съвет се превърна в почти карикатурен символ на хаотичния и едностранен характер на инициативата. Водещи европейски държави отказаха участие и определиха съвета като инструмент за концентриране на властта около Белия дом. България обаче зае различна и силно спорна позиция, като се присъедини към Съвета за мир заедно с Унгария.
Решението на правителството в оставка предизвика вътрешнополитически сблъсък. Управляващите го защитиха като прагматичен ход без финансов ангажимент, докато опозицията го определи като отклонение от европейската позиция и сериозен външнополитически гаф.
Липсата на предварителна парламентарна ратификация допълнително наля масло в огъня. Все още няма официална информация за това какви задължения и права се вменяват на България за участието ѝ в организацията.
Официалната линия на ЕС, формулирана от Антониу Коща и Урсула фон дер Лайен, е компромисна. Европа не търси разрив със САЩ, но няма да приеме принуда. Тя ще защитава международното право, териториалната цялост и собствения си суверенитет, използвайки всички налични инструменти – от търговски мерки до икономически санкции. Не случайно Европейският парламент замрази, а после отново отвори дебата за търговското споразумение със САЩ. Как ще съчетае дипломацията и суровите мерки обаче остава неясно.
В същото време ЕС обяви, че ще започне целенасочени инвестиции в арктическата сигурност, включително закупуване на ледоразбивачи и военна техника, пригодена за полярни условия. Изводът е ясен. Европа навлиза в нов етап, в който илюзиите за автоматична защита и предсказуем партньор отвъд Атлантика се разсейват. Това не е край на трансатлантическите отношения, а тяхното болезнено преформатиране. Най-важният урок не е да се казва „не“ на всичко, а да се намери най-щадящия вариант. Вече е ясно, че няма връщане назад.
Източник: Banker.bg
