В несигурни времена е най-трудно да се правят прогнози. Особено в такива моменти животът и икономиката нямат никакъв „респект“ към нашите очаквания и планове. „Черни лебеди“ винаги може да долетят и по свой начин да пренаредят всичко. Но и бели лястовици може да кацнат. Затова оставаме предпазливи оптимисти в голямата трансформация, която продължава.
Списание „Икономика“ предлага в рубриката си „Барометър 2026“ три гледни точки към годината, която вече започна. Първата от тях е на д-р Боян Николаев, заместник изпълнителен директор на КРИБ.
Икономистите са хора, които се чудят дали работещото в реалния живот би работило и на теория, е казал Роналд Рейгън. Горе-долу днес сме в същата ситуация при прогнозите за икономиката на България тази година – знаем какво работи, но се чудим дали би продължило да работи и ако го облечем в държавен бюджет и държавна политика.
С приемането на т. нар. „удължителен закон за бюджета“, който стъпва на Бюджет 2025 и действа до приемането на Бюджет 2026, вероятно от новоизбрания парламент през април-май, то първата половина на следващата година ще премине през
продължаващ ръст на цените
на недвижимите имоти и туристическите услуги, забавяща се индустрия и износ, и съответно висока инфлация. Банковото кредитиране ще запази високия си темп, но в зависимост от действията на ЕЦБ е възможно към края на 2026 г. плавно да се премине към по-високи лихви. Влизането в еврозоната ще освободи значителни банкови резерви в България, но и ще улесни местенето на капитал от българските банки към техните банки майки. Следователно и продължаващото жилищно кредитиране на двойно и тройно по-ниски лихви у нас спрямо Западна Европа надали ще продължи.
Излизането от практиката към теорията на Бюджет 2026 крие много неизвестни поради задаващите се избори.
Ключът
към философията на следващия държавен бюджет се държи от две партии, които се лутат между консервативното и либералното управление на публичните финанси – между стимулирането на потреблението със заеми и стимулирането на инвестициите с балансиране на публичните разходи и умно регулиране. Ако следващият бюджет се ориентира към стимулиране на потреблението, то предвижданата инфлация от около 4% ще доближи и вероятно ще надмине 5% през следващата година, а частните инвестиции и износът ще продължат да намаляват. Ако ли пък бюджетът спре автоматизмите в публичния сектор и удари спирачка на растежа на дълга, то може да очакваме успокояване на инфлацията и
лек подем
на инвестициите в индустрията и IТ – все пак в зависимост от регулациите на пазара на труда и енергетиката.
Българската икономика трябва по естествен начин да реорганизира своя профил, тъй като предимството на сравнително евтината ни работна ръка е загубено. Общите разходи за труд на работодателя за средно- и високоплатените служители у нас скоро ще доближат и надхвърлят нивата в Румъния и Унгария, особено при продължаващи валутни проблеми там. В същото време финансовата и образователната система у нас не предразполагат към рисково предприемачество – кредитирането на дигитални бизнеси и развитие на интелектуална собственост е почти невъзможно, а университетски акселератори и инкубатори де факто няма. Така
постепенно губим привлекателност
за аутсорсинг на индустриално производство и ИКТ разработване и услуги, но стои въпросът дали загубеното ще бъде заместено от по-висок клас международни корпорации или от местни предприемачи.
Нуждата да се намери отговор на този въпрос се отлага от агресивното жилищно кредитиране и добре развиващия се туризъм. Ако сме оптимисти, можем да си пожелаем през 2026 г. да видим поне зараждаща се посока. Ако сме песимисти, то можем да очакваме година на заметени проблеми под килима на високата инфлация и стихийно потребление.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
