95 години след премиерата си, безмълвната романтична комедия на Чарли Чаплин „Светлините на града“ („City Lights“) продължава да се смята за един от най-великите филми в историята на киното. Финалните моменти са ключът към вечната репутация и до днес се изучават от киномани и филмови създатели. Самият Чаплин признава, че това е неговият любим филм: „Мисля, че е солиден, добре направен.“ Но зад това лаконично определение стои години творчески труд, милиони долари и безкрайно внимание към детайла.
Историята и героите
„Светлините на града“ разказва трогателната история на Скитника – любим герой на Чаплин, влюбен в незряща продавачка на цветя (Вирджиния Черил), която го бърка с милионер. За да ѝ помогне, Скитникът се захваща с различни занимания – от уличен чистач до боксьор – за да събере пари, с които тя да плати наема си и да отиде при лекар, способен да излекува слепотата ѝ.
Снимка: Getty Images
Месеци по-късно, когато Скитникът излиза от затвора, той открива, че тя вече вижда и управлява успешен цветарски магазин. Последният кадър – Скитникът гледа влюбено и замечтано към нея, а тя го разпознава и му отвръща с усмивка – е считан за един от най-великите финали в историята на киното.
Още: В кой филм Чарли Чаплин проговаря за пръв път?
Този финал е пример за чиста, неподправена емоция, която не се нуждае от думи. „Това беше толкова чисто“, казва Чаплин за начина, по който е снимана сцената. Дори Вирджиния Черил, която прави своя филмов дебют, усеща нещо необичайно по време на снимките: „Тя знаеше, че му дава това, което иска, и той реагираше по различен начин – като самия персонаж.“
Магията на финала
Чарлз Марланд, автор на книгата „BFI Classics“, смята финалната сцена за определящ пример за майсторството на Чаплин: „Той знаеше как да кадрира сцените, за да засили емоционалния ефект. Камерата се приближава от среден план към близък, а саундтракът е сложен и емоционален.“
Джефри Ванс, американски филмов историк, биограф и автор, известен с изследванията си върху Чарли Чаплин и класическото кино, допълва, че актьорската игра на Чаплин и Черил е толкова деликатна, че почти не се усеща „игране“: „Скитникът наблюдава и се чуди какво мисли тя. Беше толкова чисто.“
Още: Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат: Първият монолог на Чарли Чаплин (ВИДЕО)
Една от причините, поради които „Светлините на града“ продължава да резонира десетилетия по-късно, е решението на Чаплин да не показва категоричен завършек. Романтиците вярват, че продавачката на цветя приема Скитника заради добротата му, но някои зрители смятат, че няма шанс тя да тръгне с него. Този отворен финал оставя емоционалното решение в ръцете на публиката – гениален похват, който малко режисьори умеят да постигнат.
Труд, отдаденост и рекорди
Създаването на „Светлините на града“ е истински труд на любовта. Когато камерите започват да се движат на 27 декември 1928 г., Чаплин вече е най-известният човек в света – мултимилионер с пълен творчески контрол над филмите си. Въпреки че „говорещите“ филми вече навлизат в Холивуд, той настоява „Светлините на града“ да остане без диалог.
Снимка: Getty Images
Чаплин прекарва цяла година в работа, а заснемането продължава до септември 1930 г. Първата среща между Скитника и продавачката, когато тя го бърка с милионер, е заснета 342 пъти – рекорд, който все още е уникален за „Гинес“.
Бюджетът на филма е 1,5 милиона долара (около 30 милиона днес), но усилията си заслужават: „Светлините на града“ донесе три пъти повече от бюджета си на боксофиса и получи възторжени рецензии, а репутацията му само се засилва с времето.
Още: Внучката на Чарли Чаплин е обмисляла да се откаже от известната си фамилия
Наследство и влияние
Финалът е вдъхновил десетки филми – от „The 400 Blows“ и „Moonlight“ до „Manhattan“ на Уди Алън и дори анимацията „Monsters, Inc.“ на Pixar. Много режисьори са опитвали да уловят интимната сила на последния кадър, но малко са успели.
Снимка: Getty Images
Джефри Ванс обобщава: „Силата и поезията на „Светлините на града“ се крие в последния кадър – Скитникът се усмихва и мечтае за по-светло бъдеще. Почти 100 години и десетки хиляди „говорещи филми“ по-късно, никой друг финал не е успял да се доближи до това.“
Въпреки сатирата на „Modern Times“, вдъхновяващия финал на „The Great Dictator“ и комедийните сцени на „The Gold Rush“, „City Lights“ остава най-устойчивият и обичан филм на Чаплин. Простотата на историята, деликатността на актьорската игра и универсалната човечност на Скитника правят този филм вечна класика.
„Затова Чаплин беше гений“, казва Ванс. „Той беше в собствен клас.“, допълва той, цитиран от BBC.
Източник: Актуално
