В икономиката и бизнеса, както и в политиката, несигурността, сложността и сътресенията се проявяват с все по-голяма скорост. Парадигмите и моделите, на които бизнес лидерите и политиците отдавна разчитат, отстъпват място на нови многополюсни конструкции, нови съюзи и нови източници на конкуренция и смущения.
През последните години различни сили оформят движението на света към многополярност. Тези сили се смесват в нови модели и тенденции, които влияят върху световната търговия, регулаторните рамки, геополитическите съюзи, споразуменията за сигурност и политиките за климата. Промените изискват компаниите да преоценяват всичко – от мястото, където произвеждат и където продават, до това колко бързо могат да се адаптират към промените и да защитят или да получат конкурентно предимство.
Кои фактори ще оформят глобалната среда и как ще повлияят на бизнеса през 2026 г. – отговор на тези въпроси търсят и експертите от международната консултантска компания Boston Consulting Group (BCG).
Нова динамика
Основната тенденция, според анализаторите, е глобална промяна към нарастваща многополюсност, тъй като все повече геополитически играчи се състезават да оформят глобалната среда за бизнеса.
САЩ и Китай са водещите сили. Развитието на техните отношения се отразява на цялата световна икономика, но Европа и развиващите се страни от Глобалния Юг (като Индия, Бразилия, Южна Африка, Индонезия, Египет, Виетнам, Пакистан, Мексико, Аржентина, които се очаква до края на десетилетието да представляват около половината от световния икономически растеж) също упражняват голямо влияние. Сблъсъкът на интереси води до нарастваща конкуренция и съперничество, но също и до нови сътрудничества. Дългогодишните норми се променят и се оформя оживена смесица от нови правила и динамика.
В същото време световните икономики остават силно взаимосвързани чрез потоците на търговия, инвестиции, хора и информация. Това излага бизнеса на сериозна динамика на разпадане. Нарастващото внимание на властите върху въпросите на националната и икономическата сигурност създава нови усложнения при вземането на стратегически решения за бизнеса.
Шест арени на надпревара
Многополюсната динамика създава икономическа конкуренция в области, които обещават трайно стратегическо предимство за едни и големи главоболия за други. Експертите очертават шест нововъзникващи арени на конкуренция за бизнеса, които са съсредоточени около глобалните пазари и сигурността на веригите за доставки, както и развитието или достъпа до индустриални, технологични и човешки ресурси. Тъй като тези „бойни полета“ могат да бъдат източници както на възможности, така и на риск, организациите трябва да се ориентират в тях с далновидност, стратегически корекции и превантивно управление на риска.
1. Преструктуриране в търговията. Световната търговия остава устойчива, но моделите и партньорствата претърпяват голяма метаморфоза. Увеличените американски мита и двустранните споразумения с различни търговски партньори създават смесица от нови правила и бариери, които заместват дългогодишния, относително отворен световен пазар, основан на нормите на Световната търговска организация (СТО). Тези споразумения имат големи последици за бизнеса, който трябва да изпълнява ангажиментите, поети от правителствата.
САЩ, които представляват 13% от трансграничния износ, се стремят да отворят нови пазари. Повече от 85% от световната търговия със стоки обаче не включва САЩ. Отчасти в отговор на американските мита, останалите държави търсят нови търговски споразумения и форми на партньорство, като се стремят да поддържат отворен икономически ред. Геополитическата несигурност остава висока на фона на раздробения световен търговски пейзаж.
Този нов пейзаж принуждава компаниите да преоценят глобалните вериги за доставки, производствените си позиции и плановете си за директни инвестиции, всички повлияни от политики извън търговията, като например данъци и имиграция.
2. Битка в технологиите и изкуствения интелект. Възможностите на изкуствения интелект се очертаха като определящ атрибут на геополитическата конкуренция, с последици както за икономическата, така и за националната сигурност. САЩ и Китай са лидери в това състезание. Технологичните компании от тези две GenAI суперсили (от англ. Генеративен ИИ) са създали съответно 59% и 26% от най-добре представящите се големи езикови модели (LLM).
Очертава се и малка група страни в Европа, Азия и Близкия изток – „средните сили на GenAI“. Всяка от тях има различни силни страни и те могат да ѝ позволят да се конкурира като доставчик на технологии в регионален и дори глобален мащаб.
Надпреварата в изкуствения интелект има значителни последици за компаниите в сектори като проектиране и производство на полупроводници, производство на електроенергия (за да се отговори на нарастващото търсене от центровете за данни) и добив (на редкоземни минерали).
Друга голяма битка се води на полето на квантовите изчисления, където САЩ и Китай също се конкурират ожесточено. Тази радикална технология ще окаже голямо влияние върху криптографията, разработването на лекарства, финансите и материалознанието. Батериите, възобновяемата енергия, биотехнологиите и технологиите с двойна употреба са допълнителни области на технологична конкуренция.
3. Съревнование за таланти. Следствие от технологичната надпревара е осигуряването на достъп до таланти. Технологичният напредък бързо променя нуждите на бизнеса от кадри и умения. Конкуренцията между държавите, особено с изострящата се надпревара в областта на ИИ и демографските промени, става все по-интензивна и сложна. САЩ остават водещата дестинация за таланти, привличайки нетно 460 000 висококвалифицирани специалисти през 12-те месеца до август 2025 г., според BCG Top Talent Tracker. Следва Обединеното кралство с близо 190 000 души.
Страните от Персийския залив, водени от ОАЕ и Саудитска Арабия, са се превърнали в популярни дестинации, като се конкурират с Европа, Азия и англоезичния свят. Индия, утвърден глобален доставчик на специалисти с технически умения, е изпратила над 250 000 висококвалифицирани работници в чужбина през гореспоменатия период. Тя е основният източник на международно мобилни таланти в областта на STEM и изкуствения интелект (STEM от англ. акроним на Science, Technology, Engineering and Mathematics – наука, технологии, инженерство и математика).
4. Критично важни сектори. Веригите за доставки са свързани с мащаб, скорост и цена и тези приоритети все още имат значение. Но логиката на свят, в който силата е определящата характеристика, означава, че зависимостите се използват като лост в геополитическите отношения, което увеличава значението на сигурността и устойчивостта. Сигурността сега обхваща не само военните сили, но и много области на икономиката, което води до по-голяма държавна намеса. В световен мащаб интервенциите в индустриалната политика, мотивирани от съображения за национална и икономическа сигурност, включително мита, директно държавно участие и контрол върху износа, са нараснали 6 пъти от 2021 г. насам. Правителствата насочват активно капитал в сектори, които считат за критично важни.
Фокусът на интервенциите често е върху продукти или възлови точки във веригата за доставки, където зависимостите придобиват стратегическо значение. Обвързаностите между Пекин и Вашингтон са показателни. С производствен сектор, който вече е два пъти по-голям от този на САЩ, Китай присъства в много световни вериги за доставки. Пекин контролира и около 80% от добива и 85% от преработката на редкоземни елементи. В същото време Китай остава зависим от достъпа до технологични компоненти, а американските компании проектират повече от 90% от съвременните чипове и са водещите разработчици на критичен софтуер. И двете сили (както и други страни) използват подобни критични зависимости като геостратегическо предимство и за намаляване на зависимостта си от външни фактори.
5. Климатично раздалечаване. Измененията на климата остават акцент за властите и бизнеса, но наративът и фокусът се изместват. Енергийната сигурност (и разходите) често изпреварват декарбонизацията като най-важен фактор, движещ внедряването на технологии за възобновяема енергия. Китай е лидер в нисковъглеродните технологични продукти като електрически коли, батерии и слънчеви панели, както и в инвестициите във НЕИ (към края на 2024 г. Пекин е инсталирал 887 гигавата слънчева енергия, почти двойно повече от САЩ и Европа, взети заедно). Междувременно други страни, включително САЩ, продължават да фокусират енергийните си стратегии върху конвенционалните източници. На някои пазари, като например САЩ, стимулите за електрически коли, изчезват, което води до силно различаваща се национална или регионална пазарна динамика в някои индустрии – например, споменатата автомобилна.
Това различие в националните енергийни политики и задълбочаващите се разделения по отношение изменението на климата влияят на международната координация. Политиката на компаниите зависи от това къде произвеждат и на кои пазари предлагат. В Западна Европа да си „зелен“ все още се разглежда като важна корпоративна характеристика. В САЩ може да се наблюдава разделение между щати, по-фокусирани върху климата, от една страна, и по-малко фокусирани щати и федерално правителство, от друга. За Китай и някои страни от Глобалния Юг ВЕИ са част от търговските и енергийни национални стратегии.
6. Разширяване на конфликтите. Особено тревожна тенденция е разширяването и разпространението на въоръжени конфликти. С около 60 текущи междудържавни и граждански войни по целия свят (включително Украйна и Судан), както и множество тлеещи спорове (като Индия-Пакистан и Камбоджа-Тайланд), те са на най-високото си ниво от Втората световна война насам. Прекъсванията на бизнес операциите и веригите за доставки са икономически ефекти, допълващи загубата на човешки животи и страданието.
Някои конфликти отбелязват несигурен напредък към потенциално разрешаване. Но войната в Украйна продължава, а напрежението в Близкия изток остава високо. Намесата на САЩ във Венецуела в първите дни на 2026 г. създаде нов мощен шок за света с потенциал да пренареди сериозни пластове в бизнеса и международната търговия – все пак Каракас държи най-големите петролни запаси в света. Темата обаче излиза далеч извън търговията с петрол и изисква сериозно преосмисляне на управлението на риска, свързано с геополитическите и военни фактори.
Така наречените „операции в сивата зона“, например от страна на проруски играчи в Европа, продължават да засягат критична инфраструктура и съоръжения, свързани със сигурността. Конфликти възникват и в нови области, като космоса и подводния свят. Цифровите домейни са се превърнали в мишени, като кибератаките засягат широк кръг от бизнеси и организации. Изкуственият интелект открива нови уязвимости.
В заключение – многополюсността, различните национални политики и силната държавна намеса вече са факт в бизнес живота. Компаниите търсят предимства в един свят на несигурност и променливост. Лидерите трябва да развият способност за отчитане на геополитическите фактори при вземането на стратегически решения и да идентифицират възможностите за растеж чрез нови партньорства и пазари.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
