По книгите на професор д-р Будин Михов учат не само студентите в Кеймбридж, но и в цяла Великобритания, Австралия, Канада, САЩ, Южна Африка, Индия, Пакистан и много други страни. Години преди издаването им, издателствата по света ги рекламират във Филаделфия, Хановер, на панаири на книгата, раздават флаери за тях и пр.
Достигането на този колосален успех е изисквало изминаването на дълъг и труден път. Проф. Михов е завършил Медицинския университет в София, после е работил в Катедрата по биохимия на същия университет и след това е бил поканен да изнася лекции и да работи в експериментална лаборатория на Техническия университет в Мюнхен, Германия. Там направил откритие в областта на биохимията, което патентовал. Въз основа на този патент в Германия му създават специални условия, за да може да основе предприятие за научни открития и производства, необходими за диагностиката и лечението на човешките болести.
Издателството „Валтер де Гройтер“ пък му възлага да напише на немски език книга в областта на електрофорезата. Тя е издадена в Берлин и Ню Йорк. По-късно същото издателство му възлага да издаде на английски език най-голямата книга в света за теорията и практиката на електрофорезата (Electrophoresis. Theory and Practice), възлизаща на около 900 страници, която се издава в Берлин и Бостън. Тъй като интересът към този колосален труд е бил много голям по целия свят, издателството помолило проф. Михов да напише и нова книга, също на английски език, която да бъде в помощ не само на специалисти, но и на лаборанти, аспиранти, биолози и др.
Продължителността на човешкия живот в миналото е била около 40 години. Сега е над 70-80 години благодарение на създаването на нови лекарства, с които се лекуват неизлечими досега болести. За да се постигне тази цел, днешната медицина се нуждае от изучаване на молекулните и атомните механизми в клетките и точно на тяхното откриване се е посветил проф. Михов. Антибиотици, стероидни лекарства, хормони – как действат те? Как да стигне познанието на лекаря до най-интимните биохимични реакции в клетката, за да се намери точното лечение на болестите?
Нашият лекар е направил своя избор. Посветил е живота си, научната си дейност на всичко това. На откриване на оригинални методи за медицина на ново ниво, на изследването на ДНК и протеините, на сълзите, кръвния серум и т.н., и т.н. И всичко това е илюстрирал с медицински примери.
Да създадеш труд, който да се ползва от различни специалисти в областта на медицината и химията в цял свят – това не е шега. Вече десетки години проф. Михов работи в областта на молекулната медицина, фармакология, патология. Български професор със световна известност, ценен, уважаван и канен по целия свят. Значи и сред българите има световно известни учени. Знаещи, можещи, търсещи и търсени…
Всеизвестни, но не и в България!
Преди около 25 години Будин Михов написал учебника Химия в медицината на български език за нашите студенти, издаден от издателство Медицина и физкултура. С този учебник, и разбира се с много други публикации на различни езици той взема участие в конкурс за професор по химия към Медицинския факултет на Медицинския университет в София. Колеги обаче, за да му попречат да стане професор, го дали на съд „за плагиатство“. Но президиумът на ВАК (Висшата атестационна комисия) решил, че няма право да го отстрани докато няма решение на съда.
Съдебният процес продължил повече от 6 години, като минал през всички съдебни инстанции с участието на множество съдебни експертизи. Накрая делото завършило с решение на Върховния съд, в което е отсъдено, че плагиатство не съществува, а възбудителите на делото – осъдени. Само че конкурсът бил провален и Михов не получил полагащата му се научна степен.
Тази несправедливост го принудила да приеме покана от Кеймбридж за написването на двутомник на английски език. Кеймбридж, където са учили и работили най-големите световни умове, като Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Франсис Бейкън, Владимир Набоков, Джеймс Максуел, Джордж Байрон и др. Кеймбридж, чиито възпитаници са носители на близо 100 Нобелови награди.
За съжаление за България все още важи поговорката: „Никой не е станал пророк в своето село“. У нас е така, но учените от Кеймбридж преценили, че студентите им по медицина се нуждаят от трудовете на проф. Будин Михов…
Източник: Banker.bg
