Темата за влиянието на еврото върху инфлацията в една новоприсъединяваща се страна често е експлоатирана и преекспонирана въпреки наличните данни за реалните ефекти. Преди време Economic.bg направи собствено проучване на база официалните данни на Евростат какво се е случило с цените в последните присъединили се към еврозоната държави. То твърдо показа, че инфлационните процеси в една страна не са повлияни от смяната на валутата, а са в резултат на вече започнали преди години динамики, тенденции и събития.
В понеделник Фискалният съвет публикува свой анализ за движението на цените в няколко страни – Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия – преди и след въвеждането на еврото. Изведените данни представляват сравнение на хармонизираните средногодишни инфлационни ставки за няколко държави 3 години преди и 3 години след влизането им в еврозоната.
| 1 Януари | T-3 | T-2 |
T-1 Една година преди влизане в еврозоната |
T Непосредствено преди влизане в еврозоната |
T +1 Една година след влизане в еврозоната |
Т+2 | Т+3 |
| Словения – 2007 | 5.7 | 3.7 | 2.4 | 2.5 | 3.8 | 5.5 | 0.9 |
| Словакия – 2009 | 2.8 | 4.3 | 1.9 | 3.9 | 0.9 | 0.7 | 4.1 |
| Естония – 2011 | 6.7 | 10.6 | 0.2 | 2.7 | 5.1 | 4.2 | 3.3 |
| Латвия – 2014 | -1.2 | 4.2 | 2.3 | 0.0 | 0.7 | 0.2 | 0.1 |
| Литва – 2015 | 4.1 | 3.2 | 1.2 | 0.2 | -0.7 | 0.7 | 3.7 |
| Хърватия – 2023 | 0.8 | 0.0 | 2.7 | 10.6 | 8.5 | 4.0 | 4.4 |
Основните изводи
Ключовите изводи са, че преди въвеждане на еврото се наблюдава умерено до силно ускорение на инфлацията – силно в Естония, отрицателно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия.
През първата година след въвеждането на новата валута показателят се повишава в 3 държави – Словения (+1.3 п.п.), Естония (+2.4 п.п.) и Латвия (+0.7 п.п.). В други три той намалява – Словакия (-3 п.п.), Литва (-0.9 п.п.) и Хърватия (-2.1 п.п.).
През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките 6 държави. Въпреки завишените нива в Хърватия, данните показват реално по-ниска инфлация от периода непосредствено преди приемане на еврото“, посочват от Фискалния съвет.
Еднократен ефект
В заключение от консултативния орган подчертават, че смяната на валутата не предизвиква по-високи цени. Вместо това, те са резултат от реални фактори като: военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика.
Въвеждането на еврото е номинална промяна. Цените и доходите се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че и страната ни беше във валутен борд. Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените (инфлация) често е по-скоро психологическо, а не реално“, допълват от там.
Източник: Economic.bg
