Подреждането на кандидатските листи на „Продължаваме промяната – Демократична България“ за предстоящите предсрочни парламентарни избори озадачи не само симпатизантите, но и конкурентите. В обединението тече процес на оттегляне на знакови лица, изостряне на вътрешни противоречия и преформулиране на политическата идентичност на коалицията.
Отпадането от листите на Кирил Петков и Лена Бориславова, които са сред най-разпознаваемите фигури на „Продължаваме промяната“ е сигнал, че проектът ще бъде променен. Въпросът е в каква посока и с каква цел.
Бившият съпредседател на ПП и експремиер Кирил Петков няма да бъде кандидат за народен представител, тъй като не е заявил желание да участва в изборите. Съобщението бе направено от бившия премиер Николай Денков пред БНТ на 26 януари.
Той подчерта, че Петков остава член на партията, част е от Националния ѝ съвет и продължава да поддържа активен контакт с ръководството, но в момента работи по други проекти. Официалното обяснение бе сдържано, но политическият контекст прави темата значително по-сложна.
Петков напусна ръководството на формацията миналото лято след ареста на бившия заместник-кмет на София Никола Барбутов. Той еднолично пое политическата отговорност, като заяви, че Барбутов е негов кадър.
Паралелно с това самият Петков е подсъдим по две производства – едното заради ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, а другото е свързано с обществена поръчка. Макар ръководството на ПП да не прави пряка връзка между тези дела и решението му да не участва в изборите, тези обстоятелства са очевидни.
Само дни по-рано стана ясно, че и Лена Бориславова няма да бъде част от листите на ПП–ДБ. Новината пак беше съобщена от Николай Денков, а впоследствие потвърдена от самата Бориславова с публикация във „Фейсбук“. В нея тя обяви, че след четири „брутални години“ на политическия терен е взела решение да не участва в предстоящите предсрочни парламентарни избори.
Бориславова обвърза политическото си оттегляне с постигнатото през този период, а по-точно с усилията за скъсване с почти пълния енергиен монопол от Русия, напредъка по присъединяването към Шенген и Еврозоната, оказаната помощ на Украйна в първите дни на войната, както и със съпротивата срещу „овладяната съдебна система на олигархичния модел на Борисов и Пеевски“.
Тя подчерта, че в последните месеци работи активно по два нови проекта, с които възнамерява да се противопостави по нов начин на произвола, безнаказаността и деградацията на политическия тон. Денков потвърди, че има представа за тези инициативи, но отказа да разкрие подробности.
Преди официалното си решение Бориславова вече беше дала индикации, че има напрежение около листите. В публикация във Фейсбук тя написа, че е „много показателно“, когато избираемите места свършат, как доскорошните народни представители избират да направят своя преход.
Макар текстът да имаше по-абстрактен характер, той беше интерпретиран от мнозина политически коментатори като критика към вътрешните процеси в ПП и към отстраняването на фигури като Даниел Лорер и Явор Божанков.
Коментарът на Елисавета Белобрадова от ДБ във Фейсбук за Бориславова добави още едно измерение към дебата – за цената на политиката и особено за натиска върху жените на първа линия. Според нея идеята за повече млади хора в политиката е добра, но какво се случва с тях след четири години? Тя намекна, че бързото им „изгаряне“ не е особено печеливш ход.
Лорер и Божанков пък се оказаха извън листите след конфликт с партийното ръководство в началото на този парламент, когато отказаха да се съобразят с партийната линия при избора на председател на Народното събрание. Лорер беше изключен от „Продължаваме промяната“, докато Божанков не беше формално санкциониран, тъй като е част от гражданската квота.
По настояване на „Демократична България“ двамата останаха в парламентарната група на ПП–ДБ. Въпреки това отдавна е ясно, че няма да бъдат включени в листите на ПП. Появиха се и сигнали, че ДБ би могла да включи Божанков в своята кандидатска листа.
Засега ПП и ДБ настояват, че реалното обсъждане на листите тепърва предстои. Националният съвет на „Продължаваме промяната“ на 24 януари вече даде мандат на Изпълнителния съвет да сключи коалиционно споразумение с формациите от „Демократична България“ при ясно разписани условия – запазване на съотношението и разпределението на листите от изборите през октомври 2024 г. и недопускане на кандидати, изключени от някоя от партиите в коалицията.
Председателят на ПП Асен Василев очерта и по-широкия политически хоризонт, в който коалицията вижда участието си в изборите. Акцентът е разграждане на корупционния модел чрез законодателни промени, привличане на активни представители на гражданското общество и младежи от протестите, както и формулиране на нова национална цел след влизането на България в еврозоната.
Василев заговори и за федерализация на Европейския съюз, обща европейска армия и необходимостта България ясно да заяви своята геополитическа посока.
Промяната на курса явно не търпи отлагане. Румен Радев се оттегли от президентския пост и слезе на политическия терен за предстоящите избори, които най- вероятно ще са през март. Това със сигурност ще лиши ПП-ДБ от позицията на основни борци срещу корупцията и смяна на управленския модел, в който властват политици като Бойко Борисов и Делян Пеевски.
От друга страна обединението си е поставило амбициозната цел да постигнат мнозинство от 121 гласа за самостоятелно управление след изборите. Но въпреки засилването на позицията му след протестите, които свалиха правителството на Росен Желязков, това изглежда трудно осъществимо.
Под голяма въпросителна е и евентуално коалиране с Радев, защото сериозна част от избирателите на ПП-ДБ не одобряват позицията на експрезидента спрямо Украйна, смятат го за проруски политик и „троянски кон“ на Виктор Орбан в Европейския съюз.
Ако изборите се проведат в края на март, партиите имат съвсем малко време да изградят концепциите си и да договорят евентуални партньорства. Едно е сигурно, предстои интересен вот с нови играчи, нови сметки и да се надяваме по-отговорни решения.
Източник: Banker.bg
