Решението на президента Румен Радев да подаде оставка от поста си с намерение да излезе на терена на партийната политика предизвика лавина от емоции, очаквания и прогнози. Ако преобладава мнението, че това ще предизвика сериозни промени в българската политическа действителност, то вече се очертават различни предположения колко мащабна и трайна ще бъде тази промяна. Няма съществени възражения срещу потенциала на Радев и оглавена от него формация да постигне убедителна победа, но все още е трудно да се оцени дали и кога този потенциал ще бъде реализиран, а също кои са най-важните характеристики, определящи крайния ефект.
Тъй като за самата зараждаща се формация почти липсват надеждни данни, засега е по-разумно да се вгледаме в основния фактор, който неизменно определя изборните резултати – Негово Величество Избирателят. Разбира се, отсега е трудно да предвидим как ще гласуват българите, но има достатъчно основания да потърсим отговор на най-важния въпрос –
ще се повиши ли чувствително избирателната активност.
При сегашните нива на крайно ниска активност резултатите са общо взето предвидими в кръга на познатите играчи, докато същественото повишаване на участието ще бъде знак (с голяма степен на вероятност) за мащаба на подкрепата за Румен Радев.
Една част от наблюдателите, най-вече нескрити поддръжници на бившия президент, твърдят, че неговото явяване ще вдигне „голяма“ или дори „огромна“ вълна, която ще помете или поне ще обезсили днешните системни партии. Тук чуваме и прогнози за 100, дори 120 и повече мандата, които ще спечели ръководената от Радев формация. Други са скептични към подобни мащаби на влиянието му и му дават по-скромни резултати, въпреки че почти никой не отрича шансовете му да победи на изборите, вероятно през втората половина на април. Но какви би трябвало да са промените в избирателната активност, които биха били необходими за голяма или дори съкрушителна победа на Радев? А също така,
постижима ли е такава бърза и мащабна динамика?
Нека първо погледнем резултатите от последните парламентарни избори през октомври 2024 година. Тогава до урните отидоха малко под 2 млн. и 600 хил. избиратели. От тях към новата формация на Радев биха могли да се прелеят не повече от 350-400 хиляди гласа, и то при хипотезата, че за нея ще гласуват по-голямата част от избирателите на БСП, АПС и ИТН (което на свой ред автоматично означава тяхното елиминиране от парламента) и може би част от тези на „Възраждане“, което ще минимизира нейното представителство. Малко вероятно е партията на президента да „откърти“ съществени парчета от електоралния корпус на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС „Ново начало“. Трябва да се допусне възможността ПП-ДБ да извлекат някакви дивиденти от „свежата млада кръв“ на протестите, но предвид числеността и особеностите на мотивацията на Джен Зи, това едва ли ще има голяма тежест за общата маса на активността.
Иначе казано, за да получи 100 депутатски мандата в бъдещия парламент, формацията на Радев трябва да спечели допълнително поне още 600 хил. гласа (освен евентуално „изсмуканите“ от днешните партии), които биха могли да дойдат единствено от „мълчаливото мнозинство“ на трайно негласуващите през последните десетина години. Това означава на свой ред, че за подобен развой ще е нужно активността да достигне поне 3,2-3,3 милиона. А за постигане на абсолютно мнозинство от 121 мандата тя трябва да скочи до немислимите днес 3,5-3,6 милиона. С други думи,
до урните трябва да отидат 1 млн. българи повече
в сравнение с есента на 2024 година.
Какви са вероятните последици на подобно електорално „цунами“? Да започнем с ефектите върху най-малките, тези които отсега танцуват по ръба на острието на бариерата от 4 процента. При активност от порядъка на 3,5-3,6 милиона 4-процентовата бариера ще скочи над 140 хил. гласа, което означава гарантирано изпадане от парламента на МЕЧ и „Величие“ и почти сигурно – на АПС, ИТН и БСП, ако се потвърди предположението, че немалка част от техните избиратели ще се преориентират към президентската формация. От друга страна, ще се формира петпартиен парламент с допълнително преразпределяне на мандати в полза на най-големите групи. При такова развитие и вероятна убедителна победа на партията на Радев, президентът ще се доближи плътно до границата на парламентарното мнозинство.
И така, въпросът е: в състояние ли са новите политически субекти (предимно Радев, но и други по-малки новопоявили се формации) да привлекат един милион нови (отдавна негласували) избиратели в избирателните секции? При това, за много кратък срок (максимум три месеца), при старите правила и малка вероятност за съществено ограничаване на практиките на контролиран вот (дори да бъде назначен добросъвестен и оправен вътрешен министър). Да добавим и
липсата на ясен политически профил на новата (новите) формации,
неизвестностите около лицата, които ще влязат в листите и трудностите за изграждане на организационна предизборна инфраструктура. Дали харизмата на Радев ще е достатъчна за справяне с всички изброени (а може би и други) предизвикателства?
Отговорът на този въпрос е много труден, тъй като не знаем почти нищо за портрета и специфичните мотиви на различните социални групи, съставляващи огромното множество на трайно негласуващите (или гласуващите с опцията „не подкрепям никого“) през последните години. Може би една част от тях наистина само чакат някой като Радев, за да си го изкарат на политическата каста, но сигурно има и доста по-дълбоко разочаровани и отвратени от политиката.
Отделен въпрос, който се нуждае от допълнително проучване, е какъв е
реалният обхват на „собствения“, личен електорат на Радев.
На президентските избори пред 2021 г. той бе оценяван на около 300 хил. гласа, избиратели, които са гласували само за него, но не и за някоя от явилите се на паралелно проведените парламентарни избори партии. Но какви са измеренията на този специфичен електорален сегмент днес, предстои да видим. Разбира се, ако социолозите се заинтересуват от наистина интересните предизборни потайности.
Каквито и да са предполагаемите обстоятелства, мащабите на предизвикателството пред Румен Радев са огромни, и то дори да се ограничим до спечелването на изборите. Как и с кого би управлявал бившият президент е отделна тема, която предстои да бъде разнищвана.
Източник: Banker.bg
