Комисията по международна търговия на Европейския парламент направи на 28 януари решителна стъпка за защита на европейската стоманодобивна индустрия. Евродепутатите разгледаха серия от мерки срещу негативните ефекти от глобалното свръхпроизводство на стомана. С 36 гласа „за“, 2 „против“ и 5 „въздържал се“ комисията прие позицията си по регламент, който цели да ограничи нарастващия натиск от внос и да стабилизира сектора, който все по-често е определян като стратегически за икономическата стабилност на Европейския съюз.
Решението идва в изключително чувствителен момент. Глобалните защитни мерки за стоманата, които бяха въведени от ЕС през 2018 г. в рамките на правилата на Световната търговска организация, ще изтекат на 30 юни 2026 година. Ако не бъдат заменени с нов инструмент, европейската индустрия ще бъде изправена пред пълния ефект на световния свръхкапацитет, който не само не намалява, а продължава да расте. Очакванията са той да достигне 721 милиона тона до 2027 година. По официални данни на Европейската комисия този обем надвишава повече от пет пъти годишното потребление на стомана в ЕС.
Съюзът разполага с третия по големина пазар на стомана в света, а секторът осигурява над 300 000 работни места. Въпреки това индустрията е подложена на критичен натиск. През 2024 г. използването на производствения капацитет е около 67%, което е далеч под нивата, необходими да направят този сектор печеливш. Това постави под въпрос способността на компаниите да инвестират както в модернизация, така и в декарбонизация, както изисква от бизнеса Зелената сделка.
В по-общ план, от 2007 г. насам Европа е загубила приблизително 65 милиона тона производствен капацитет и до 100 000 работни места, а през последните десет години производството на стомана на континента е намаляло с близо една четвърт.
Поради тези причини, одобреният от комисията по международна търговия в ЕП текст предвижда значително затягане на режима за внос. Квотите за безмитен внос ще бъдат намалени до 18.3 милиона тона годишно, което представлява ограничение от 47% спрямо нивата за 2024-та. За количествата над тази граница, както и за стоманени продукти извън обхвата на квотите, ще се прилага мито от 50 процента.
Целта е да се ограничи превръщането на ЕС в „пристанище“ за излишната световна стомана, което вече доведе до спад в европейското производство и допълнително свиване на капацитета.
Проектът за регламент включва и по-строги правила за проследяване на вноса. Вносителите ще бъдат задължени да предоставят по-ясни доказателства за произхода на използваната стомана, с което се цели ограничаване на заобикалянето на правилата и пренасочване на продукция през трети държави.
В същото време евродепутатите подчертаха, че новият механизъм трябва да бъде напълно съвместим с правилата на СТО, за да се избегнат бъдещи търговски спорове и евентуални глоби.
Съществен елемент от пакета е и пълната забрана за внос на стомана от Русия и Беларус. Мярката има ясно геополитическо измерение и е част от по-широкия санкционен режим на ЕС след руската инвазия в Украйна.
Докладчикът по темата Карин Карлсбро подчерта, че производството на стомана е стратегически приоритет за Европа. Според нея в условията на геополитическа несигурност силната стоманодобивна индустрия е от ключово значение за устойчивостта на блока.
Исторически тази индустрия е в самите основи на европейската интеграция още от създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 година. През десетилетията секторът премина през какви ли не трансформации, но никога не е бил изправен пред толкова сложна комбинация от предизвикателства – световен свръхкапацитет, нелоялна конкуренция, високи енергийни разходи и амбициозни климатични цели.
В края на 2024-та водещи европейски производители, обединени в организацията Eurofer, предупредиха, че индустрията преживява най-тежката си криза от 2009 г. насам. Компании като ArcelorMittal Europe, Tata Steel и Salzgitter заявиха, че без спешни мерки ще бъде трудно да се запази жизнеспособна стоманодобивна индустрия, която да инвестира в декарбонизация до 2030 г. и след това. Те посочват като основни причини свръхкапацитета, нелоялната търговия и високите цени на енергията в ЕС, които, въпреки известния спад, остават значително над нивата отпреди 2022 година.
В центъра на проблема неизменно стои Китай. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие световният свръхкапацитет достига 551 милиона тона през 2023 г., а до 2026-та се очаква инсталиране на допълнителни мощности от още 157 милиона тона. Кризата в китайския сектор на недвижимите имоти ограничава вътрешното търсене, а щедрите държавни субсидии позволяват на производителите да изнасят на изкуствено занижени цени.
Това вече доведе до сериозни сътресения в други региони, включително Латинска Америка, където затварянето на комбината Huachipato в Чили се превърна в зловещ пример за последиците от тази конкуренция.
Вече е ясно, че ЕС тръгва по пътя, който вече поеха Съединените щати и други икономики – към по-твърда търговска защита. Предстоят преговори със Съвета на ЕС за окончателния текст на регламента през пролетта. Залогът обаче надхвърля съдбата на един сектор. Става дума за способността на Европа да защити индустриалната си база и работните си места в свят на засилващи се търговски конфликти и геополитическо разделение.
Източник: Banker.bg
