Пълната забрана на така наречените „вечни химикали“, която обсъжда Европейската комисия (ЕК), би могла да намали разходите за здравни грижи и околна среда със 110 милиарда евро до 2050 г., по оценка на експертите. Групата химикали, известни като PFAS, или пер- и полифлуороалкилни вещества, наброява над 10 000 и се среща във всичко – от пяната на пожарогасителите до водоустойчивите дрехи и полупроводници. Те са известни със своята издържливост в околната среда и са свързани с рак и безплодие.
В проучване, публикувано в средата на седмицата, ЕК посочва, че ако сегашното законодателство не се промени, разходите за управление на здравословните проблеми, произтичащи от излагане на някои PFAS, обеззаразяването на повече обекти и управлението на замърсяването с PFAS биха могли да достигнат 440 милиарда евро в Европейското икономическо пространство до 2050 година.
Тази сума не включва въздействието върху екосистемите, което според експертите „не може да бъде определено количествено“. В изследването са ограничени и разходите за здравеопазване до четири по-широки групи от въпросните „вечни химикали“, включително перфлуороктанова киселина, която се използва в опаковки за храни и почистващи препарати, и перфлуороктан сулфонат, който се намира в дрехи и килими, тъй като нарастващите нива на други видове PFAS в кръвния серум не са достатъчно проучени.
Ако бъде въведена пълна забрана на PFAS, тези разходи биха намалели до 330 милиарда евро до 2050 г., се посочва в проучването.
Норвегия, Германия, Швеция, Дания и Нидерландия представиха предложение за ограничаване на PFAS до Европейската агенция по химикалите (ECHA) през 2023 г. – първата стъпка към забрана на веществата в целия ЕС. ECHA в момента проучва последиците от подобно ограничение. През август тя заяви, че разглежда сценарии за определени химикали, които не могат лесно да бъдат заменени, да бъдат изключени от забраната.
В официално изявление по повод предложената за първи път забрана, индустриалната организация на производителите на химикали в общността Cefic заяви, че подкрепя „балансирани регулаторни мерки за PFAS“. Но е загрижена, че ограничението може да доведе до „нарушения на веригите за принадена стойност и ще елиминира ключови приложения в батерии, полупроводници, електрически превозни средства и производство на възобновяема енергия“ и ще разубеди производителите да инвестират в ЕС.
Големи химически компании вече започнаха тихомълком да прекратяват производството на някои от веществата, тъй като рискът от съдебни спорове се увеличава. Активисти заявиха, че за да покрият разходите за почистване на PFAS, които заради силната връзка между въглеродните и флуорните молекули са трудни за разграждане, компаниите трябва да плащат въз основа на замърсяването, което произвеждат.
Ноеми Жегу от звеното за политиката за химикалите в неправителствената организация „Европейско бюро по околна среда“ заяви, че „никой не трябва да бъде тровен и след това да му бъде изпратена сметката за почистването. И все пак точно това се случва с PFAS“. „Време е да се приложи принципът „замърсителят плаща“ и разчитаме на Комисията да въведе стабилна рамка, за да го превърне в реалност“, допълва тя.
Брюксел отбелязва, че в сценарий, при който предложените стандарти за качество на околната среда за подземните и повърхностните води бъдат напълно спазени, разходите за здравеопазване и почистване биха могли да достигнат 1.7 трилиона евро до 2050 г, въпреки намаляването на разходите за здравеопазване, поради налагащото се скъпо пречистване на отпадъчни води.
В изследването се посочва, че пълната забрана „се очаква да има най-ниската социална цена от замърсяването с PFAS… главно защото спирането на производството и употребата на химическите замърсители би намалило емисиите, а това ще доведе до постепенно намаляване на разходите за здравеопазване“.
Източник: Banker.bg
