Енергийната и икономическата криза в Куба навлиза в още по-тежка фаза, която по оценка на редица международни анализатори може да се превърне в най-тежкото изпитание за комунистическия режим от 1959 г. насам.
Комбинацията от американската блокада срещу Венецуела, засиления натиск на Вашингтон върху Мексико и директните мерки срещу доставките на горива за Хавана лишиха острова от двата му основни и относително стабилни източника на петрол и мазут.
Тези ресурси са жизненоважни за производството на електроенергия в страната с остаряла и амортизирана инфраструктура и минимално собствено производство. Според данни на компанията Kpler, цитирани от „Файненшъл Таймс“, при сегашните нива на потребление и скромния вътрешен добив на петрол, наличните количества в Куба няма да стигнат задълго.
Икономиката на страната и без това е на ръба на колапса, а без нови доставки на горива кризата може да достигне мащаби, които „да застрашат самото съществуване на кубинския режим“.
Конкретните числа показват, че с всеки изминал час ситуацията става все по-тежка. От началото на годината Куба е получила едва 84 900 барела петрол от една-единствена доставка от Мексико. Преизчислено като среднодневен внос, това означава около 3000 барела дневно, което е над 12 пъти по-малко в сравнение с 2025 г., когато страната е внасяла приблизително 37 000 барела дневно от всички доставчици.
Дори ако тази ограничена доставка се добави към приблизително 460 000 барела, съхранявани в кубинските петролни складове в началото на годината, запасите са достатъчни за едва 15–20 дни.
Паралелно с това Куба изчерпва и мазута, който е ключов за електроцентралите на острова. До средата на 2025 г. единственият доставчик на мазут беше Венецуела, а последният товар с гориво е пристигнал през ноември. Оттогава насам доставки няма, което поставя под въпрос способността на страната да поддържа базово електроснабдяване.
Тежката криза започна на 11 януари, само два дни след последната мексиканска пратка и седмица след залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро от американските военни при операция в Каракас. Тогава американският президент Доналд Тръмп обяви, че Куба няма да получава повече петрол.
Според американската страна кубинските тайни служби отдавна са подпомагали режима на Мадуро. Като доказателство бе посочено, че по време на операцията в Каракас са били убити десетки кубински сътрудници.
Тази седмица Тръмп заяви, че кубинският режим е „много близо до колапс“, а според експерта по енергетика от Тексаския университет Хорхе Пиньон, ако в следващите седмици не пристигнат нови доставки на петрол, страната ще се изправи пред „сериозна криза“. Тези предупреждения се вписват в по-широката стратегия на Вашингтон, насочена към смяна на режима в Хавана. Все повече американски анализатори твърдят, че администрацията на Тръмп иска да постигне тази цел до края на годината.
Дори и без петролната блокада Куба вече беше затънала в най-дълбоката и продължителна икономическа криза в съвременната си история. По данни на демографа от Хавана Карлос Албизу-Кампос около една четвърт от населението – повече от 2,7 милиона души, е напуснало страната от 2020 г. насам. Социалните последици са драматични, защото почти 90% от кубинците живеят в крайна бедност, а около 70% от тях не могат да си позволят дори едно редовно хранене на ден.
Над 70% от анкетираните в проучване на Обсерваторията за социални права посочват недостига на храна и постоянните прекъсвания на тока като основни проблеми, като в някои региони електричеството спира за 18 или повече часа дневно.
Куба получаваше около 40% от петрола си от Венецуела, при това на преференциални цени. Ситуацията се влоши рязко в края на миналата година, когато Тръмп наложи морска блокада срещу Венецуела и американски военни кораби започнаха да задържат танкери с петрол. Един от конфискуваните танкери е превозвал над 1 милион барела, предназначени за Куба.
Мексико, което миналата година беше най-големият доставчик на петрол за острова, се оказва в много рискована позиция. САЩ настояват доставките за Хавана да бъдат прекратени, а самото Мексико е изправено пред заплахи от страна на Тръмп за военни действия срещу наркокартелите и предстоящото предоговаряне на споразумението за свободна търговия, което включва и Канада. Ако Куба загуби и мексиканския петрол, тя ще се окаже в изключително тежко положение.
Междувременно Белият дом обяви извънредно положение заради „изключителната заплаха“, която Куба представлява за американската национална сигурност. С указ, подписан от Тръмп, САЩ си дадоха правото да налагат допълнителни мита върху вноса от всяка страна, която пряко или косвено доставя петрол на Куба.
В документа се посочва, че кубинските власти си сътрудничат с държави и организации, враждебни към САЩ, включително Русия, Китай, Иран, „Хамас“ и „Хизбула“, както и че дестабилизират региона чрез миграция и разпространение на комунистически идеи.
Тръмп многократно каза, че „за Куба няма да има повече петрол“ без споразумение с Вашингтон.
Кубинското правителство реагира остро. Външният министър Бруно Родригес Пария осъди на 28 януари действията на САЩ и обвини Вашингтон в изнудване, принуда и нарушаване на принципите на свободната търговия. По думите му САЩ се опитват да принудят други държави да се присъединят към широко осъжданото ембарго срещу Куба, като заплашват отказалите се с произволни и несправедливи мита.
Всичко това се случва в момент, когато Куба вече покрива едва около половината от нуждите си от електроенергия. Кубинският режим тласка страната към още по-страшна бедност и от години не предлага алтернативи. Този модел със сигурност трябва да бъде променен, но не и чрез подлагане на кубинците на глад и крайна мизерия.
Неприятното е и че американският президент очаква Хавана да „сключи сделка“ с Вашингтон, но не казва каква. Анализатори са изчислили, че Тръмп изпълнява само една от четири заплахи. Не се знае обаче Куба какъв късмет ще извади.
Източник: Banker.bg
