България е пета по нетно получаване на средства от Европейския съюз. Това показва справка на „Банкеръ”, базирана на евростатистиката. Логично най-големите нетни получатели на средства от единния бюджет (т.е. държавите, които взимат повече пари от ЕС, отколкото внасят) обикновено са страни с по-ниски доходи, които получават значителни средства по кохезионна политика и регионално развитие, селскостопански субсидии и програми за възстановяване (например NextGenerationEU). Затова и в абсолютни суми най-много нетни средства от ЕС получават Полша, Румъния, Унгария и Гърция, следвани от България.
България е нетен получател от бюджета на ЕС – с около +2 млрд. евро през 2023 г. според последни данни на Европейската комисия.
Цифрите са неоспорими, въпреки че както у нас, така и в Европа има редица политици, които не спират да твърдят или внушават, че техните държави получават по-малко, отколкото плащат. Това е така, но за най-развитите държави на Стария континент.
Конкретно в България представители на „Възраждане“ нееднократно поставят под въпрос ползите от ЕС и го обвиняват в „отнемане на суверенитет“ или икономически щети. Често се правят внушения, че сме загубили от членството или че плащаме повече, отколкото получаваме, въпреки нетния положителен ефект за страната.
Хайде да влезем в „кухнята”. Договорът за функциониране на ЕС задължава всяка от 27-те държави членки да внася годишна вноска в общия бюджет на съюза. За разлика от начина, по който се формират бюджетите на отделните държави, включително и този на България, където е възможно разходите да надвишават приходите (т.е. да има дефицит), в бюджета на общността приходите и разходите задължително трябва да бъдат изравнени.
Има два основни източника на приходи в европейската хазна – собствени ресурси и други източници. Традиционни собствени ресурси са митата върху вноса от трети държави, глоби и други, процент от ДДС на всяка страна членка (обикновено около 0.3%), годишните вноски на база брутния национален доход, както и таксите от 0,80 евро за всеки килограм нерециклирани пластмасови отпадъци.
Най-голям дял от собствените приходи в бюджета на ЕС заемат средствата от националните вноски – те представляват над 70% от общите постъпления. Според нашето Министерство на финансите „това е т. нар. балансиращ ресурс, който следва да осигурява необходимите приходи за покриване на разходите, надвишаващи сумата, финансирана от останалите ресурси“.
При изготвянето на бюджета на Евросъюза първо се прави план-сметка колко пари предстои да бъдат изхарчени по различните пера. После се събират средствата, които ще обезпечат тези разходи, като се започва с част от собствените източници. След сумирането на постъпленията от митата, глобите, ДДС и таксата за нерециклираните пластмасови отпадъци, остатъкът от необходимия финансов ресурс за обезпечаване на планираните разходи се осигурява чрез годишните вноски на държавите членки.
Размерът на годишните вноски зависи от две неща – колко пари трябва да се съберат и какъв е брутният национален доход (БНД) на всяка страна. Това е и причината този размер да варира всяка година.
В същото време, за да се осигури предвидимост, защита на икономиките на страните и справедливост в разпределението на финансовата тежест при формирането на бюджета на ЕС, с многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. е предвидено ограничение на размера на дължимата вноската до 1.4% от БНД на общността (сборът от БНД на всички държави членки).
При присъединяването ни към Европейския съюз през 2007 г. годишната вноска на България възлизаше на 595 млн. лева, като трайната тенденция оттогава досега е да нараства. По данни на финансовото министерство за 2024 г. тя е 1.5902 млрд. лева. А според бюджета за 2025-та предвиденият размер на вноската е за 2.02 млрд. лева.
По последни данни на Евробарометър 74% от европейските граждани смятат, че тяхната страна печели от това, че е член на ЕС. 59% са оптимисти за бъдещето на общността, а 67% са убедени, че съюзът е остров на стабилност в разтревожения свят. За България цифрата е 46 на сто.
Източник: Banker.bg
