След продължили с месеци политически спорове и политическа патова ситуация, държавният бюджет на Франция за 2026 г. беше приет окончателно приет във вечерните часове на 2 февруари, след като парламентът отхвърли две предложения за вот на недоверие – победа за десноцентристкото правителство на малцинството на премиера Себастиан Льокорню.
Предложенията бяха внесени в парламента в отговор на решението на Льокорню на 30 януари да се позове на член 49.3 от конституцията, който позволява на правителството да приема законодателство без гласуване от депутатите. Едната заявка беше на крайнодесния Национален сбор и събра само 135 гласа от необходимите за свалянето на кабинета 289. Другата беше на леви партии, с изключение на социалистите, и тя беше подкрепена от 260 законодатели. Тъй като и двете се провалиха, бюджетът беше приет автоматично. Парламентарният вот е последната глава от дълъг и бурен процес, който показа дълбоките разделения във фрагментирания френски парламент.
В съобщение, публикувано в социалната платформа X, Льокорню изрази задоволството си, че Франция „най-накрая“ има бюджет: „Бюджет, който прави ясен избор и разглежда основни приоритети. Бюджет, който съдържа публичните разходи и не повишава данъците за домакинствата и бизнеса.“. Той уточни, че това „не е текст на правителството“, а „резултат от парламентарен компромис, включващ изменения от всички групи“. И добави, че ще внесе бюджета в Конституционния съвет, за да гарантира, че той е в съответствие с конституцията на страната.
Откакто предсрочните избори през 2024 г. доведоха до парламент без преобладаващо мнозинство, законодателите многократно не успяваха да постигнат компромис как да се справят с влошаващите се публични финанси на страната. Бюджетният провал взе главите на двама от предшествениците на Льокорню. Без стабилно мнозинство той в крайна сметка реши да прокара законопроекта без гласуване.
Парламентарния дебат на 2 февруари качи високо градуса на напрежението. Премиерът обвини части от опозицията в създаване на „перманентен безпорядък“, твърдейки, че блокирането на бюджетните преговори в такъв момент е безотговорно. Крайнодесният Национален сбор пък осъди това, което нарече „бюджет на наказание и лишения“, призовавайки законодателите да гласуват за сваляне на правителството.
Разногласия в лагера на управляващите
Бюджетът не убеди всички съюзници на правителството. Няколко депутати от центъра и десницата открито поставиха под въпрос дали заложената цел за намаляване на публичния дефицит до 5% от БВП през 2026 г. от 5.4% през 2025 г. е реалистична. Да не говорим, че окончателният му вариант и текстовете за разходите за социални помощи носят белези на компромиси с левицата, като основен сред тях е отказът от трудно извоюваното от президента Еманюел Макрон увеличение на пенсионната възраст от 62 на 64 години.
Навремето подкрепящият бизнес Макрон беше принуден да удължи първоначално замисления като едногодишен данък върху компаниите, които генерират продажби във Франция за над 1 млрд. евро. А правителството му се отказа от обещанието си да намали така наречените данъци върху производството, които компаниите плащат за вътрешните си дейности, а не за печалбите.
Льокорню заяви, че подобни промени в политиката са цената, която трябва да се плати за осигуряване на политическа стабилност и осигуряване на бюджет, който включва и увеличение на военните разходи. „Време е да се премине към други неща и Франция да има бюджет“, каза той.
Франция е под нарастващ натиск от Европейския съюз и агенциите за кредитен рейтинг да ограничи дълга си, което прави бюджетната дисциплина политически приоритет. Съотношението на дълга към БВП на страната е третото по големина в блока след Гърция и Италия от близо два пъти над тавана от 60% на ЕС.
Съгласно план-сметката на кабинета, предприятията трябва да поемат няколко увеличения на данъците, включително допълнителен налог върху печалбите на големи корпорации, който се очаква да донесе над 7 милиарда евро. Заложено е и увеличение на военните разходи с 6.5 млрд. евро. Държавният дефицит се прогнозира на около 132 милиарда евро, като цяло непроменен спрямо миналата година.
Агнес Пание-Рюнаше – депутат от лагера на президента Еманюел Макрон, заяви, че бюджетът „не подготвя бъдещето“ и предупреди, че по-високите данъци могат да навредят на икономическата активност. Тя твърди, че някои компании вече са замразили наемането на персонал, докато чакат яснота за новите фискални мерки.
Разделена левица и социалистите като балансьор.
Вляво разделенията остават остри. Крайнолявата партия „Непокорена Франция“ и Зелените настояваха Социалистическата партия да подкрепи вот на недоверие. Социалистите обаче ясно заявиха, че няма да подкрепят предложенията, което на практика гарантира оцеляването на правителството.
В замяна те си осигуриха няколко отстъпки, най-символичната от които е спирането на крайно непопулярната пенсионна реформа, която би повишила възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Мярката беше отложена за след президентските избори догодина. Както и няколко желани мзаерки, включително храна за едно евро за студенти и увеличение на допълнителното плащане за работници с ниски доходи. Не успяха обаче да осигурят подкрепа за предложения данък върху състоянието на свръхбогатите
Координаторът на „Непокорна Франция“ Мануел Бомпар отхвърли отстъпките, спечелени от социалистите, като безсмислени, докато депутатът от „Зелените“ Сандрин Русо им напомни, че остават в опозиция.
Бурният политически пейзаж докара Франция до третия най-голям бюджетен дефицит в ЕС към края на 2024-а – 5.8% от БВП – по-нисък единствено от Румъния с 9.3% и Полша с 6.5%, според Евростат. Въпреки обещаното затягане на бюджетната дисциплина, Париж е далеч от фиксирания в Пакта за стабилност и растеж на блока лимит на бюджетния недостиг от 3% от БВП, но се стреми да го постигне до 2029 година.
Пазарът на облигации на страната се стабилизира през последните седмици, след като инвеститорите реагираха благосклонно на нарастващата вероятност за приемане на бюджета и охлаждане на политическия риск. Допълнителният лихвен процент по френските 10-годишни облигации над аналогичните по срочност германски дългови книжа падна под 0.6 процентни пункта през последните дни, за първи път, откакто Макрон свика и загуби предсрочните избори през юни 2024 година.
Инвеститорите обаче предупреждават, че спредовете могат да се разширят отново преди президентските избори през 2027-а, като крайнодесните в момента водят в социологическите проучвания.
Пиер Московиси – първият председател на Сметната палата на Франция и бивш еврокомисар по икономическите и финансови въпроси, заяви пред новинарския канал LCI, че намаляването на дефицита став „твърде бавно“. „Ако искаме Франция да си върне суверенитета и капацитета си за действие, трябва да намалим дефицитите си“, каза той. Още повече, добави той, защото в година на президентски избори „нищо няма да се случи“ по отношение на реформи или непопулярни съкращения на разходите.
Източник: Banker.bg
