Парламентарната комисия по труда и социалната политика прие с 13 гласа „За“, 4 „Против“ и нито един „Въздържал се“ Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, предложен от Министерския съвет. Това стана в отсъствието на ресорния министър – Борислав Гуцанов. Народният представител от БСП-Обединена левица – Нина Димитрова обясни, че от нейната парламентарна група няма да подкрепят законопроекта.
Диана Йорданова от КФН- Комисията за финансов надзор обясни, че с предлаганите промени на практика цялата сума по партидата на лицата – брутните вноски, плюс натрупаната доходност по партидите през годините в резултат на инвестиране – ще бъде базата, от която ще се изчислява първоначалният размер на пенсията. Пенсионните компании ще имат ангажимент да гарантират именно този първоначален размер, плюс всички допълнителни суми, които ще се постигат като доходност. Ето защо по думите на Йорданова пенсионните компании ще поемат доста сериозни ангажименти.
Тя обясни и защо Комисията за финансов надзор определя минималната доходност, която всички пенсионни фондове трябва да постигнат, да е на 2-годишен период. Причината е, че тези от тях, които не успеят да я постигнат, да имат възможност да покрият разликата със средства от резервите, които заделят.
От друга страна, предвид 20-годишния опит на пенсионните фондове, се предвижда механизмът на минималната доходност да бъде заменен с пазарен бенчмарк, който по думите на Диана Йорданова би дал по-реална представа за тяхното представяне. Тя се изказа оптимистично за подобно въведение, отбелязвайки, че пенсионните компании са доказали през годините, че са успели да създадат инвестиционни екипи, които работят добре.
По отношение на двукомпонентната такса Йорданова отбеляза, че тя отново има една част, която е свързана с постигнатата доходност. Нейната цел е да се стимулира доброволното постигане на още по-висока доходност. В тази връзка Йорданова призна, че пенсионните компании ще си удържат до около 50% от постигнатата доходност, с друга част ще увеличават спестяванията по партидите на хората, а останалата част ще отива отново в резерва.
Йорданова обърна внимание и че ако досега има около 6 гаранционни фонда – т.е. на шест места, на които пенсионните компании заделят средства, то с предлаганите промени техният брой ще стане единадесет.
Не на последно място от КФН и от Министерството на финансите ще работят и по въвеждането на така наречените пенсионни табла, препоръчани им от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тези пенсионни табла ще дадат възможност на всяко едно осигурено лице и бъдещ пенсионер с ПИК да може да влезе и да си види натрупванията и в първия, и във втория, и в третия стълб и на тяхна база да може да си изчисли прогнозната пенсия и да прецени дали да остане в дружеството, в което се осигурява, или да си прехвърли средствата някъде другаде.
Какви са очакванията от промените в Кодекса за социално осигуряване?
Промените са в девет големи групи:
Въвеждане на многофондова система във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. По този начин се дава възможност за избор от страна на осигурените лица на начина, по който се инвестират техните пенсионни спестявания, посредством управлението им в инвестиционни портфейли с различен рисков профил;
Свобода за избор на осигурените лица на подфонд с определен инвестиционен профил;
Замяна на механизма за гарантиране на минималната доходност при управлението на средствата на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване с пазарен показател (бенчмарк);
Въвеждане на изисквания към инвестициите и тяхното управление;
Въвеждане на изисквания към продажбата на пенсионни продукти;
Намаляване на таксите и удръжките – най-съществено влияние върху обема на натрупаните в индивидуалните партиди средства има инвестиционната такса, която при задължителните пенсионни фондове се удържа независимо от постигнатия инвестиционен резултат. Предвид това със законопроекта се предлага въвеждането на двукомпонентна такса – процент от управляваните активи и от постигнатия инвестиционен резултат.
Развиване на уредбата на изплащането на средства при придобиване на право на пенсия;
Усъвършенстване на изискванията към капитала на пенсионноосигурителните дружества;
Създаване на специален национален счетоводен стандарт за управляваните от Пенсионноосигурителните дружества фондове;
В резултат от приемането на законопроекта пенсионноосигурителните дружества ще могат да предлагат подфондове с различен инвестиционен профил, което ще позволи отчитане на индивидуалните предпочитания и толерантност към риска на осигурените лица в съответствие с жизнения им цикъл.
Промените в изискванията към инвестициите и тяхното управление и съпоставката на инвестиционните резултати при служебното разпределение ще създадат предпоставки за постигане на по-добра доходност.
Подобряването на доходността и намаляването на събираните такси и удръжки ще доведат до увеличаване на средствата на осигурените лица.
Ще бъде подобрено покритието на рисковете във фазата на изплащане посредством изплащането на пенсиите при осигуряване в ППФ-Професионалния пенсионен фонд и в ДПФ – Допълнителния доброволен пенсионен фонд от предвидените фондове за извършване на плащания и посредством предлагането на нови пенсионни продукти.
Дейността по допълнително пенсионно осигуряване ще бъде обезпечена по-добре капиталово.
Вносителите на законопроекта от Министерския съвет признават, че той е свързан с допълнителни разходи за пенсионноосигурителните дружества във връзка с развиване на тяхната дейност, като укрепване на кадровата обезпеченост, обучения на служители и посредници, адаптиране на информационни системи, разработване на документи и др. – все неща, които неминуемо произтичат от създадените нови продукти и възможности за осъществяване на дейност.
Те уточняват и че спазването на нормативните изисквания ще се контролира в рамките на системата за осъществяване на надзор над дейността по допълнително пенсионно осигуряване, като ще е необходимо укрепване на кадровата обезпеченост на управление „Осигурителен надзор“ и адаптиране на информационната система с цел обезпечаване на надзорните функции на административния орган и развиване на електронното обслужване на бизнеса и гражданите.
Като цяло обаче предложеният законопроект не би трябвало да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Източник: Banker.bg
