Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа пакет от законопроекти за държавно финансиране, с което официално сложи край на техническото спиране, започнало на 31 януари. Сделката беше резултат от ожесточени преговори между републиканци и демократи, които все още далеч не са завършени. Това е така, защото финансирането на Министерството на вътрешната сигурност беше удължено само до 13 февруари и освен ако страните не постигнат компромис, страната е изправена пред ново, макар и частично, спиране.
На 3 февруари президентът Тръмп одобри пакет от бюджетни кредити в размер на 1,2 трилиона долара до септември 2026 г., слагайки край на четиридневното спиране на работата на федералните агенции.
„Радвам се да подпиша Закона за консолидираните бюджетни кредити, за да отворя незабавно отново федералното правителство и да финансирам по-голямата част от операциите до края на фискалната година“, каза Доналд Тръмп пред репортери в Белия дом.
Няколко часа по-рано
Камарата на представителите одобри законопроекта с малка разлика от 3 гласа,
като 20 демократи гласуваха „за“ и същият брой републиканци гласуваха „против“.
Това затваряне е второто от настоящия президентски мандат на президента Тръмп. Преди това правителствените агенции се сблъскваха с рекорден 43-дневен недостиг на финансиране. Този път беше постигнато споразумение чрез разделяне на бюджета на шест пакета. В крайна сметка обаче Министерството на вътрешната сигурност получи финансиране само до 13 февруари. Следователно страните скоро ще трябва да се върнат на масата за преговори, за да обсъдят съдбата на агенцията и да предотвратят ново, частично, затваряне.
Препъни-камъкът беше суровата имиграционна политика на Доналд Тръмп
и исканията на републиканците за значително увеличение на бюджета на Службата за имиграция и митнически контрол (ICE) за извършване на масови депортации и засилване на граничната сигурност.
Очаква се агенцията да може да задържа десетки хиляди хора за депортиране, което би изисквало разширяване на мрежата ѝ от временни центрове за задържане на имигранти. Освен това, републиканците търсят правото да използват средства от Пентагона за „логистична подкрепа“ за имиграционни операции и настояват за възможността да задържат федерални субсидии от градове и щати, които приютяват нелегални имигранти.
Демократическата партия не е съгласна, особено в светлината на последните събития в Минеаполис. В началото на януари администрацията на президента Тръмп разположи няколко хиляди федерални агенти в града за борба с нелегалната имиграция и престъпността.
Двама американски граждани – Рене Гуд и Алекс Прити, бяха застреляни по време на операция „Метро Сърдж“. Това предизвика
масови протести и бойкот на ICE и нейните партньорски агенции.
Градски и щатски служители на Минесота заведоха дело срещу федералното правителство, обвинявайки го в нарушаване на конституцията, докато демократите свързват приемането на бюджета с ограничения върху употребата на сила и засилен надзор върху агентите.
Освен това, демократите настояват за ограничаване на броя на леглата във временните центрове за задържане, отхвърлят идеята за заемане на средства от Пентагона и се противопоставят на финансовия натиск върху градовете и щатите. Според лидера на демократичното малцинство в Сената Чък Шумер, предложените от партията задължителни мерки включват носенето на видеокамери и идентификационни значки, забрана за маски по време на операции, забрана за арести без заповед и забрана за операции в „чувствителни места“ като училища, църкви и болници. Демократите също така настояват за независимо разследване на събитията в Минеаполис и пълно изтегляне на федералните сили от града.
Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън смята, че изискването за задължителна съдебна заповед е неосъществимо. Редица републиканци признават необходимостта от ограничаване на анонимността на агентите, но предупреждават, че това може да представлява заплаха за техните семейства.
Засега позициите на двете партии остават диаметрално противоположни,
което прави перспективите за компромис за по-малко от две седмици неясни. Конгресът по същество спори не толкова за бюджета, колкото за това кой и как ще контролира рамката на имиграционната политика: Белият дом или законодателната власт. Възможно е двете страни отново да прибегнат до краткосрочни удължавания на финансирането, за да спечелят време за трудни преговори.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
