Отиващата си власт излезе с твърдение, че бюджетният дефицит за 2025 г. бил 3.1 процента. Това са данни на касова основа и се дължат на забавени или въобще неслучили се разходи. Касовата основа е любимият сметководен метод, който се използва в България.
„На начислена основа (в целия ЕС се използва тази методика) към дефицита трябва да се прибавят тези 5.5 млрд. лева, които властта похарчи през ББР и БЕХ и тогава вероятно ще говорим за дефицит над 5%”, коментира икономистът и депутат от ПП-ДБ Мартин Димитров.
Има подробно становище на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), което обяснява защо тези разходи също трябва да се броят към дефицита, а от друга страна е необходимо да се извади и авансовият данък, взет от банките.
Около 500 млн. лева – това е размерът на авансовите данъчни плащания, които търговските банки внесоха предварително през юни 2025 г. за данъка печалба, който в нормални условия би бил дължим през 2026 година. Според някои данни общите преводи от банковия сектор до края на юни 2025-та са варирали между 0.8 и 1.1 млрд., от които 500 млн. лв. са точно авансовото плащане за тази година, а останалото са били текущи вноски за миналата.
Това е грубо вмешателство на държавата в бранша с презумпцията, че кредитните институции са богати и едва ли това „пощипване” ще се отрази съществено на техните бизнес планове.
ИДЕС е професионална организация на независими финансови одитори, счетоводни и данъчни експерти. Една от задачите му е да открива, коригира и осветлява некоректно или подвеждащо представяне във финансовите отчети на компаниите.
Правилата за национална отчетност в рамките на ЕС, разписани в Европейската система от национални и регионални сметки (European System of Accounts – ESA 2010), задават модела на национална отчетност на начислена основа и следват идентични или сходни счетоводни принципи като правилата за финансова отчетност на търговските дружества.
Правилата на ESA 2010 се използват от Евростат за изчисление на бюджетните дефицити на държавите членки на съпоставима база, включително в контекста на процедурите за прекомерен дефицит. България обаче продължава да „страни” от тази общоевропейска практика, защото така й изнася. Пращаме на Брюксел сметководен мамник.
„Ако не се обърне внимание на тези проблеми, дори да бъде постигнат бюджетен дефицит на касова основа в рамките на 3% от БВП за 2025 г., при преизчисляването на начислена основа от Евростат бюджетният дефицит има голям риск да се окаже значително (в пъти!) по-висок”, предупреждават в доклада си счетоводителите.
Какви са техните забележки при отчитане на приходите от данъци?
През 2025 г. България събра предварително данък печалба на банките за 2026 година. Също така традиционно при необходимост в края на годината се задържа възстановяването на ДДС на данъкоплатците.
Така събраните корпоративен данък и ДДС при отчитане на касова основа се отчитат като бюджетни приходи. При отчитане на начислена основа обаче този корпоративен данък не е приход за 2025 г., а задължение по авансово платени суми. Съответно невъзстановеният ДДС е също задължение, а не приход, споделят азбучни счетоводни истини от ИДЕС.
Неразплатените капиталови разходи са другото „перо за шикалкавене”. Отново с оглед свиването на бюджетния дефицит на касова основа, част от изпълнителите по обществени поръчки отлагат издаването на фактури по вече извършени дейности.
Ако обаче дейностите, бидейки реално извършени, са били актувани и приети (или има други доказателства за извършването им), при отчитане на начислена основа следва да бъде отчетен бюджетен капиталов разход, независимо от това дали има издадена фактура. Такива отклонения могат да бъдат установени в хода на одит посредством аналитични процедури и процедури за отграничаване между отчетните периоди.
Друг „грях” към единната евростатистика е капитализирането на търговски дружества, притежавани от държавата, с цел изплащане на дивиденти. Темата касае случаите, в които едно държавно дружество има вече отчетени печалби, съответно натрупани резерви в своя собствен капитал, но няма ликвидност, с която да разплати дивиденти към държавата. Ако в такава ситуация се извърши увеличение на капитала на дружеството за осигуряване на ликвидност чрез парична вноска от държавата (която вноска не е отчетена като бюджетен разход, а като част от финансирането на бюджетното салдо чрез придобиването на финансови активи), то последващото разпределяне на дивидент не следва да се отчита като бюджетен приход.
Подобни плащания се класифицират като „свръх-дивиденти“ и се отчитат за бюджетни цели като изтегляне на капитал, т.е. намаление на инвестицията. По такъв начин се осигурява съпоставимост и консистентност между подхода на отчитане при инвестирането (увеличаването на капитала) на държавното дружество и отчитането на разпределянето на дивиденти от вече натрупани резерви, пишат от ИДЕС.
Дори и за неизкушените в областта на осчетоводяването на държавните приходи и разходи става ясно как официално се манипулират данните. Защо държавните органи с упоритостта на китайска капка дълбаят доверието в България на партньрите от ЕС, а вече и от Еврозоната?
Източник: Banker.bg
