Щастието на работното място не е в социалните придобивки, кафе машината и плодовете в офиса или картите за спорт. За голяма част от работещите в корпоративна среда това е даденост. Благоденствието се измерва в реални икономически ползи, но е и математика на усещането за принадлежност.
Първите мениджъри „Щастие“ се появиха в българските компании след 2020 г. като логичен отговор на нуждата от трансформация на корпоративната среда в по-гъвкава, човешка, приобщаваща. Пет години по-късно, когато отдел „Човешки ресурси“ вече масово се преименува на „Хора и култура“, говорим за още по-дълбока промяна на работната среда. Тя е свързана и с изискванията Директивата за корпоративна устойчивост и надлежна проверка (CSDDD) (в сила от 25 юли 2024 г.), която изисква от компаниите да идентифицират, предотвратяват и смекчават нарушения на човешките права, опасни условия на труд, психосоциални рискове и въздействия върху здравето. Нейното прилагане ще започне най-рано през 2027 г., но предстои най-важното: компаниите да установят канали за наличие на данни за благосъстоянието, оценки на риска, пътни карти за интервенция, проверими доказателства за външна гаранция
Как се създава щастие и се осигурява благоденствие в офиса и как се измерва то, знаят хората, за които това е ежедневна работа. Александра Методиева, мениджър „Щастие“ в инвестиционния холдинг „Оушън Инвестмънтс“, и Мадлен Жекова, основател на Stellium Group – организация, която работи на пресечната точка между well-being (от англ. – благополучие), интелигентност, превантивно здраве и корпоративна устойчивост, споделят тайните на благоденствието на работа.
Още нещо
Александра Методиева работи за „изграждането на култура на доверие и взаимопомощ, като организира разнообразни инициативи и събития за екипно сплотяване и личностно развитие“. Целта е компанията да задържи най-добрите таланти и да привлича нови. „Моята роля е да правя работата по-човешка. След 2020 г. хората търсят смисъл, спокойствие, справедливост и усещане за принадлежност. Аз съм човекът, който превежда тези нужди на езика на бизнеса. Защото щастието е различно за всеки, но има общ колективен ритъм“, казва Александра.
Александра Методиева – Снимка Личен архив
Мадлен Жекова въвежда в България устойчивата практика „грижата за благополучието да се превърне от “бонус” или “подсказка” в стратегически актив, интегриран в устойчивостта, ESG и корпоративната политика“. Компанията е разработила Stellium Well-being Index – инструмент за оценка на благоденствието и здравословната устойчивост на хора и организации. С него компаниите могат да разберат в кои области имат нужда от интервенции – физическо здраве, стрес и изтощение, психологическа безопасност, организационна култура, ангажираност, устойчивост, дългосрочни рискове, свързани с управлението на хора.
И двете дами са убедени в едно. „Щастието на работното място не е в кафе машината, масажния стол, картата за спорт и не е поредната придобивка. Това са само аксесоари. Важни, но второстепенни. Истинското щастие се ражда много по-дълбоко – в усещането, че си видян, чут, уважен и значим“, казва Александра.
Мадлен допълва: „Щастието идва от системата, не от бонусите. То е резултат от лидерската култура, която не наказва грешките, от наличието на ясни цели и справедливо признание, от програми за психическо здраве и устойчивост при технологични промени и корпоративни трансформации, при наличието на достатъчно светлина, въздух, пространство, гъвкава структура на работа, подкрепа за женско и хормонално здраве, развитие и обучение“.
Цената
Купуват ли парите щастие е въпрос, стар колкото света, но в бизнеса има реални параметри. Една компания губи между 15% и 25% от годишния си ресурс заради стрес, болнични, напускащи таланти и ниска ангажираност. Работоспособността се покачва, когато служителите се чувстват добре. Измерването на благоденствието в компаниите е сигурният начин да се измери въздействието на програмите за щастие.
Проучвания като ZipDo Education Report 2025 посочват увеличение на възвръщаемостта на инвестицитеe чрез програми за благоденствие с 1,5 пъти за всеки вложен долар. В компании, въвели системни мерки, 70% от служителите заявяват, че продуктивността им се е повишила след участие в такива дейности. Данните са от изследването Corporate Wellness Statistics and Trends 2024 на Strategic Market Research. 60% от хората отчитат по-висока ангажираност, а 85% заявяват, че тази грижа увеличава шанса да останат в компанията.
„Щастието е много по-евтино от цената на прегарянето. Отговорността е споделена: организацията осигурява условия, структура и култура, а служителят носи лична отговорност за здравето си. Когато двете страни работят заедно, резултатите са многократно по-високи. Компаниите, които използват мерки за благоденствие и превантивни модели, са с по-висока устойчивост и с по-добра дългосрочна конкурентоспособност“, казва Мадлен.
Мадлен Жекова – Снимка Красимир Свраков
Според най-новия доклад “2026 State of Work-Life Wellness Report”, 89% от работниците се представят по-добре, когато приоритизират своето здраве чрез структурирани програми за благоденствие. „Изследванията показват, че щастливите служители са между 12% и 37% по-продуктивни. Те вземат по-добри решения, имат по-висока устойчивост на стрес и правят по-малко грешки“, обяснява Мадлен.
Александра допълва, че благоденствието се изгражда още с подбора – в компанията им той включва тестове за емоционална интелигентност, личностни качества, коефициент на интелигентност, индивидуални характеристики на личността, екипен инженеринг и др. „По този начин успяваме да погледнем всеки кандидат отвъд написаното в неговото CV и виждаме неща, които не могат да подлежат на външни стимули, като ценностната система, отношението към хората, начина, по който се вслушва и реагира, енергията, която влага. Данните дават контекст, показват тенденции, дават числа“. Целта е да се изгради атмосфера, в която „хората си взаимодействат, когато никой не ги наблюдава“. „Хората искат честност – в обещанията, в обратната връзка, в пътя напред. Работодателят може да създаде атмосфера, подкрепяща среда, усещане за общност, в която човекът е в центъра на всичко, което правим“, завършва тя.
Световната практика включва пълно измерване на благоденствието 1-2 пъти годишно, кратки пулсови анкети на тримесечие. „Това позволява на компанията да реагира не когато вече е късно, а преди служителите да преминат критична точка. Точно там идва ролята на Stellium Wellbeing Index – инструмент, който показва по анонимен начин къде точно са слабите места, какво причинява стрес и кои фактори влияят върху продуктивността. Резултатите, в комплект с безплатни и платени ресурси и препоръки, имат най-голямата добавена стойност за инвестиране на бюджета за социални придобивки“, казва Мадлен.
Бъдещето
Александра е мениджър „Щастие“ в предизвикателни времена. Както Мадлен описва, благоденствието вече не се измерва с „усмивки в офиса“, а с данни. Това включва измерване на стрес, прегаряне, психическа безопасност, устойчивост, физическо и емоционално здраве, социална среда, смисъл в работата, финансова сигурност. Те се намират в сложен контекст на дигитална бизнес трансформация, промени на трудовия пазар и професиите в конкуренция с изкуствения интелект и междупоколенчески напрежения.
„Професията мениджър „Щастие“ преминава през дълбока трансформация. Днес е своеобразен пазител на човешката енергия. Изисква емпатия, аналитичност и смелост да влизаш в трудни теми. Бъдещето на професията е в науката за човека, в осъзнатото лидерство, в способността да слушаме истински и в умението да създаваме среда, в която хората могат да бъдат едновременно успешни и здрави – психически, емоционално, професионално“, казва Александра.
Целта е една: да се промени статистиката от изследването на Галъп The Life Evaluation Index 2025, което показва, че само около 33% от служителите в света се чувстват “ напълно добре“ на работното си място, а останалите се чувстват под стрес.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
