Дни след като Джейми Даймън нареди на всички служители на JPMorgan Chase да идват в офиса пет дни в седмицата, в най-голямата банка в Америка се появи петиция, която призовава главния изпълнителен директор да отмени плановете си.
За една година от създаването на петицията миналия февруари около 2000 от общо над 300 000 служители по света са я подписали, като мнозинството вероятно приема, че натискът от страна на инвестиционните банки за пълно завръщане в офиса е необратим.
Един служител на JPMorgan казва пред Financial Times, че според него добавянето на името му към петицията би било „кариерно самоубийство“ – мнение, което вероятно е било подсилено от изпълнената с ругатни тирада на Даймън срещу дистанционната работа по време на вътрешна среща с персонала в началото на 2025 г.
Компании в други сектори – от технологичния до производствения – също отново затягат политиките си за връщане в офисите. През декември Instagram съобщи на служителите си в САЩ, че от този месец се очаква да бъдат в офиса пет дни в седмицата. Датският фармацевтичен производител Novo Nordisk и европейският автомобилен концерн Stellantis наскоро прекратиха възможностите за дистанционна работа, а корпоративните служители на американския търговец Home Depot ще трябва да бъдат в офиса пет дни в седмицата от април.
Много служители в големите инвестиционни банки обаче признават, че сред ръководствата им има такава неприязън към дистанционната работа, каквато не се наблюдава в същата степен в други индустрии с „бели якички“.
Те искат своята цена“, казва един банкер, базиран в Лондон, пожелал анонимност. „Въпреки че по време на Covid, когато дистанционната работа беше норма, се реализираха рекордни печалби, все още битува мнението, че ако работиш от вкъщи, в крайна сметка си неефективен. Мениджърите искат да могат да те виждат.“
Goldman Sachs нареди на служителите си да се върнат по бюрата си от понеделник до петък скоро след отпадането на COVID ограниченията. Главният изпълнителен директор на Société Générale заяви, че „хората на екрана“ „не са част от срещите“, след като миналия юни нареди на персонала да се върне в офиса четири дни седмично.
Адвокатските кантори, счетоводните фирми и консултантските компании като цяло действат по-бавно при връщането на служителите в офисите, като често позволяват дистанционна работа два от пет работни дни – мярка, която разглеждат като начин за задържане на кадри.
Рекрутъри, експерти по заетостта и вътрешни източници от банките посочват, че сравнително високите възнаграждения в инвестиционното банкиране са в основата на по-строгите изисквания за присъствие в офис.
Лондонски банкер смята, че по-възрастните мениджъри се чувстват „огорчени, че по-младите служители могат да работят гъвкаво, след като самите те са прекарали десетилетия прегърбени над бюрата си. Те очакват същото и от другите.“
Том Андрю, старши мениджър „Финансови услуги“ в агенцията за подбор на персонал Robert Walters, казва, че инвестиционните банки имат „дълбоко вкоренена култура на дълги и интензивни работни часове в офиса, преживени лично от по-висшите ръководители, които очакват същата отдаденост от по-младите служители“.
Той оправдава нуждата служителите в инвестиционното банкиране да бъдат на място с аргумента, че това е „динамична работна среда“, която изисква незабавна готовност за срещи, последни промени и променящи се крайни срокове.
Дани Грийвсън, коуч, работил с главни финансови директори, твърди, че въпросът далеч не е само в придържането към старите начини на работа:
В банкирането темпото, сложността и напрежението са безмилостни, а лидерите са фиксирани върху извличането на максимална стойност от всяка сделка.“
Затова, когато някой като Джейми Даймън се противопоставя на дистанционната работа, не става въпрос само за носталгия, а за опит, вкоренен в начина, по който индустрията мисли за представянето и риска. Разликата може да бъде между спечелването и загубата на доходоносна сделка.
Някои инвестиционни банкери не са съгласни с тезата, че физическата близост ускорява вземането на решения и подобрява сътрудничеството.
По-добър съм в работата си, когато работя от вкъщи“, казва банкер, базиран във Франкфурт. „Хората, с които трябва да говоря, са по целия свят, не в офиса, и затова няма смисъл да ме принуждават да съм там всеки ден… Поне един ден вкъщи ми позволява да виждам повече децата си – нещо, което много ценя.“
Служител на JPMorgan, подписал онлайн петицията, коментира: „Екипът ми е разпределен на два континента и в три часови зони. JPMorgan е глобална компания – защо това да не включва и домашния ми офис?“
Друг добавя: „Хибридният модел работи и служителите харесват този златен баланс. Моля, не изтласквайте напълно работещите жени от пазара на труда.“
Друг фактор зад стремежа на банките към връщане в офисите е колко много са инвестирали в офис площи. JPMorgan, например, е похарчила милиарди долари за нови сгради, включително за глобалната си централа на Park Avenue в Ню Йорк на стойност 3 млрд. долара, открита през октомври – шест години след началото на строителството. През ноември банката обяви, че ще изгради европейска централа в лондонския Canary Wharf, която да побере 12 000 служители.
По подобен начин Goldman Sachs инвестира 1 млрд. паунда в своята 10-етажна централа в Лондон, открита през 2019 г., само за да бъдат затворени вратите ѝ няколко месеца по-късно с началото на локдауните заради Covid.
„Инвестиционните банки са вложили средства в дългосрочни наеми на офиси в централните градски части, а ръководствата мислят и за външния вид на полупразните етажи“, казва Андрю. „Макар да не е основният фактор, изискването за връщане в офисите определено помага да се минимизират потъналите разходи за неизползвано офис пространство.“
След като банки като BBVA и HSBC също подписват нови договори за офис площи в Лондон, някои признават, че възможностите за дистанционна работа във финансовия сектор едва ли ще се върнат.
Да можеш да работиш от вкъщи беше приятно, дори когато ставаше дума само за един или два дни в седмицата. Но тези времена отминаха и не мисля, че ще се върнат скоро“, казва лондонският банкер.
Източник: Economic.bg
