Полското правителство тихомълком се отказа от плановете си да съди управителя на централната банка на Полша Narodowi Bank Polski (NBP) Адам Глапински поради опасения, че съдебната битка може да разтревожи чуждестранните инвеститори, твърдят запознати с въпроса лица. Премиерът Доналд Туск се зарече да отстрани Глапинсик – съюзник на управляващите преди това популисти от „Право и справедливост“, което беще едно от предизборните му обещания по време на кампанията през 2023 години. Той обвини банкера в политическа дейност и заплаши да го изправи пред специален трибунал за разследване на държавни служители.
Днес, две години по-късно, усилията на Туск са в застой. Управляващата партия е стигнала до заключението, че от воденето на делото могат да има малки или никакви политически ползи, посочват пожелалите анонимност източници. Важна роля е изиграла също и необходимостта от финансиране на нарастващия бюджетен дефицит на Полша. Някои правителствени служители се притесняват, че напрежението с централната банка може да подкопае доверието на инвеститорите в държавните облигации на страната. Опасенията им са основателни, защото Полша трябва да се справи с втория по големина фискален дефицит в Европейския съюз преди общите избори догодина, на които се очаква крайнодесните партии да постигнат значителни успехи.
Публичните финанси на Варшава ще бъдат под строг контрол в навечерието на насрочения за края на 2027-а вот. През септември 2025-а международната рейтингова агенция Fitch Ratings понижи перспективата си за кредитната оценка на страната „A-“ от „стабилна“ на „отрицателна“ поради рязкото увеличение на заемите, предизвикано от скока на разходите за отбрана, редом със социалните и сумите за обслужване на дълга. Агенцията отбеляза, че поляризираният политически пейзаж на Полша може да усложни намаляването на дефицита. Fitch планира да обяви следващото си решение за рейтинга на 27 февруари.
Експертите на кредитната агенция оценяват дефицита на Полша на около 7% от БВП през 2025 г., с очакван спад под 6% едва през 2028 година. Одобреният от Съвета на ЕС план изисква Варшава да намали годишния растеж на нетните си разходи от 6.3% през 2025-а до 3.5% през 2028-а.
Глапински също се стреми да деескалира конфликта. 10-членният паричен комитет на централната банка, председателстван от влиятелния управител, намали лихвените проценти шест пъти миналата година след отстъплението на инфлацията. Шефът на NBP намекна също, че низходящият лихвен тренд може да продължи и смекчи антиправителствената си реторика.
В изказване през септември 2025-а, месец след представянето на бюджета за 2026 г., Глапински заяви, че „би искал лихвените проценти да паднат, за да се минимизират разходите за обслужване на дълга“. Месец по-късно той нарече отношенията между централната банка и Министерството на финансите „образцови“. А през февруари заяви, че намалението на лихвените проценти със 175 базови пункта през 2025 г. ще спести на бюджета около 25 милиарда злоти (7.1 милиарда долара) от лихвени плащания по държавния дълг през следващите две години.
Този по-мек тон е обратен завой от страна на Глапински, чийто паричен комитет понижи лихвите точно преди изборите през 2023 г., изненадвайки пазарите и повдигайки въпроси за автономията на централната банка. По онова време той допусна в интервю, публикувано преди гласуването, че поляците ще рискуват икономиката си, ако не преизберат националистите.
Парламентарното разследване на предполагаеми нарушения, които Глапински многократно отрича, не е отменено. Създадената специално за целта парламентарна комисия все още може да поиска от държавните прокурори да разследват действията на управителя, но планът той да бъде съден пред специален съд за висши политици е отхвърлен, твърдят запознатите със сагата лица. Започналата дейността си в началото на 2024-а група от законодатели е провела няколко заседания, но някои свидетели, включително банковият шеф, отказаха да дадат показания и нарекоха разследването незаконно. Глапински също така се оплака по случая в Европейската централна банка.
„Комисията продължава работата си и може би ще разпитаме нови свидетели“, заявил пред агенция „Блумбърг“ Зджислав Гавлик, който е неин председател и депутат от управляващата партия. „Не виждам сигнали, показващи, че нещо се е променило по този въпрос, че позицията е била смекчена.“
На този фон правителството и Глапински имат ангажимент да постигнат потенциална сделка за персонални промени в управителния съвет на централната банка. Добре информираните източници твърдят, че банковият управител се опитва да убеди премиера да одобри през март назначаването на заместник-управителя на NBP и негова близка довереница Марта Кайтли за втори мандат на тази позиция. Новината за евентуална сделк за назначенията в управителния съвет съобщи за първи път полският телевизионен оператор TVN.
Двама участници в Паричния комитет – Пшемислав Литвинюк и Лудвик Котецки – също биха могли влязат в банковия борд след като изтекат мандатите на двама негови членове – Пьотр Погоновски, който трябва да се оттегли през март, и Адам Липински през ноември. Както Литвинюк, така и Котецки бяха избрани в 10-членния Комитет по паричната политика от сегашната управляваща коалиция.
В интервю за „Блумбърг“ Литвинюк е отрекъл категорично да е получил предложение да влезе в борда на NBP. Но каза, че е готов да подкрепи кадрови промени в ръководството, „за да се гарантира непрекъснатостта на работата му“. Котецки е отказал коментар, както и говорители на централната банка, правителството и канцеларията на президента Карол Навроцки.
Съгласно полския закон, членовете на управителния съвет на централната банка се номинират за шестгодишен мандат от президента по искане на банковия председател, но назначаването им изисква одобрението на премиера.
Източник: Banker.bg
