Нашите данни не сочат обективни макроикономически предпоставки за рязко и необосновано повишение на крайните потребителски цени. Причината – основните входящи разходи не показват съществена възходяща тенденция на годишна база. Това обясни министърът на икономиката в оставка Петър Дилов по време на изслушването му в парламента, посветено на наблюдаваното значително и необосновано повишаване на цените на основни стоки и услуги, включително храни, енергия.
В същото време той призна, че резултатите от мониторинга, направен от икономическото министерство, през януари показват най-силни колебания в цената на електроенергията. През януари 2026 г. цената на електроенергия през втората седмица бележи ръст от над 41% спрямо първата, и от 27% през третата седмица спрямо втората, в същото време през първата седмица е имало спад от 10% спрямо последната от декември, а през петата – спад с 25% спрямо четвъртата седмица на януари. От друга страна цената на електроенергията през януари е с над 50% по-висока от тази през юли 2025 година.
Министър Дилов представи и подробни данни за цената на петрола, газа на регулирания и на нерегулирания пазар, на бензина и дизела.
Той обясни, че от средата на юли 2025 г. Министерството на икономиката провежда текущ мониторинг на 33 ключови показатели, отразяващи динамиката на основните производствени фактори в икономиката. Наблюдението се извършва на седмична база, със сравнение за предходната седмица, така и със същия период на предходната година, като за оценката на общото въздействие се използва специално разработен индекс.
По отношение на това дали са налагали санкции за необосновано повишаване на цените, Дилов разясни, че Министерството на икономиката няма правомощия да прави подобни неща, но е оказвало правно съдействие на Комисията за защита на потребителите и на Комисията за защита на конкуренцията.
Той уточни и че контролът по отношение на ценовите равнища в периода на въвеждане на еврото се осъществява от изрично посочените в закона органи – НАП, Комисията за защита на потребителите и Комисията за финансов надзор. Първите два органа са основните контролни органи по отношение на необоснованото повишаване на цените и прилагането на нелоялни търговски практики, а Комисията за финансов надзор упражнява контрол върху цените на финансовите услуги.
Дилов обърна внимание и че извършваните проверки от страна на НАП и КЗП не се извършват на случаен принцип, а се базират на оценка на риска и обхващат цялата верига на доставки, а не само крайните търговци. Преди това се анализират данни за период от 6 месеца, използва се специално разработена методика за проверка на обосноваността на ценовите увеличения, както и софтуер, който обработва големи масиви данни. При анализа се използват и обективни критерии като данни на НСИ и на „Евростат“ и това позволява своевременно да се регистрират съществени отклонения.
Петър Дилов обяви и че Министерството на икономиката изпълнява план за намаляване на административната тежест, като той съдържа общо 235 мерки, които би трябвало да съкратят времето за предоставяне на публични услуги – сред тях е отпадане на изисквани документи, служебно събиране на информация, намаляване на сроковете, подобряване на дейността на административните регистри.
Вече сме въвели 19 мерки с промени в закони, а за 33 са внесени проекти в Народното събрание и се очаква те да бъдат изменени, обясни още Петър Дилов.
Освен това министърът в оставка добави, че са разработили програма за подобряване достъпа на българските предприятия до международни пазари.
Той се позова и на секторния анализ, изготвен от КЗК, в който са регистрирани изкривявания в пазара на храни и в голяма степен във веригите на доставки. В резултат на тези констатации в Министерството на икономиката е създадена работна група, в която участват и представители на Министерството на земеделието. Предстои те да направят предолжения за законодателни изменения с цел скъсяване на дългата верига на доставки. Дилов уточни, че в момента и в Брюксел се обсъжда приемане на европейско законодателство с цел въвеждане на скъсена верига на доставки.
В рамките на изслушването министър Дилов отново повтори данните, с които правителството на Росен Желязков се гордее: Българската икономика е номер 1 в ЕС по растеж на сектора на услугите. Последните данни от ноември 2025 г. показват ръст от 9.9% спрямо същия период на 2024 година. С един от най-високите темпове в ЕС растат услугите в сферата на информационните технологии, а по-конкретно с 24.1%; информационните дейности – с 31%, а професионалните дейности и научните изследвания – с 21.2 процента.
Източник: Banker.bg
