Върховният съд на Европейския съюз трябва да отмени решението на Европейската комисия да отпусне над 10 милиарда евро за съдебните реформи в Унгария, смята съветник на съдебния орган. Брюксел е сгрешил през декември 2023 г., като е дал зелена светлина за отпускането на 10.2 млрд. евро от фондовете на ЕС, след като е установил, че Будапеща е изпълнила условията си за укрепване на независимостта на съдебната власт, заяви генералният адвокат Тамара Чапета в становище на 12 февруари. Въпреки че мнението няма обвързваща сила, то обикновено задава тона за окончателно решение по-късно тази година.
„Комисията не може да отпуска средства от ЕС на държава членка, докато необходимите законодателни реформи не влязат в сила и не се прилагат ефективно“, посочва Чапета. И допълва, че Брюксел „трябва да докаже, че всяко условие е изпълнено, защитавайки по този начин финансовите интереси на ЕС, позволявайки съдебен контрол и информирайки не само съответната държава членка, но и всички граждани на ЕС.“
Форинтът, който вече беше поевтиняла след данните за инфлацията в централноевропейската страна, загуби нови 0.6% от пазарната си оценка в Будапеща след публикуването на становището на съдебния съветник, преди да компенсира щетите.
Решението може да обтегне допълнително отношенията между Унгария и върховния съд на ЕС в Люксембург преди ключовите парламентарни избори в Унгария на 12 април, за които управляващата партия на премиера Виктор Орбан изостава в анкетите. Орбан често критикува ЕС за намеса във вътрешните работи на страната му.
Дори след като отпусна средствата за съдебно законодателство, Брюксел все още задържа над 20 милиарда долара, предназначени за Унгария. През 2022 г. ЕК спря плащанията за Будапеща поради опасения за корупция, заплахи за върховенството на закона и подкопаване на демокрацията при непрекъснатото управление на Орбан от 2010 г. насам. Година по-късно тя заключи, че страната е изпълнила изискванията и отмени „блокадата“, разрешавайки превеждането на 10.2 млрд. евро от различни фондове на ЕС. Европейският парламент обаче заведе делото пред Съда на ЕС през 2024-а с искане за отмяна на това решение, твърдейки, че Брюксел е допуснал „очевидни грешки“ и е злоупотребил с правомощията си.
Часове преди огласяването на мнението на адвокат Чапета, унгарската статистическа служба публикува инфлационните показатели на страната, според които през януари общият инфлационен индекс е паднал рязко до 2.1% годишно през януари – най-ниското ниво за последните почти осем години – след 3.3% през декември 2025-а. Това засили очакванията, че централната банка ще започне да намалява най-високия основен лихвен процент в Европейския съюз в края на февруари.
Индикаторът падна под целевата граница от 3% на унгарските централни банкери за първи път от пет години насам и е най-нисък от март 2018-а. Те задържаха основната си лихва на 6.5% за 16-ти пореден месец, като банковият шеф Михали Варга се мотивира с все още високите разходи за услуги. Почти всички показатели обаче сега изглежда сочат към намаляване на основния лихвен процент, който в момента е равен на румънския и е най-висок в ЕС.
Унгарската икономика е в стагнация през по-голямата част от последните четири години, като БВП се е увеличил само с 0.4% през 2025-а. Същевременно, форинтът се търгува на най-силното си ниво от две години спрямо еврото, а доходността по облигациите е спаднала, като цените на активите са подкрепени от ястребовата парична политика, повсеместния подем на развиващите се пазари и предизборните залози.
Правителството на Орбан оказва натиск върху централната банка да намали лихвените проценти, за да спечели повече привърженици на своя страна преди изборите на 12 април, за които управляващата партия Фидес изостава в повечето анкети. Варга пък – член на Фидес през целия си живот, когото Орбан настани на най-високата позиция в институцията през миналата година, се съпротивлява на политическия натиск и обеща да взема решения за лихвите самостоятелно.
Източник: Banker.bg
