Парламентарните избори в Унгария на 12 април са не само най-важните в съвременната й история и тест за „нелибералната демокрация“ на Виктор Орбан, но и с последици далеч отвъд националните граници на страната.
Предизборната кампания вече започна, а премиерът Орбан, който е доминираща фигура в унгарската политика през последните 15 години, е изправен пред най-сериозното предизвикателство от завръщането си на власт през 2010 година.
Срещу него се изправя Петер Мадяр, бивш високопоставен член на управляващата партия, който сега оглавява дясноцентристката формация „Тиса“. Според социологическите проучвания той води с преднина до 12%, което превръща вота на 12 април в реална заплаха за управлението на партията на Орбан – „Фидес“.
Изборите в Унгария отдавна не са просто вътрешнополитически въпрос. Критиците на Орбан в Брюксел и в страната го обвиняват в ерозия на върховенството на закона, ограничаване на неправителствения сектор и концентриране на властта. Поддръжниците му пък виждат в него гарант за националния суверенитет, традиционните ценности, като църквата и семейството, и стабилността в несигурна международна среда.
Централна тема в кампанията се оказа Украйна и евентуалното ѝ ускорено присъединяване към Европейския съюз. След публикации, че Европейската комисия обмисля варианти за по-бърза интеграция на Киев, включително частично членство преди приключване на всички реформи, Орбан реагира остро. Той определи подобен план като „открито обявяване на война“ срещу Унгария и заяви, че Брюксел пренебрегва волята на унгарския народ.
Украинският президент Володимир Зеленски настоява страната му да стане член на Евросъюза още през 2027 г., като част от бъдещо мирно споразумение с Русия, но Орбан категорично отхвърля подобна идея.
Позицията на унгарския премиер не е изненадваща. Той от години поддържа близки отношения с Москва, което му спечели прозвището „троянският кон на Путин“ в ЕС. Унгария остава силно зависима от руски енергийни ресурси, а идеологическите сходства между Орбан и Владимир Путин, особено в разбирането им за „нелибералната“ държава, са очевидни.
В същото време отношенията между Будапеща и Киев са обтегнати, включително заради спорове около правата на унгарското малцинство в Западна Украйна. Интересен исторически факт е, че през 2008 г., когато беше в опозиция, Орбан подкрепяше членството на Украйна в НАТО, което днес е немислимо.
В разгара на кампанията премиерът засили антиукраинската си реторика, представяйки Брюксел и Киев като сили, които искат да въвлекат Унгария във война с Русия. Той настоява, че само „Фидес“ може да гарантира, че страната ще остане извън конфликта и ще запази своя суверенитет.
„Фидес“ е единствената сила, стояща между Унгария и брюкселското управление“, заяви Орбан пред националните медии на 11 февруари и призовава избирателите да „спрат“ външния натиск чрез своя вот.
Неговият опонент Петер Мадяр предлага различен фокус на събитията. Неговата кампания е концентрирана основно върху вътрешните проблеми, като икономическата стагнация, инфлацията, растящите разходи за живот и корупционните скандали. Сред тях се посочват екологични и трудови проблеми около завод за батерии на „Самсунг“, спорно помилване на съучастник в прикриване на сексуално насилие в детски дом и изчезнали милиарди от Националната банка.
Мадяр обвинява управляващите, че водят „кампания по руски модел“, целяща да отвлече вниманието от тези въпроси чрез скандали и компромати. В публичното пространство вече циркулират слухове за компрометиращи материали срещу него, което засилва усещането за ожесточена и поляризирана надпревара.
Програмата на „Тиса“, която се разпростира на 240 страници, предвижда въвеждане на данък върху богатството, подготовка за приемане на еврото и утвърждаването на Унгария като сигурен партньор на ЕС и НАТО.
Мадяр обещава да деблокира замразените европейски фондове на стойност милиарди евро чрез реални антикорупционни реформи. Той заявява, че ще поддържа „прагматични отношения“ с Русия, но без да поставя под въпрос стратегическата ориентация на страната към Запада.
Така изборът пред унгарците се очертава като избор между продължаване на конфронтационната линия спрямо Брюксел и завръщане към по-тясна интеграция в европейските структури.
Международното измерение на изборите е също толкова показателно. Десни лидери от Европа, сред които Джорджа Мелони, Матео Салвини, Марин льо Пен и Алис Вайдел, публично изразиха подкрепата си за Орбан. В предизборно видео от средата на януари те го представят като защитник на националния суверенитет и традиционните ценности. Тази демонстрация на солидарност подчертава символичното значение на унгарските избори за крайнодесните движения на Стария континент.
В същото време Орбан разчита и на подкрепата на съюзници в САЩ, включително Доналд Тръмп, като се спекулира, че евентуален натиск от Вашингтон би могъл да повлияе на позицията му относно Украйна.
Икономическият фон обаче остава решаващ. След руската инвазия в Украйна през 2022 г. Унгария преживя рязък скок на инфлацията, което засегна пряко жизнения стандарт. Социалните услуги са под напрежение, а икономическият растеж се забавя. Именно тук Мадяр видя своя шанс и се опитва да убеди избирателите, че проблемът на страната не е външен враг, а вътрешното управление, което е изчерпало потенциала си.
Резултатът от изборите ще зависи от това кой наратив ще надделее – страхът от външна намеса и война или недоволството от икономическата реалност и корупцията.
Големият брой колебаещи се избиратели прави изхода несигурен. Ако проучванията се окажат точни, Орбан може да се озове в опозиция за първи път от 2010 г. насам. Ако обаче успее да мобилизира електората си чрез темата за суверенитета и сигурността, той може да затвърди още веднъж позицията си като най-дългогодишния лидер в Европейския съюз.
Какъвто и да е резултатът, изборите на 12 април ще имат значими последици не само за Унгария, но и за бъдещето на Европейския съюз, за интеграцията на Украйна и за баланса между либерални и нелиберални тенденции на континента.
Източник: Banker.bg
